Най-важното от урока
Класическа вероятност: \( P(A) = \frac{\text{благоприятни}}{\text{всички}} \).
Кога какво да използваме:
Кога какво да използваме:
- Комбинации \( C_n^k \): Когато избираме група и редът не е важен (напр. избор на 3-ма души за комисия).
- Вариации \( V_n^k \): Когато избираме и подреждаме част от елементи и редът е важен (напр. раздаване на златен, сребърен и бронзов медал).
- Пермутации \( P_n \): Когато подреждаме всички елементи и редът е важен (напр. нареждане на книги на рафт).
Класическата вероятност на събитие \( A \) е отношението на броя на благоприятните изходи (\(m\)) към броя на всички възможни изходи (\(n\)), при условие че всички изходи са равно-възможни.
\[ P(A) = \frac{m}{n} = \frac{\text{брой благоприятни изходи}}{\text{брой на всички възможни изходи}} \]
- Вероятността е винаги число между 0 и 1: \( 0 \le P(A) \le 1 \).
- Вероятността на невъзможно събитие е 0.
- Вероятността на достоверно (сигурно) събитие е 1.
В кутия има 4 бели и 6 черни топки (общо 10). Вероятността да извадим бяла топка е:
Брой всички възможни изходи: \(n=10\).
Брой благоприятни изходи (бели топки): \(m=4\). \[ P(\text{бяла топка}) = \frac{4}{10} = \frac{2}{5} \]
Брой всички възможни изходи: \(n=10\).
Брой благоприятни изходи (бели топки): \(m=4\). \[ P(\text{бяла топка}) = \frac{4}{10} = \frac{2}{5} \]
Каква е вероятността при хвърляне на стандартен зар да се падне число, по-голямо от 4?
Всички възможни изходи са 6 (числата 1, 2, 3, 4, 5, 6). Благоприятните изходи са 2 (числата 5 и 6).
\[ P(A) = \frac{2}{6} = \frac{1}{3} \]
\[ P(A) = \frac{2}{6} = \frac{1}{3} \]
Комбинации се използват, когато избираме група елементи и редът на избор няма значение.
Брой комбинации на \(n\) елемента от \(k\)-ти клас:
\[ C_n^k = \frac{n(n-1)...(n-k+1)}{k!} \]
В кутия има 4 бели и 6 черни топки. Изваждат се 2 топки. Каква е вероятността и двете да са бели?
1. Брой на всички възможни изходи (избор на 2 от 10 топки): \(n = C_{10}^2 = \frac{10 \cdot 9}{2} = 45\).
2. Брой на благоприятните изходи (избор на 2 от 4 бели топки): \(m = C_4^2 = \frac{4 \cdot 3}{2} = 6\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{m}{n} = \frac{6}{45} = \frac{2}{15}\).
1. Брой на всички възможни изходи (избор на 2 от 10 топки): \(n = C_{10}^2 = \frac{10 \cdot 9}{2} = 45\).
2. Брой на благоприятните изходи (избор на 2 от 4 бели топки): \(m = C_4^2 = \frac{4 \cdot 3}{2} = 6\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{m}{n} = \frac{6}{45} = \frac{2}{15}\).
От група от 5 мъже и 3 жени се избира комисия от 3 души. Каква е вероятността комисията да се състои само от мъже?
Общо хора: \(5+3=8\).
Всички възможни изходи (избор на 3 от 8): \(n = C_8^3 = \frac{8 \cdot 7 \cdot 6}{3 \cdot 2 \cdot 1} = 56\).
Благоприятни изходи (избор на 3 от 5 мъже): \(m = C_5^3 = \frac{5 \cdot 4 \cdot 3}{3 \cdot 2 \cdot 1} = 10\).
Вероятност: \(P(A) = \frac{10}{56} = \frac{5}{28}\).
Всички възможни изходи (избор на 3 от 8): \(n = C_8^3 = \frac{8 \cdot 7 \cdot 6}{3 \cdot 2 \cdot 1} = 56\).
Благоприятни изходи (избор на 3 от 5 мъже): \(m = C_5^3 = \frac{5 \cdot 4 \cdot 3}{3 \cdot 2 \cdot 1} = 10\).
Вероятност: \(P(A) = \frac{10}{56} = \frac{5}{28}\).
Пермутации се използват, когато подреждаме в редица всички елементи от дадено множество и редът им има значение.
Брой пермутации на \(n\) елемента:
\[ P_n = n! = 1 \cdot 2 \cdot ... \cdot n \]
Разполагаме с 8 различни книги, 3 от които са от един автор. Каква е вероятността при случайно подреждане на рафт трите книги от един автор да са една до друга?
1. Брой на всички възможни подреждания: \(n = P_8 = 8!\).
2. Благоприятни изходи: Разглеждаме 3-те книги като един блок. Сега подреждаме 5 книги + 1 блок = 6 елемента (\(P_6 = 6!\) начина). Трите книги в блока могат да се разместят помежду си по \(P_3 = 3!\) начина. \(m = P_6 \cdot P_3 = 6! \cdot 3!\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{6! \cdot 3!}{8!} = \frac{6! \cdot 6}{8 \cdot 7 \cdot 6!} = \frac{6}{56} = \frac{3}{28}\).
1. Брой на всички възможни подреждания: \(n = P_8 = 8!\).
2. Благоприятни изходи: Разглеждаме 3-те книги като един блок. Сега подреждаме 5 книги + 1 блок = 6 елемента (\(P_6 = 6!\) начина). Трите книги в блока могат да се разместят помежду си по \(P_3 = 3!\) начина. \(m = P_6 \cdot P_3 = 6! \cdot 3!\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{6! \cdot 3!}{8!} = \frac{6! \cdot 6}{8 \cdot 7 \cdot 6!} = \frac{6}{56} = \frac{3}{28}\).
Каква е вероятността при случайно нареждане на буквите А, Б, В, Г, думата да започва с "АБ"?
Всички възможни наредби: \(n = P_4 = 4! = 24\).
Благоприятни наредби: Фиксираме "АБ" в началото. Остават буквите В и Г, които могат да се наредят по \(P_2 = 2! = 2\) начина (ВГ и ГВ). Така \(m=2\).
Вероятност: \(P(A) = \frac{2}{24} = \frac{1}{12}\).
Благоприятни наредби: Фиксираме "АБ" в началото. Остават буквите В и Г, които могат да се наредят по \(P_2 = 2! = 2\) начина (ВГ и ГВ). Така \(m=2\).
Вероятност: \(P(A) = \frac{2}{24} = \frac{1}{12}\).
Вариации се използват, когато избираме и подреждаме част от елементите на дадено множество и редът им има значение.
Брой вариации на \(n\) елемента от \(k\)-ти клас:
\[ V_n^k = n(n-1)...(n-k+1) \]
С цифрите {0, 2, 3, 5, 7, 9} са записани всички възможни трицифрени числа с различни цифри. Каква е вероятността случайно избрано число да се дели на 10?
1. Всички възможни числа: От всички наредени тройки (\(V_6^3=120\)) вадим тези, започващи с 0 (\(V_5^2=20\)). Така \(n = 120 - 20 = 100\).
2. Благоприятни изходи (делят се на 10): Числото трябва да завършва на 0. Първите две цифри избираме от останалите 5. Броят им е \(m = V_5^2 = 5 \cdot 4 = 20\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{20}{100} = \frac{1}{5}\).
1. Всички възможни числа: От всички наредени тройки (\(V_6^3=120\)) вадим тези, започващи с 0 (\(V_5^2=20\)). Така \(n = 120 - 20 = 100\).
2. Благоприятни изходи (делят се на 10): Числото трябва да завършва на 0. Първите две цифри избираме от останалите 5. Броят им е \(m = V_5^2 = 5 \cdot 4 = 20\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{20}{100} = \frac{1}{5}\).
От 10 състезатели се избират трима, които да получат златен, сребърен и бронзов медал. Каква е вероятността състезател 'X' да спечели златния медал?
Всички възможни разпределения на медалите: \(n = V_{10}^3 = 10 \cdot 9 \cdot 8 = 720\).
Благоприятни изходи: Фиксираме състезател 'X' на първо място (златен медал). За сребърен и бронзов медал остават 9 състезатели, които могат да ги спечелят по \(V_9^2 = 9 \cdot 8 = 72\) начина. Така \(m = 72\).
Вероятност: \(P(A) = \frac{72}{720} = \frac{1}{10}\).
Благоприятни изходи: Фиксираме състезател 'X' на първо място (златен медал). За сребърен и бронзов медал остават 9 състезатели, които могат да ги спечелят по \(V_9^2 = 9 \cdot 8 = 72\) начина. Така \(m = 72\).
Вероятност: \(P(A) = \frac{72}{720} = \frac{1}{10}\).
Задачи за упражнение
Лесна: В лотария има 100 билета, 5 от които са печеливши. Каква е вероятността при изтегляне на един билет той да е печеливш?
Всички възможни изходи са 100. Благоприятните са 5.
\[ P(A) = \frac{5}{100} = \frac{1}{20} \]
\[ P(A) = \frac{5}{100} = \frac{1}{20} \]
Средна: От стандартно тесте от 52 карти се теглят 2 карти. Каква е вероятността и двете да са аса?
Редът на теглене няма значение, затова използваме комбинации.
1. Всички възможни изходи (избор на 2 от 52 карти): \(n = C_{52}^2 = \frac{52 \cdot 51}{2} = 1326\).
2. В тестето има 4 аса. Благоприятни изходи (избор на 2 от 4 аса): \(m = C_4^2 = \frac{4 \cdot 3}{2} = 6\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{6}{1326} = \frac{1}{221}\).
1. Всички възможни изходи (избор на 2 от 52 карти): \(n = C_{52}^2 = \frac{52 \cdot 51}{2} = 1326\).
2. В тестето има 4 аса. Благоприятни изходи (избор на 2 от 4 аса): \(m = C_4^2 = \frac{4 \cdot 3}{2} = 6\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{6}{1326} = \frac{1}{221}\).
Трудна: Петима ученици - Анна, Борис, Васил, Галя и Димитър, се подреждат в редица. Каква е вероятността Анна и Борис да са един до друг?
Редът има значение, затова използваме пермутации.
1. Всички възможни подреждания на 5 ученици: \(n = P_5 = 5! = 120\).
2. Благоприятни изходи: Разглеждаме Анна и Борис като един "блок". Сега подреждаме 3 ученици + 1 блок = 4 елемента. Това става по \(P_4 = 4! = 24\) начина. В самия блок Анна и Борис могат да се разместят по \(P_2 = 2! = 2\) начина (Анна-Борис или Борис-Анна).
Общо благоприятни подреждания: \(m = P_4 \cdot P_2 = 24 \cdot 2 = 48\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{48}{120} = \frac{2}{5}\).
1. Всички възможни подреждания на 5 ученици: \(n = P_5 = 5! = 120\).
2. Благоприятни изходи: Разглеждаме Анна и Борис като един "блок". Сега подреждаме 3 ученици + 1 блок = 4 елемента. Това става по \(P_4 = 4! = 24\) начина. В самия блок Анна и Борис могат да се разместят по \(P_2 = 2! = 2\) начина (Анна-Борис или Борис-Анна).
Общо благоприятни подреждания: \(m = P_4 \cdot P_2 = 24 \cdot 2 = 48\).
3. Вероятност: \(P(A) = \frac{48}{120} = \frac{2}{5}\).