Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: $s = s_{RP}$, $T \in s$. Търсим: Да се докаже, че $\Delta RPT$ е равнобедрен. 1. Тъй като $T$ лежи на симетралата $s$ на отсечката $RP$, съгласно свойството на симетралата:\[ TR = TP \]2. В $\Delta RPT$ две от страните са равни ($TR = TP$), следователно:\[ \Delta RPT \text{ е равнобедрен} \]

Подробно решение

1. Анализ на условието

Задачата изисква да докажем, че във всеки от чертежите (а, б, в, г) триъгълникът с върхове $R, P$ и $T$ е равнобедрен, при условие че правата $s$ е симетрала на отсечката $RP$ и точка $T$ лежи на правата $s$.

2. Прилагане на свойството на симетралата

Основно свойство на симетралата на отсечка е, че всяка точка от нея е на равни разстояния от краищата на отсечката. Тъй като $s$ е симетрала на $RP$ и точка $T$ лежи върху правата $s$ ($T \in s$), то по дефиниция: \[ TR = TP \]

3. Дефиниция за равнобедрен триъгълник

Равнобедрен триъгълник е този триъгълник, който има поне две равни страни. В разглеждания триъгълник $\Delta RPT$ вече доказахме, че страните $TR$ и $TP$ са равни ($TR = TP$).

4. Заключение

Тъй като $\Delta RPT$ има две равни страни ($TR = TP$), следва, че по дефиниция той е равнобедрен. Това твърдение е валидно за всяка точка $T$ от симетралата на отсечката $RP$, което се вижда на всички подточки от а) до г).

Кратък запис на решението:

По условие $s = s_{RP}$ и $T \in s$. От свойството на симетралата: \[ T \in s_{RP} \Rightarrow TR = TP \] Тъй като $\Delta RPT$ има две равни страни, следва: \[ \Delta RPT \text{ е равнобедрен} \]

Най-важното от урока

Симетрала: Права, която е перпендикулярна на отсечка и минава през средата ѝ.
Основно свойство: Ако \(P \in S_{AB}\), то \(PA = PB\). (Точките от симетралата са равноотдалечени от краищата на отсечката).
Обратно свойство: Ако \(PA = PB\), то \(P \in S_{AB}\). (Ако точка е равноотдалечена, тя лежи на симетралата).
Построяване: С две пресичащи се окръжности с равни радиуси (\(r > \frac{1}{2}AB\)), с центрове в краищата на отсечката.
Правата, която е перпендикулярна на дадена отсечка и минава през нейната среда, се нарича симетрала на отсечката.
Симетралата на отсечка \(AB\) се означава със \(S_{AB}\).
{Отсечка AB с точка M, която е нейна среда (AM = MB). Права \(s_{AB}\) минава през M и е перпендикулярна на AB, като е означен правият ъгъл между тях.}
Ако \(M\) е средата на отсечката \(AB\), и правата \(S\) минава през \(M\), като \(S \perp AB\), то \(S\) е симетралата на \(AB\).
Какво трябва да е вярно за правата \(p\), за да бъде тя симетрала на отсечката \(CD\)?
Правата \(p\) трябва едновременно да е перпендикулярна на \(CD\) (\(p \perp CD\)) и да минава през средата на \(CD\).
Всяка точка от симетралата на дадена отсечка е на равни разстояния от краищата на отсечката.
Ако точка \(X\) лежи на симетралата \(S_{AB}\), то \(XA = XB\).
{Отсечка AB с нейната симетрала \(s_{AB}\). Точка X лежи на симетралата. Начертани са отсечките XA и XB, за да се илюстрира, че са равни.}
Всяка точка от симетралата на отсечка \(AB\) (без средата на отсечката \(AB\)) е връх на равнобедрен триъгълник с основа \(AB\).
Точка \(K\) лежи на симетралата на отсечка \(EF\). Ако разстоянието \(KE\) е \(7\mathrm{~ cm}\), колко е разстоянието \(KF\)?
Разстоянието \(KF\) също е \(7\mathrm{~ cm}\), тъй като всяка точка от симетралата е на равни разстояния от краищата на отсечката.
Всяка точка, която е на равни разстояния от краищата на дадена отсечка, лежи на симетралата на тази отсечка.
Ако за точка \(X\) е изпълнено \(XA = XB\), то \(X\) лежи на симетралата \(S_{AB}\).
{Отсечка AB и точка X, която не лежи на нея. Показано е, че XA = XB. Правата, минаваща през X и средата на AB, е симетралата \(s_{AB}\).}
Ако знаем, че \(\triangle PQR\) е равнобедрен с основа \(PQ\) (т.е. \(RP = RQ\)), то върхът \(R\) лежи на симетралата на страната \(PQ\).
Дадени са точки \(A, B\) и \(P\). Ако \(PA = 10\mathrm{~ cm}\) и \(PB = 12\mathrm{~ cm}\), може ли точка \(P\) да лежи на симетралата на отсечката \(AB\)?
Не, не може. За да лежи на симетралата, точка \(P\) трябва да е на равни разстояния от \(A\) и \(B\), т.е. \(PA\) трябва да е равно на \(PB\).
От единия край на отсечката (напр. точка \(A\)) чертаем дъга от окръжност с произволен радиус \(r\).
От другия край на отсечката (точка \(B\)) чертаем дъга от окръжност със същия радиус \(r\).
През двете пресечни точки на дъгите (\(M\) и \(N\)) прекарваме права. Тази права е симетралата \(S_{AB}\).
{Три стъпки за построяване на симетрала на отсечка AB. Първо, дъга с център А. Второ, дъга със същия радиус и център B. Трето, правата, свързваща пресечните точки M и N на двете дъги.}
За да се пресекат дъгите, радиусът \(r\) трябва да е по-голям от половината дължина на отсечката (\(r > \frac{1}{2}AB\)).
След като построим симетралата \(S_{AB}\), пресечната ѝ точка с отсечката \(AB\) каква точка е за отсечката?
Това е средата на отсечката \(AB\). По този начин можем да намираме среда на отсечка само с линия и пергел.

Задачи за упражнение

Лесна: Дадена е отсечка \(CD\). Точка \(P\) лежи на симетралата на \(CD\). На какво е равно разстоянието \(PD\), ако разстоянието \(PC = 11\mathrm{~ cm}\)?
Тъй като \(P\) лежи на симетралата на \(CD\), тя е на равни разстояния от краищата \(C\) и \(D\). Следователно \(PD = PC = 11\mathrm{~cm}\) .
Средна: В \(\triangle ABC\) е построена симетралата \(S_{AB}\) на страната \(AB\). Тя пресича страната \(AC\) в точка \(Q\). Ако периметърът на \(\triangle QBC\) е \(22\mathrm{~ cm}\), а страната \(BC\) е \(12\mathrm{~ cm}\), намерете дължината на страната \(AC\).
Периметърът на \(\triangle QBC\) е \(P_{QBC} = QB + QC + BC\).
Заместваме с дадените стойности: \(22 = QB + QC + 12\), откъдето \(QB + QC = 10\mathrm{~ cm}\) .
Търсим страната \(AC = AQ + QC\).
Тъй като точка \(Q\) лежи на симетралата \(S_{AB}\), е вярно, че \(AQ = QB\).
Следователно \(AC = AQ + QC = QB + QC = 10\mathrm{~ cm}\) .
Отговор: AC = 10 cm.
Трудна: Дадена е отсечка \(AB\). Точките \(M\) и \(N\) са такива, че \(AM = BM\) и \(AN = BN\). Какво може да се твърди за правата \(MN\) спрямо отсечката \(AB\)? Обосновете се.
От \(AM = BM\) следва, че точка \(M\) е на равни разстояния от краищата на отсечката \(AB\). Според обратната теорема, \(M\) лежи на симетралата \(S_{AB}\).
Аналогично, от \(AN = BN\) следва, че точка \(N\) лежи на симетралата \(S_{AB}\).
Тъй като и двете точки \(M\) и \(N\) лежат на симетралата \(S_{AB}\), то правата, която минава през тях, съвпада със симетралата.
Отговор: Правата MN е симетралата на отсечката AB.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

105123 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
Активни отстъпки
ПРО+AI (1 месец) 17 € → 14 € -18% ПРО+AI (1 година) 89 € → 73 € -18%