Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \(\triangle ABC\), \(AC = BC = 13\), \(AB = 10\) Търсим: а) \(R = ?\) б) \(r = ?\) Построяваме височината \(CH \perp AB\). Тъй като \(\triangle ABC\) е равнобедрен, \(H\) е среда на \(AB\).\[ AH = \frac{AB}{2} = \frac{10}{2} = 5 \]От Питагорова теорема за \(\triangle AHC\) (\(\angle H = 90^\circ\)):\[ CH = \sqrt{AC^2 - AH^2} = \sqrt{13^2 - 5^2} = \sqrt{169 - 25} = 12 \]
а)
Нека \(O\) е център на описаната окръжност (\(O \in CH\), \(CO = R\)), а \(M\) е среда на \(AC\). \(OM \perp AC\) (симетрала) и \(CM = \frac{AC}{2} = 6,5\). Разглеждаме \(\triangle ACH\) и \(\triangle OCM\): \(\angle CHA = \angle CMO = 90^\circ\) и \(\angle ACH\) е общ \(\Rightarrow \triangle ACH \sim \triangle OCM\)\[ \frac{CO}{AC} = \frac{CM}{CH} \]\[ \frac{R}{13} = \frac{6,5}{12} \]\[ R = \frac{13 \cdot 6,5}{12} = \frac{84,5}{12} = \frac{169}{24} \]
б)
Нека \(J\) е център на вписаната окръжност (\(J \in CH\), \(JH = r\)). Построяваме \(JP \perp AC\), \(JP = r\). \(CJ = CH - JH = 12 - r\) Разглеждаме \(\triangle AHC\) и \(\triangle JPC\): \(\angle AHC = \angle JPC = 90^\circ\) и \(\angle ACH\) е общ \(\Rightarrow \triangle AHC \sim \triangle JPC\)\[ \frac{JP}{AH} = \frac{CJ}{AC} \]\[ \frac{r}{5} = \frac{12 - r}{13} \]\[ 13r = 5(12 - r) \]\[ 13r = 60 - 5r \]\[ 18r = 60 \]\[ r = \frac{\cancel{60}^{10}}{\cancel{18}_3} = \frac{10}{3} \]

Подробно решение


Начертайте равнобедрен \(\triangle ABC\) с връх \(C\) нагоре и основа \(AB\) хоризонтално, като точка \(A\) е вляво, а \(B\) вдясно. Отбележете дължините на страните: \(AB = 10\) и \(AC = BC = 13\). Спуснете височината \(CH\) от върха \(C\) към основата \(AB\), така че точка \(H\) лежи на \(AB\). Маркирайте правия ъгъл при \(H\). Отбележете дължините на отсечките \(CH = 12\) и \(AH = 5\). За подточка а): Отбележете точка \(O\) върху височината \(CH\), която представлява център на описаната окръжност. Маркирайте средата \(M\) на бедрото \(AC\). Свържете точките \(O\) и \(M\) с отсечка. Маркирайте правия ъгъл между отсечката \(OM\) и бедрото \(AC\). За подточка б): Отбележете точка \(J\) върху височината \(CH\), която представлява център на вписаната окръжност. Точка \(J\) трябва да бъде разположена между \(H\) и \(O\). Начертайте перпендикулярна отсечка \(JP\) от точка \(J\) към бедрото \(AC\), така че точка \(P\) лежи на \(AC\). Маркирайте правия ъгъл при \(P\). Отбележете дължините на отсечките \(JP = r\) и \(JH = r\).

1. Намиране на височината към основата

Разглеждаме равнобедрения \(\triangle ABC\). Височината \(CH\) към основата \(AB\) е едновременно медиана и ъглополовяща. Следователно точка \(H\) е среда на \(AB\). Намираме дължината на отсечката \(AH\): \[ AH = \frac{AB}{2} = \frac{10}{2} = 5 \] Прилагаме Питагорова теорема за правоъгълния \(\triangle AHC\) (\(\angle H = 90^\circ\)), за да намерим дължината на височината \(CH\): \[ CH^2 + AH^2 = AC^2 \] \[ CH^2 = AC^2 - AH^2 \] \[ CH^2 = 13^2 - 5^2 = 169 - 25 = 144 \] \[ CH = \sqrt{144} = 12 \]

