Обложка
Старо издание на учебника! отвори актуално издание

79. Ъглополовяща на Ъгъл. Построяване на Ъглополовяща на Даден Ъгъл

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \(\angle ACB = \gamma\) \(\angle NCB = 180^\circ - \gamma\) (външен ъгъл при връх C) \(CL\) - ъглополовяща на \(\angle ACB \implies \angle ACL = \angle BCL = \frac{\gamma}{2}\) \(CL_1\) - ъглополовяща на \(\angle NCB \implies \angle L_1CB = \frac{180^\circ - \gamma}{2} = 90^\circ - \frac{\gamma}{2}\) Доказателство: \(\angle LCL_1 = \angle LCB + \angle L_1CB\) \(\angle LCL_1 = \frac{\gamma}{2} + 90^\circ - \frac{\gamma}{2}\) \(\angle LCL_1 = \cancel{\frac{\gamma}{2}} + 90^\circ - \cancel{\frac{\gamma}{2}} = 90^\circ\) \(\implies \Delta LL_1C\) е правоъгълен.

Подробно решение

Стъпка 1: Построяване на чертеж


Начертайте произволен триъгълник ABC. При върха C начертайте вътрешната ъглополовяща CL, която пресича страната AB в точка L. След това начертайте външната ъглополовяща при същия връх C, като означите точката, в която тя пресича правата AB, с L1. Означете ъгъл ACB с \(\gamma\).

Стъпка 2: Означаване на ъглите

Нека вътрешният ъгъл при върха \(C\) е \(\angle ACB = \gamma\). Външният ъгъл при върха \(C\) се образува от продължението на една от страните (например \(AC\)) и другата страна (\(BC\)). Нека продължим страната \(AC\) до точка \(N\), така че \(N, C, A\) да лежат на една права. Външният ъгъл е \(\angle NCB = 180^\circ - \gamma\).

Стъпка 3: Определяне на ъглите, образувани от ъглополовящите

Понеже \(CL\) е вътрешна ъглополовяща на \(\angle ACB\), тя разполовява ъгъла на две равни части: \[ \angle ACL = \angle BCL = \frac{\gamma}{2} \] Понеже \(CL_1\) е външна ъглополовяща на \(\angle ACB\), тя е ъглополовяща на съседния на него външен ъгъл \(\angle NCB\). Следователно: \[ \angle L_1CN = \angle L_1CB = \frac{180^\circ - \gamma}{2} = 90^\circ - \frac{\gamma}{2} \]

Стъпка 4: Доказване, че \(\Delta LL_1C\) е правоъгълен

За да бъде триъгълникът правоъгълен, трябва един от ъглите му да е \(90^\circ\). Разглеждаме ъгъл \(\angle LCL_1\), който е съставен от ъглите \(\angle LCB\) и \(\angle L_1CB\): \[ \angle LCL_1 = \angle LCB + \angle L_1CB = \frac{\gamma}{2} + (90^\circ - \frac{\gamma}{2}) \] Тъй като \(\frac{\gamma}{2}\) и \(-\frac{\gamma}{2}\) са противоположни числа, те се съкращават (\(\cancel{\frac{\gamma}{2}} - \cancel{\frac{\gamma}{2}} = 0\)): \[ \angle LCL_1 = 90^\circ \] След като \(\angle LCL_1 = 90^\circ\), триъгълникът \(\Delta LL_1C\) е правоъгълен.

Кратък запис на решението:

\(\angle ACB = \gamma\), \(\angle NCB = 180^\circ - \gamma\) \(CL\) е ъглополовяща \(\implies \angle LCB = \frac{\gamma}{2}\) \(CL_1\) е ъглополовяща \(\implies \angle L_1CB = \frac{180^\circ - \gamma}{2} = 90^\circ - \frac{\gamma}{2}\) \(\angle LCL_1 = \angle LCB + \angle L_1CB = \frac{\gamma}{2} + 90^\circ - \frac{\gamma}{2} = 90^\circ\) \(\Delta LL_1C\) има ъгъл от \(90^\circ \implies\) е правоъгълен.

Най-важното от урока

Свойство 1: Точка върху ъглополовящата е на равни разстояния от раменете на ъгъла. Пример: Ако \(X\) е на ъглополовящата, разстоянията \(d_1\) и \(d_2\) до раменете са равни (\(d_1 = d_2\)).
Свойство 2 (Обратно): Ако точка е на равни разстояния от раменете на ъгъл, тя лежи на ъглополовящата му. Пример: Ако \(d_1 = d_2\), то точката лежи на ъглополовящата.
Построяване: Ъглополовящата се построява с пергел и линия чрез създаване на два еднакви триъгълника.
В триъгълник: Трите ъглополовящи се пресичат в една точка, която е център на вписаната окръжност и е на равно разстояние от трите страни.
Всяка точка от ъглополовящата на даден ъгъл е на равни разстояния от раменете на този ъгъл.
{Диаграма, показваща ъгъл MON с ъглополовяща OL. Точка X е върху OL. От X са спуснати перпендикуляри XA към OM и XB към ON. Показано е, че дължините на отсечките XA и XB са равни.}
Ако лъчът \(OL\to\) е ъглополовяща на \(\angle MON\) и точка \(X\) лежи на \(OL\to\), то разстоянието от \(X\) до рамото \(OM\) (дължината на перпендикуляра \(XA\)) е равно на разстоянието до рамото \(ON\) (дължината на перпендикуляра \(XB\)). Тоест, \(XA = XB\).
Точка P лежи на ъглополовящата на \(\angle ABC\). Разстоянието от P до лъча \(BA\to\) е 5 см. Колко е разстоянието от P до лъча \(BC\to\)?
Отговор: Според теоремата, разстоянието ще бъде същото, т.е. 5 см.
Всяка точка от вътрешността на даден ъгъл, която е на равни разстояния от раменете му, лежи на ъглополовящата на този ъгъл.
{Диаграма на ъгъл POQ с точка X във вътрешността. Показано е, че перпендикулярните разстояния от X до раменете OP и OQ са равни. Лъчът OX е построен, за да се покаже, че той е ъглополовящата.}
Ако за точка \(X\) във вътрешността на \(\angle POQ\) е известно, че разстоянието ѝ до \(OP\) е равно на разстоянието ѝ до \(OQ\), то можем да твърдим, че лъчът \(OX\to\) е ъглополовящата на \(\angle POQ\).
Във вътрешността на \(\angle MNK\) е взета точка \(S\). Разстоянието от \(S\) до рамото \(NM\) е 8 см, а разстоянието от \(S\) до рамото \(NK\) също е 8 см. Какво можем да твърдим за лъча \(NS\to\)?
Отговор: Тъй като точката \(S\) е на равни разстояния от раменете на ъгъла, тя лежи на неговата ъглополовяща. Следователно лъчът \(NS\to\) е ъглополовящата на \(\angle MNK\).
Ъглополовящата на даден ъгъл \((p,q)\) с връх \(O\) може да се построи само с линия и пергел.
{Поредица от диаграми, илюстриращи стъпките на построяване: 1. Начертана окръжност k с център О, пресичаща раменете в А и В. 2. Начертани две пресичащи се окръжности k1 и k2 с центрове А и В и равен радиус. 3. Построен е лъч от О през пресечната точка Q на k1 и k2.}
С център върха на ъгъла \(O\) и произволен радиус \(r\) чертаем дъга, която пресича раменете на ъгъла в точки \(A\) и \(B\).
С център точка \(A\) и радиус \(r_1\) (по-голям от половината на разстоянието между A и B) чертаем дъга.
С център точка \(B\) и същия радиус \(r_1\) чертаем втора дъга, така че да пресече първата в точка \(Q\).
Построяваме лъча \(OQ\to\). Този лъч е ъглополовящата на дадения ъгъл.
Защо при построението триъгълниците \(\triangle OAQ\) и \(\triangle OBQ\) са еднакви?
Отговор: По трети признак за еднаквост (SSS):
  • \(OA = OB\) (като радиуси на първата окръжност).
  • \(AQ = BQ\) (като радиуси на вторите две окръжности).
  • \(OQ\) е обща страна.
От еднаквостта им следва, че \(\angle AOQ = \angle BOQ\).
Трите ъглополовящи на всеки триъгълник се пресичат в една точка.
Тази точка е на равни разстояния от трите страни на триъгълника и се нарича център на вписаната в триъгълника окръжност.
Диаграма на триъгълник ABC. Трите вътрешни ъглополовящи на ъглите A, B и C са построени като отсечки от върховете до пресечната им точка O. От точка O са спуснати перпендикуляри към страните AB, BC и CA. Нека точките на перпендикулярност бъдат D на AB, E на BC и F на CA. Тези перпендикуляри OD, OE и OF са равни по дължина, представляват радиус r на вписаната окръжност, и са обозначени с маркер за прав ъгъл при D, E и F. Вписаната окръжност с център O и радиус OD (или OE, OF) е начертана, допирайки се до страните на триъгълника в точки D, E и F.
В \(\triangle ABC\), ъглополовящите на \(\angle A\) и \(\angle C\) се пресичат в точка \(O\). Тъй като \(O\) лежи на ъглополовящата на \(\angle A\), тя е равноотдалечена от \(AB\) и \(AC\). Тъй като \(O\) лежи и на ъглополовящата на \(\angle C\), тя е равноотдалечена от \(AC\) и \(BC\). Следователно, \(O\) е равноотдалечена от \(AB\) и \(BC\), което означава, че лежи и на ъглополовящата на \(\angle B\).
Ъглополовящите \(l_a\) и \(l_b\) в \(\triangle ABC\) се пресичат в точка \(J\). Разстоянието от \(J\) до страната \(AC\) е 4 см. Намерете разстоянието от \(J\) до страната \(BC\).
Отговор: Тъй като \(J\) е пресечната точка на ъглополовящите, тя е на равни разстояния от трите страни. Разстоянието от \(J\) до \(AC\) е равно на разстоянието от \(J\) до \(AB\) и е равно на разстоянието от \(J\) до \(BC\). Следователно, разстоянието от \(J\) до \(BC\) е също 4 см.

Задачи за упражнение

Лесна: В \(\triangle XYZ\), \(YL\to\) е ъглополовяща на \(\angle XYZ\). Точка \(M\) лежи на \(YL\). Ако разстоянието от \(M\) до страната \(XY\) е 12 см, колко е разстоянието от \(M\) до страната \(YZ\)?
Отговор: 12 см. Всяка точка от ъглополовящата е на равни разстояния от раменете на ъгъла.
Средна: Точка \(K\) се намира във вътрешността на \(\angle PQR\). Разстоянието от \(K\) до \(QP\) е 3.5 см, а разстоянието от \(K\) до \(QR\) е също 3.5 см. Ако \(\angle PQR = 70^\circ\), намерете мярката на \(\angle KQR\).
Тъй като точка \(K\) е на равни разстояния от раменете на \(\angle PQR\), тя лежи на неговата ъглополовяща \(QK\to\).
Ъглополовящата разделя ъгъла на два равни ъгъла.
Следователно, \(\angle KQR = \angle PQR : 2 = 70^\circ : 2 = 35^\circ\).
Трудна: В правоъгълен \(\triangle ABC\) (\(\angle C = 90^\circ\)), ъглополовящите на острите ъгли се пресичат в точка \(O\). Намерете разстоянието от точка \(O\) до катетите \(AC\) и \(BC\), ако разстоянието от \(O\) до хипотенузата \(AB\) е 2 см.
Точка \(O\) е пресечна точка на ъглополовящите на \(\triangle ABC\). Следователно, тя е на равни разстояния от трите страни на триъгълника.
Разстоянието от \(O\) до хипотенузата \(AB\) е 2 см.
Следователно, разстоянието от \(O\) до катета \(AC\) също е 2 см, и разстоянието от \(O\) до катета \(BC\) също е 2 см.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

96605 решения

2102 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас