Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: Равнобедрен трапец \( ABCD \) (\( BC = AD \)) \( AB = 8 \) cm \( \angle BAD = 60^\circ \) \( h = DD_1 = CC_1 = 3\sqrt{3} \) cm Търсим: \( AD = BC = ? \) \( CD = ? \) \( AC = BD = ? \) Решение: 1. Разглеждаме \( \triangle AD_1D \) (\( \angle AD_1D = 90^\circ \)):\[ \sin 60^\circ = \frac{DD_1}{AD} \]\[ \frac{\sqrt{3}}{2} = \frac{3\sqrt{3}}{AD} \Rightarrow AD = \frac{6\cancel{\sqrt{3}}^1}{\cancel{\sqrt{3}}_1} = 6 \text{ cm} \]\[ AD = BC = 6 \text{ cm} \]2. Намираме \( AD_1 \) от \( \triangle AD_1D \):\[ \cos 60^\circ = \frac{AD_1}{AD} \]\[ \frac{1}{2} = \frac{AD_1}{6} \Rightarrow AD_1 = 3 \text{ cm} \]От \( \triangle AD_1D \cong \triangle BC_1C \Rightarrow BC_1 = AD_1 = 3 \text{ cm} \). 3. Намираме малката основа \( CD \) (\( D_1C_1CD \) е правоъгълник, следователно \( D_1C_1 = CD \)):\[ CD = AB - (AD_1 + BC_1) = 8 - (3 + 3) = 2 \text{ cm} \]4. Намираме диагонала \( AC \) от \( \triangle AC_1C \) (\( \angle AC_1C = 90^\circ \)):\[ AC_1 = AD_1 + D_1C_1 = 3 + 2 = 5 \text{ cm} \]По Питагорова теорема:\[ AC^2 = AC_1^2 + CC_1^2 \]\[ AC^2 = 5^2 + (3\sqrt{3})^2 = 25 + 27 = 52 \]\[ AC = \sqrt{52} = 2\sqrt{13} \text{ cm} \]\[ AC = BD = 2\sqrt{13} \text{ cm} \]

Подробно решение

Стъпка 1: Построяване на чертеж и въвеждане на означения

Започваме с построяването на равнобедрения трапец и неговите височини, които ще ни помогнат да използваме дадените стойности чрез правоъгълни триъгълници.
Начертайте равнобедрен трапец ABCD, с голяма основа AB и малка основа CD, така че AB || CD. Поставете точка A в долния ляв ъгъл. Основата AB е хоризонтална и има дължина 8. Спуснете височините DD_1 и CC_1 от върховете D и C към голямата основа AB, така че DD_1 $\perp$ AB и CC_1 $\perp$ AB, формирайки прави ъгли при D_1 и C_1. Отбележете дължината на височините DD_1 и CC_1 като $3\sqrt{3}$. Отбележете ъгъла при върха A ($\angle BAD$) като $60^\circ$. Начертайте диагонала AC. Осигурете пропорционалност на чертежа, като се има предвид, че $AD_1 = 3$, $D_1C_1 = 2$ (откъдето $CD=2$), $BC_1 = 3$ и бедрото $AD = 6$.
Тъй като трапецът е равнобедрен, бедрата са равни (\( AD = BC \)), а ъглите при голямата основа също са равни (\( \angle BAD = \angle ABC = 60^\circ \)). Височините са \( DD_1 = CC_1 = 3\sqrt{3} \) cm.

Стъпка 2: Намиране на бедрото на трапеца

Разглеждаме правоъгълния триъгълник \( \triangle AD_1D \) (\( \angle AD_1D = 90^\circ \)). Известни са ни ъгъл \( \angle DAD_1 = 60^\circ \) и срещулежащият катет \( DD_1 = 3\sqrt{3} \) cm. Търсим хипотенузата \( AD \). Използваме тригонометричната функция синус: \[ \sin 60^\circ = \frac{DD_1}{AD} \] Заместваме стойностите: \[ \frac{\sqrt{3}}{2} = \frac{3\sqrt{3}}{AD} \] Умножаваме на кръст, за да изразим \( AD \): \[ AD\sqrt{3} = 6\sqrt{3} \] \[ AD = \frac{6\cancel{\sqrt{3}}^1}{\cancel{\sqrt{3}}_1} = 6 \text{ cm} \] Тъй като трапецът е равнобедрен, двете бедра са равни: \( AD = BC = 6 \) cm.

Стъпка 3: Намиране на отсечката от голямата основа до петата на височината

Отново в правоъгълния \( \triangle AD_1D \), намираме прилежащия катет \( AD_1 \). Използваме косинус от дадения ъгъл: \[ \cos 60^\circ = \frac{AD_1}{AD} \] Заместваме известните стойности: \[ \frac{1}{2} = \frac{AD_1}{6} \] \[ AD_1 = \frac{6}{2} = 3 \text{ cm} \] Поради симетрията на равнобедрения трапец, правоъгълните триъгълници \( \triangle AD_1D \) и \( \triangle BC_1C \) са еднакви. От това следва, че: \[ BC_1 = AD_1 = 3 \text{ cm} \]

Стъпка 4: Изчисляване на малката основа на трапеца

Четириъгълникът \( D_1C_1CD \) е правоъгълник (страните \( DD_1 \) и \( CC_1 \) са успоредни и перпендикулярни на основите). Следователно \( D_1C_1 = CD \). Голямата основа \( AB \) е сбор от три отсечки: \( AD_1 \), \( D_1C_1 \) и \( C_1B \). \[ AB = AD_1 + D_1C_1 + BC_1 \] Изразяваме търсената част \( D_1C_1 \) (която е равна на малката основа \( CD \)): \[ CD = AB - AD_1 - BC_1 \] Заместваме стойностите и пресмятаме: \[ CD = 8 - 3 - 3 = 2 \text{ cm} \]

Стъпка 5: Намиране на диагонала на трапеца

За да намерим диагонала \( AC \), разглеждаме правоъгълния \( \triangle AC_1C \) (\( \angle AC_1C = 90^\circ \)). Първо намираме дължината на катета \( AC_1 \): \[ AC_1 = AD_1 + D_1C_1 = 3 + 2 = 5 \text{ cm} \] Сега прилагаме Питагоровата теорема за \( \triangle AC_1C \): \[ AC^2 = AC_1^2 + CC_1^2 \] Заместваме с намерените стойности: \[ AC^2 = 5^2 + (3\sqrt{3})^2 \] \[ AC^2 = 25 + 9 \cdot 3 \] \[ AC^2 = 25 + 27 \] \[ AC^2 = 52 \] Коренуваме, за да намерим дължината на \( AC \): \[ AC = \sqrt{52} = \sqrt{4 \cdot 13} = 2\sqrt{13} \text{ cm} \] Тъй като трапецът е равнобедрен, двата диагонала са равни: \( AC = BD = 2\sqrt{13} \) cm.

Кратък запис на решението:

В \( \triangle AD_1D \): \[ AD = \frac{DD_1}{\sin 60^\circ} = \frac{3\sqrt{3}}{\frac{\sqrt{3}}{2}} = 6 \text{ cm} \] \[ AD_1 = AD \cdot \cos 60^\circ = 6 \cdot \frac{1}{2} = 3 \text{ cm} \] От симетрията \( BC_1 = AD_1 = 3 \text{ cm} \): \[ CD = AB - 2AD_1 = 8 - 2 \cdot 3 = 2 \text{ cm} \] За диагонала \( AC \) в правоъгълния \( \triangle AC_1C \): \[ AC_1 = AB - BC_1 = 8 - 3 = 5 \text{ cm} \] \[ AC = \sqrt{AC_1^2 + CC_1^2} = \sqrt{5^2 + (3\sqrt{3})^2} = \sqrt{25 + 27} = \sqrt{52} = 2\sqrt{13} \text{ cm} \]

Най-важното от урока

Равнобедрен трапец: Ключът е правоъгълният \(\triangle ADD_1\). Използвайки \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\) и дадените елементи, намираме неизвестните чрез Питагорова теорема или тригонометрия.
Правоъгълен трапец: Ключът е правоъгълният \(\triangle BCC_1\). Използвайки \(BC_1 = a-b\) и дадените елементи, намираме неизвестните по същия начин.
Решаването на равнобедрен трапец се свежда до решаване на правоъгълен триъгълник, образуван от височината \(h\), бедрото \(c\) и отсечката \(AD_1\).
Ключова формула: \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\)
където \(a\) е голямата основа, а \(b\) е малката.
{Изображение на равнобедрен трапец ABCD с височина h, спусната от върха D към голямата основа AB в точка D1. Отбелязани са основи a и b, бедро c, височина h и остър ъгъл алфа при върха A.}
В \(\triangle ADD_1\), основните зависимости са:
  • Чрез Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + \left(\frac{a-b}{2}\right)^2\)
  • Чрез тригонометрия: \[ \sin \alpha = \frac{h}{c}, \quad \cos \alpha = \frac{(a-b)/2}{c}, \quad \operatorname{tg} \alpha = \frac{h}{(a-b)/2} \]
Даден е равнобедрен трапец с основи \(a=10\) cm, \(b=4\) cm и бедро \(c=5\) cm. Намерете височината \(h\).
1. Намираме отсечката \(AD_1 = \frac{a-b}{2} = \frac{10-4}{2} = 3\) cm.
2. Прилагаме Питагорова теорема за \(\triangle ADD_1\): \(c^2 = h^2 + AD_1^2\).
\(5^2 = h^2 + 3^2 \Rightarrow 25 = h^2 + 9 \Rightarrow h^2 = 16 \Rightarrow h = 4\) cm.
Решаването на правоъгълен трапец се свежда до решаване на правоъгълен триъгълник, образуван от височината \(h\), наклоненото бедро \(c\) и отсечката \(BC_1\).
Ключова формула: \(BC_1 = a-b\)
където \(a\) е голямата основа, а \(b\) е малката. Височината \(h\) е равна на перпендикулярното бедро.
{Изображение на правоъгълен трапец ABCD с прави ъгли при A и D. Спусната е височина CC1 от C към AB. Отбелязани са основи a и b, височина h, бедро c и ъгъл алфа при B.}
В \(\triangle BCC_1\), основните зависимости са:
  • Чрез Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + (a-b)^2\)
  • Чрез тригонометрия (при остър ъгъл \(\alpha\) при върха B): \[ \sin \alpha = \frac{h}{c}, \quad \cos \alpha = \frac{a-b}{c}, \quad \operatorname{tg} \alpha = \frac{h}{a-b} \]
Даден е правоъгълен трапец с основи \(a=12\) cm, \(b=7\) cm и остър ъгъл \(\alpha=45^\circ\). Намерете височината \(h\) и лицето \(S\).
1. Намираме отсечката \(BC_1 = a-b = 12-7 = 5\) cm.
2. От \(\triangle BCC_1\): \(\operatorname{tg} 45^\circ = \frac{h}{BC_1} \Rightarrow 1 = \frac{h}{5} \Rightarrow h = 5\) cm.
3. Лицето \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h = \frac{12+7}{2} \cdot 5 = \frac{19}{2} \cdot 5 = 47.5\) cm2.

Задачи за упражнение

Лесна: В равнобедрен трапец основите са 13 cm и 7 cm, а височината е 4 cm. Намерете дължината на бедрото.
1. Намираме проекцията на бедрото върху голямата основа: \(AD_1 = \frac{a-b}{2} = \frac{13-7}{2} = 3\) cm.
2. В правоъгълния \(\triangle ADD_1\) прилагаме Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + AD_1^2\).
\(c^2 = 4^2 + 3^2 = 16 + 9 = 25 \Rightarrow c = 5\) cm.
Средна: В правоъгълен трапец малката основа е 6 cm, височината е 8 cm, а наклоненото бедро е 10 cm. Намерете голямата основа и лицето на трапеца.
1. Разглеждаме \(\triangle BCC_1\). Знаем \(h=8\) и \(c=10\). Намираме \(BC_1\) с Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + BC_1^2\).
\(10^2 = 8^2 + BC_1^2 \Rightarrow 100 = 64 + BC_1^2 \Rightarrow BC_1^2 = 36 \Rightarrow BC_1 = 6\) cm.
2. Знаем, че \(BC_1 = a-b\). Заместваме: \(6 = a - 6 \Rightarrow a = 12\) cm.
3. Лицето \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h = \frac{12+6}{2} \cdot 8 = 9 \cdot 8 = 72\) cm2.
Трудна: В равнобедрен трапец бедрото е \(c=6\) cm, а острият ъгъл е \(\alpha=60^\circ\). Ако лицето на трапеца е \(S = 12\sqrt{3}\) cm2, намерете основите му \(a\) и \(b\).
1. От \(\triangle ADD_1\) намираме \(h\) и \(AD_1\):
\(h = c \sin 60^\circ = 6 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} = 3\sqrt{3}\) cm.
\(AD_1 = c \cos 60^\circ = 6 \cdot \frac{1}{2} = 3\) cm.
2. Използваме формулата за лице: \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h\).
\(12\sqrt{3} = \frac{a+b}{2} \cdot 3\sqrt{3} \Rightarrow 12 = \frac{a+b}{2} \cdot 3 \Rightarrow a+b = \frac{24}{3} = 8\).
3. Използваме формулата за \(AD_1\): \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\).
\(3 = \frac{a-b}{2} \Rightarrow a-b = 6\).
4. Решаваме системата:
\(\begin{cases} a+b = 8 \\ a-b = 6 \end{cases}\)
Събираме двете уравнения: \(2a = 14 \Rightarrow a = 7\) cm.
Заместваме в първото: \(7+b = 8 \Rightarrow b = 1\) cm.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

105123 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
Активни отстъпки
ПРО+AI (1 месец) 17 € → 14 € -18% ПРО+AI (1 година) 89 € → 73 € -18%