а) радиус на описаната окръжност

2. Доказване на подобни триъгълници

Нека точка \(O\) е центърът на описаната около \(\triangle ABC\) окръжност. Тъй като триъгълникът е равнобедрен, центърът \(O\) лежи върху симетралата на основата, която съвпада с височината \(CH\). Следователно \(O \in CH\) и отсечката \(CO = R\). Построяваме симетралата на бедрото \(AC\). Тя минава през средата \(M\) на \(AC\) и през центъра \(O\). Следователно \(OM \perp AC\) и дължината на \(CM\) е: \[ CM = \frac{AC}{2} = \frac{13}{2} = 6,5 \] Разглеждаме \(\triangle ACH\) и \(\triangle OCM\): 1. \(\angle CHA = \angle CMO = 90^\circ\) 2. \(\angle ACH\) е общ за двата триъгълника По Първи признак следва, че \(\triangle ACH \sim \triangle OCM\).

3. Изчисляване на радиуса R

От подобието на триъгълниците съставяме пропорция за съответните страни (хипотенуза към хипотенуза и катет към катет): \[ \frac{CO}{AC} = \frac{CM}{CH} \] Заместваме с известните стойности (\(CO = R\), \(AC = 13\), \(CM = 6,5\), \(CH = 12\)): \[ \frac{R}{13} = \frac{6,5}{12} \] Изразяваме \(R\): \[ R = \frac{13 \cdot 6,5}{12} = \frac{84,5}{12} \] Разширяваме дробта с \(2\), за да премахнем десетичната запетая: \[ R = \frac{169}{24} \]

б) радиус на вписаната окръжност

4. Доказване на подобни триъгълници

Нека точка \(J\) е центърът на вписаната в \(\triangle ABC\) окръжност. Той лежи на ъглополовящата на \(\angle C\), която съвпада с \(CH\). Следователно \(J \in CH\). Радиусът на вписаната окръжност е разстоянието от \(J\) до страните на триъгълника. Разстоянието до \(AB\) е \(JH = r\). Спускаме перпендикуляр \(JP\) от \(J\) към бедрото \(AC\), като \(JP = r\). Дължината на отсечката \(CJ\) можем да изразим като разлика: \[ CJ = CH - JH = 12 - r \] Разглеждаме \(\triangle AHC\) и \(\triangle JPC\): 1. \(\angle AHC = \angle JPC = 90^\circ\) 2. \(\angle ACH\) е общ По Първи признак следва, че \(\triangle AHC \sim \triangle JPC\).

5. Изчисляване на радиуса r

От подобието съставяме пропорция (катет срещу общия ъгъл към съответния катет, и хипотенуза към хипотенуза): \[ \frac{JP}{AH} = \frac{CJ}{AC} \] Заместваме с изразените стойности: \[ \frac{r}{5} = \frac{12 - r}{13} \] Умножаваме на кръст: \[ 13 \cdot r = 5 \cdot (12 - r) \] \[ 13r = 60 - 5r \] Прехвърляме неизвестните от едната страна: \[ 13r + 5r = 60 \] \[ 18r = 60 \] \[ r = \frac{60}{18} \] Съкращаваме дробта на \(6\): \[ r = \frac{\cancel{60}^{10}}{\cancel{18}_3} = \frac{10}{3} \]

Кратък запис на решението:

\(CH \perp AB \Rightarrow AH = 5\). От \(\triangle AHC \Rightarrow CH = \sqrt{13^2 - 5^2} = 12\). а) \(O\) - център на описаната окръжност, \(M\) - среда на \(AC\). \(\triangle ACH \sim \triangle OCM \Rightarrow \frac{CO}{AC} = \frac{CM}{CH} \Rightarrow \frac{R}{13} = \frac{6,5}{12} \Rightarrow R = \frac{169}{24}\). б) \(J\) - център на вписаната окръжност, \(JP \perp AC\). \(\triangle AHC \sim \triangle JPC \Rightarrow \frac{JP}{AH} = \frac{CJ}{AC} \Rightarrow \frac{r}{5} = \frac{12 - r}{13}\). \(13r = 60 - 5r \Rightarrow 18r = 60 \Rightarrow r = \frac{10}{3}\).

Най-важното от урока

Основна стратегия: Спуска се височината към основата на равнобедрения триъгълник, за да се получат два еднакви правоъгълни триъгълника. След това се прилага Питагорова теорема.
Равностранен триъгълник (страна b):
  • Височина: \(h = \frac{b\sqrt{3}}{2}\)
  • Лице: \(S = \frac{b^2\sqrt{3}}{4}\)
Равнобедрен триъгълник (бедра b, основа c):
  • Височина към основата: \(h_c = \sqrt{b^2 - (c/2)^2}\)
  • Лице: \(S = \frac{c \cdot h_c}{2}\)
  • Радиус на описана окръжност: \(R = \frac{b^2}{2h_c}\)
  • Радиус на вписана окръжност: \(r = \frac{S}{p}\) (където \(p\) е полупериметърът)
Основният метод за решаване на равнобедрен триъгълник е като се използва фактът, че височината към основата (\(h_c\)) го разделя на два напълно еднакви правоъгълни триъгълника.
В така получения правоъгълен триъгълник хипотенузата е бедрото на равнобедрения триъгълник (\(b\)), единият катет е височината (\(h_c\)), а другият катет е половината от основата (\(\frac{c}{2}\)). Тук можем да приложим Питагорова теорема и тригонометрични функции.
{Равнобедрен триъгълник ABC с основа AB=c и бедра AC=BC=b. Височината CD (h_c) е спусната към основата. Тя разделя триъгълника на два правоъгълни триъгълника - ACD и BCD, като AD = DB = c/2.}
Даден е равнобедрен триъгълник с бедро \(b = 13\) см и основа \(c = 10\) см. За да намерим височината към основата \(h_c\), прилагаме Питагорова теорема за \(\triangle ADC\): \[ h_c^2 + \left(\frac{c}{2}\right)^2 = b^2 \] \[ h_c^2 + 5^2 = 13^2 \] \[ h_c^2 + 25 = 169 \implies h_c^2 = 144 \implies h_c = 12 \text{ см} \]
Бедрото на равнобедрен триъгълник е 17 см, а височината към основата е 15 см. Намерете дължината на основата.
Нека половината основа е \(x = \frac{c}{2}\). От Питагоровата теорема: \[ 15^2 + x^2 = 17^2 \] \[ 225 + x^2 = 289 \implies x^2 = 64 \implies x = 8 \text{ см} \] Цялата основа е \(c = 2x = 16\) см.
Равностранният триъгълник е частен случай на равнобедрен, при който всички страни са равни (\(b\)). За неговите основни елементи има готови формули, изведени чрез Питагорова теорема.
{Равностранен триъгълник със страна b. Височината h го разделя на два правоъгълни триъгълника с катети h и b/2 и хипотенуза b. Показани са радиусите на вписаната (r) и описаната (R) окръжност, чийто общ център лежи на височината.}
Височина: \( h = \frac{b\sqrt{3}}{2} \)
Лице: \( S = \frac{b^2\sqrt{3}}{4} \)
Радиус на вписана окръжност: \( r = \frac{h}{3} = \frac{b\sqrt{3}}{6} \)
Радиус на описана окръжност: \( R = \frac{2h}{3} = \frac{b\sqrt{3}}{3} \)
За равностранен триъгълник със страна \(b = 10\) см:
Височината е \(h = \frac{10\sqrt{3}}{2} = 5\sqrt{3}\) см.
Лицето е \(S = \frac{10^2\sqrt{3}}{4} = \frac{100\sqrt{3}}{4} = 25\sqrt{3}\) см2.
Намерете радиуса на описаната окръжност за равностранен триъгълник със страна \(b=12\) см.
Прилагаме формулата: \( R = \frac{b\sqrt{3}}{3} = \frac{12\sqrt{3}}{3} = 4\sqrt{3} \) см.
Радиусите на вписаната (\(r\)) и описаната (\(R\)) окръжности в равнобедрен триъгълник се намират чрез формули, свързващи ги с лицето и страните на триъгълника.

Радиус на описана окръжност (\(R\))

Използва се формулата \(S = \frac{abc}{4R}\). За равнобедрен триъгълник с бедра \(b\) и основа \(c\) тя е \(S = \frac{b \cdot b \cdot c}{4R}\), откъдето:
\[ R = \frac{b^2c}{4S} \quad \text{или} \quad R = \frac{b^2}{2h_c} \]

Радиус на вписана окръжност (\(r\))

Използва се формулата \(S = p \cdot r\), където \(p\) е полупериметърът.
\[ r = \frac{S}{p} \quad \text{където} \quad p = \frac{2b+c}{2} \]
За равнобедрен триъгълник с \(b=13\), \(c=10\), \(h_c=12\):
Лицето е \(S = \frac{c \cdot h_c}{2} = \frac{10 \cdot 12}{2} = 60\).
Полупериметърът е \(p = \frac{13+13+10}{2} = 18\).
\(R = \frac{b^2}{2h_c} = \frac{13^2}{2 \cdot 12} = \frac{169}{24}\).
\(r = \frac{S}{p} = \frac{60}{18} = \frac{10}{3}\).
Даден е равнобедрен триъгълник с основа 16 см и височина към нея 6 см. Намерете радиуса на вписаната окръжност.
Първо намираме бедрото \(b\). От правоъгълния триъгълник с катети \(h_c=6\) и \(c/2=8\), имаме \(b^2 = 6^2 + 8^2 = 36+64=100 \implies b=10\) см.
Лицето е \(S = \frac{16 \cdot 6}{2} = 48\) см2.
Полупериметърът е \(p = \frac{10+10+16}{2} = \frac{36}{2} = 18\) см.
\(r = \frac{S}{p} = \frac{48}{18} = \frac{8}{3}\) см.

Задачи за упражнение

Лесна: Намерете лицето на равностранен триъгълник с височина \(h=6\) см.
От формулата \(h = \frac{b\sqrt{3}}{2}\) намираме страната \(b\): \[ 6 = \frac{b\sqrt{3}}{2} \implies b = \frac{12}{\sqrt{3}} = 4\sqrt{3} \text{ см} \] Сега намираме лицето: \[ S = \frac{b \cdot h}{2} = \frac{4\sqrt{3} \cdot 6}{2} = 12\sqrt{3} \text{ см}^2 \]
Средна: В равнобедрен триъгълник основата е 30 см, а бедрото е 17 см. Намерете височината към бедрото.
1. Намираме височината към основата \(h_c\): \[ h_c = \sqrt{b^2 - \left(\frac{c}{2}\right)^2} = \sqrt{17^2 - 15^2} = \sqrt{289-225} = \sqrt{64} = 8 \text{ см} \] 2. Намираме лицето на триъгълника: \[ S = \frac{c \cdot h_c}{2} = \frac{30 \cdot 8}{2} = 120 \text{ см}^2 \] 3. Изразяваме лицето чрез височината към бедрото \(h_b\): \[ S = \frac{b \cdot h_b}{2} \implies 120 = \frac{17 \cdot h_b}{2} \] \[ h_b = \frac{120 \cdot 2}{17} = \frac{240}{17} \text{ см} \]
Трудна: Равнобедрен триъгълник има лице \(S = 48\) см2 и основа \(c = 12\) см. Намерете радиуса на описаната около него окръжност.
1. От формулата за лице намираме височината към основата \(h_c\): \[ S = \frac{c \cdot h_c}{2} \implies 48 = \frac{12 \cdot h_c}{2} \implies 48 = 6 h_c \implies h_c = 8 \text{ см} \] 2. Намираме бедрото \(b\) чрез Питагорова теорема. Половината основа е \(c/2=6\) см. \[ b^2 = h_c^2 + \left(\frac{c}{2}\right)^2 = 8^2 + 6^2 = 64 + 36 = 100 \implies b = 10 \text{ см} \] 3. Използваме формулата за радиуса на описаната окръжност: \[ R = \frac{b^2c}{4S} = \frac{10^2 \cdot 12}{4 \cdot 48} = \frac{100 \cdot 12}{192} = \frac{1200}{192} = \frac{100}{16} = 6.25 \text{ см} \] Алтернативно: \( R = \frac{b^2}{2h_c} = \frac{10^2}{2 \cdot 8} = \frac{100}{16} = 6.25 \) см.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас