Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

а)
\( 2x + 4 = 0 \)
Лява част: \( f(x) = 2x + 4 \), Дясна част: \( g(x) = 0 \) (оста \( Ox \)) Точки за \( f(x) \): \( x = 0 \implies f(0) = 2 \cdot 0 + 4 = 4 \implies (0; 4) \) \( x = -2 \implies f(-2) = 2 \cdot (-2) + 4 = 0 \implies (-2; 0) \) Таблица:\[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & -2 \\ \hline f(x) & 4 & 0 \\ \hline \end{array} \]Начертайте правоъгълна координатна система с ос Ox (хоризонтална) и ос Oy (вертикална), пресичащи се в началото (0,0). Осите да имат стрелки, указващи положителната посока, и да бъдат етикетирани съответно Ox и Oy. Координатната система да обхваща диапазон от x приблизително от -3 до 1 и y приблизително от -1 до 5, с маркировки на цели числа по осите. Нанесете точка A с координати (0; 4) и точка B с координати (-2; 0). Маркирайте тези точки с малки кръгчета и ги етикетирайте съответно като 'A' и 'B'. Прекарайте права линия през точки A и B, която да се простира отвъд тях, представлявайки графиката на функцията \( y = 2x + 4 \). Визуално подчертайте пресичането на правата с оста Ox в точка B(-2; 0), тъй като тази точка представлява графичното решение на уравнението. Решение: \( x = -2 \)
б)
\( 2x = 0,5(4x + 4) \)
\( f(x) = 2x \) \( g(x) = 0,5(4x + 4) = 2x + 2 \) Точки за графиките:\[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & 1 \\ \hline f(x) & 0 & 2 \\ \hline g(x) & 2 & 4 \\ \hline \end{array} \]Начертайте правоъгълна координатна система с ос Ox (хоризонтална) и ос Oy (вертикална), пресичащи се в началото (0,0). Осите да имат стрелки, указващи положителната посока, и да бъдат етикетирани съответно 'Ox' и 'Oy'. Координатната система да обхваща диапазон от x приблизително от -1 до 2 и y приблизително от -1 до 5, с маркировки на цели числа по осите.
Нанесете точка P1 с координати (0,0) и точка P2 с координати (1,2). Маркирайте тези точки с малки кръгчета. Прекарайте първата права линия през P1 и P2, простираща се отвъд тях (например от x=-1 до x=2), и я етикетирайте като `f(x) = 2x`.
Нанесете точка Q1 с координати (0,2) и точка Q2 с координати (1,4). Маркирайте тези точки с малки кръгчета. Прекарайте втората права линия през Q1 и Q2, простираща се отвъд тях (например от x=-1 до x=2), и я етикетирайте като `g(x) = 2x + 2`.
Подчертайте визуално, че двете прави са успоредни и нямат обща пресечна точка, тъй като имат еднакъв наклон. Понеже \( f(x) \parallel g(x) \), правите нямат пресечна точка. Решение: Няма решение.
в)
\( 2(x-1) = 2x-2 \)
\( f(x) = 2x - 2 \) \( g(x) = 2x - 2 \) Точки за графиките:\[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & 1 \\ \hline f(x) & -2 & 0 \\ \hline g(x) & -2 & 0 \\ \hline \end{array} \]Начертайте правоъгълна координатна система с хоризонтална ос Ox и вертикална ос Oy, пресичащи се в началото (0,0). Осите да имат стрелки, указващи положителната посока, и да бъдат етикетирани съответно Ox и Oy. Координатната система да обхваща диапазон от x, например от -1 до 2, и y, например от -3 до 1, с маркировки на цели числа по осите. Нанесете точка A с координати (0; -2) и точка B с координати (1; 0). Маркирайте тези точки с малки кръгчета. Прекарайте една права линия през точки A и B, която да се простира отвъд тях. Тази единствена права представлява едновременно графиките на функциите \( f(x) = 2x - 2 \) и \( g(x) = 2x - 2 \), визуално демонстрирайки тяхното пълно съвпадение. Графиките съвпадат. Решение: Всяко \( x \) е решение.

Подробно решение

За да решим графично едно уравнение, трябва да представим лявата и дясната му страна като функции и да намерим пресечните точки на техните графики. Тъй като в задачите участват линейни изрази, графиките ще бъдат прави линии.

а) \( 2x + 4 = 0 \)

Стъпка 1: Дефинираме функциите

Разглеждаме лявата страна като функция \( f(x) = 2x + 4 \) и дясната страна като \( g(x) = 0 \). Графиката на \( g(x) = 0 \) съвпада с абсцисната ос (\( Ox \)). Търсим пресечната точка на правата \( y = 2x + 4 \) с оста \( Ox \).

Стъпка 2: Намираме точки за построяване

Избираме стойности за \( x \), за да начертаем правата: При \( x = 0 \): \( y = 2 \cdot 0 + 4 = 4 \implies A(0; 4) \) При \( x = -2 \): \( y = 2 \cdot (-2) + 4 = -4 + 4 = 0 \implies B(-2; 0) \) \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline f(x) & 0 & 2 & 4 & 6 & 8 \\ \hline \end{array} \]

Стъпка 3: Графично решение


Начертайте правоъгълна координатна система с ос Ox (хоризонтална) и ос Oy (вертикална), пресичащи се в началото (0,0). Осите да имат стрелки, указващи положителната посока, и да бъдат етикетирани съответно Ox и Oy. Координатната система да обхваща диапазон от x приблизително от -3 до 1 и y приблизително от -1 до 5, с маркировки на цели числа по осите. Нанесете точка A с координати (0; 4) и точка B с координати (-2; 0). Маркирайте тези точки с малки кръгчета и ги етикетирайте съответно като 'A' и 'B'. Прекарайте права линия през точки A и B, която да се простира отвъд тях, представлявайки графиката на функцията \( y = 2x + 4 \). Визуално подчертайте пресичането на правата с оста Ox в точка B(-2; 0), тъй като тази точка представлява графичното решение на уравнението.
Графиката пресича оста \( Ox \) при \( x = -2 \). Това е решението на уравнението.

б) \( 2x = 0,5(4x + 4) \)

Стъпка 1: Дефинираме функциите

Нека \( f(x) = 2x \) и \( g(x) = 0,5(4x + 4) = 2x + 2 \). Търсим пресечната точка на двете прави.

Стъпка 2: Намираме точки за построяване

За \( f(x) = 2x \): точки \( (0; 0) \) и \( (1; 2) \). За \( g(x) = 2x + 2 \): точки \( (0; 2) \) и \( (1; 4) \). \[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & f(x) = 2x & g(x) = 2x + 2 \\ \hline 0 & 0 & 2 \\ 1 & 2 & 4 \\ \hline \end{array} \]

Стъпка 3: Графично решение


Начертайте правоъгълна координатна система с ос Ox (хоризонтална) и ос Oy (вертикална), пресичащи се в началото (0,0). Осите да имат стрелки, указващи положителната посока, и да бъдат етикетирани съответно 'Ox' и 'Oy'. Координатната система да обхваща диапазон от x приблизително от -1 до 2 и y приблизително от -1 до 5, с маркировки на цели числа по осите. Нанесете точка P1 с координати (0,0) и точка P2 с координати (1,2). Маркирайте тези точки с малки кръгчета. Прекарайте първата права линия през P1 и P2, простираща се отвъд тях (например от x=-1 до x=2), и я етикетирайте като `f(x) = 2x`. Нанесете точка Q1 с координати (0,2) и точка Q2 с координати (1,4). Маркирайте тези точки с малки кръгчета. Прекарайте втората права линия през Q1 и Q2, простираща се отвъд тях (например от x=-1 до x=2), и я етикетирайте като `g(x) = 2x + 2`. Подчертайте визуално, че двете прави са успоредни и нямат обща пресечна точка, тъй като имат еднакъв наклон.
Тъй като двете прави имат еднакъв наклон (коефициентът пред \( x \) е 2), те са успоредни (\( f(x) \parallel g(x) \)) и нямат обща точка. Следователно уравнението няма решение.

в) \( 2(x-1) = 2x-2 \)

Стъпка 1: Дефинираме функциите

Нека \( f(x) = 2(x-1) = 2x - 2 \) и \( g(x) = 2x - 2 \).

Стъпка 2: Намираме точки за построяване

Двете функции са идентични. При \( x = 0 \): \( y = -2 \). При \( x = 1 \): \( y = 0 \). \[ \begin{array}{|c|c|c|} \hline x & 0 & 1 \\ \hline f(x) & -2 & 0 \\ \hline g(x) & -2 & 0 \\ \hline \end{array} \]

Стъпка 3: Графично решение


Начертайте правоъгълна координатна система с хоризонтална ос Ox и вертикална ос Oy, пресичащи се в началото (0,0). Осите да имат стрелки, указващи положителната посока, и да бъдат етикетирани съответно Ox и Oy. Координатната система да обхваща диапазон от x, например от -1 до 2, и y, например от -3 до 1, с маркировки на цели числа по осите. Нанесете точка A с координати (0; -2) и точка B с координати (1; 0). Маркирайте тези точки с малки кръгчета. Прекарайте една права линия през точки A и B, която да се простира отвъд тях. Тази единствена права представлява едновременно графиките на функциите \( f(x) = 2x - 2 \) и \( g(x) = 2x - 2 \), визуално демонстрирайки тяхното пълно съвпадение.
Тъй като графиките съвпадат, всяка точка от правата е обща. Следователно всяко число \( x \) е решение (безброй много решения).

Кратък запис на решението:

а) \( f(x) = 2x+4 \). Точки: \( (0, 4), (-2, 0) \). Пресича \( Ox \) в \( x = -2 \). Отг. \( x = -2 \). б) \( f(x) = 2x \), \( g(x) = 2x+2 \). Точки: \( f: (0,0), (1,2) \); \( g: (0,2), (1,4) \). Правите са успоредни. Отг. Няма решение. в) \( f(x) = 2x-2 \), \( g(x) = 2x-2 \). Графиките съвпадат. Отг. Всяко \( x \) е решение.

Най-важното от урока

Решаване на \(f(x) = 0\): Корените са x-координатите на точките, където графиката на \(y=f(x)\) пресича оста \(Ox\).
Решаване на \(f(x) = g(x)\): Корените са x-координатите на точките, където графиките на \(y=f(x)\) и \(y=g(x)\) се пресичат.
Квадратно уравнение: Броят на корените (\(2, 1\) или \(0\)) се определя от знака на дискриминантата (\(D>0, D=0, D<0\)), което показва дали параболата пресича, допира или не докосва оста \(Ox\).
Корените на уравнението \(f(x) = 0\) са абсцисите (x-координатите) на пресечните точки на графиката на функцията \(y = f(x)\) с абсцисната ос (\(Ox\)).
{Графика, показваща три функции: f(x) (квадратична парабола, отворена надолу), g(x) (права линия) и h(x) (права линия), с техните пресечни точки с осите и помежду си. Показани са пресечните точки на f(x) с Ox при -2 и 2, на g(x) с Ox при -2. Правите g(x) и h(x) се пресичат при x=3. f(x) и g(x) се пресичат при x=-2 и x=3. f(x) и h(x) се пресичат при x=-3 и x=3.} От дадения чертеж, решенията на уравнението \(f(x) = 0\) са \(x_1 = -2\) и \(x_2 = 2\), защото там графиката на \(f(x)\) пресича оста \(Ox\).
От същия чертеж, намерете решението на уравнението \(g(x) = 0\).
Графиката на \(y = g(x)\) пресича оста \(Ox\) в точката с абсциса \(x = -2\). Следователно, коренът на уравнението е \(x = -2\).
Броят на реалните корени на квадратно уравнение зависи от знака на дискриминантата \(D = b^2 - 4ac\), което определя колко пъти параболата \(y = ax^2+bx+c\) пресича оста \(Ox\).
  • \(D > 0\): Уравнението има два различни реални корена. Параболата пресича оста \(Ox\) в две точки. {Парабола, отворена нагоре, пресичаща оста Ox в две точки с абсциси x1 и x2.}
  • \(D = 0\): Уравнението има един двоен реален корен. Върхът на параболата лежи на оста \(Ox\) (допира се до нея). {Парабола, допираща се до абсцисната ос в една точка. Илюстрира един двоен реален корен.}
  • \(D < 0\): Уравнението няма реални корени. Параболата не пресича и не допира оста \(Ox\). {Парабола, която не пресича абсцисната ос. Илюстрира липса на реални корени.}
Определете броя на реалните корени на уравнението \(x^2 - 4x + 5 = 0\) и опишете графичното положение на съответната парабола спрямо оста \(Ox\).
Изчисляваме дискриминантата: \(D = (-4)^2 - 4 \cdot 1 \cdot 5 = 16 - 20 = -4\). Тъй като \(D < 0\), уравнението няма реални корени. Това означава, че параболата \(y = x^2 - 4x + 5\) не пресича абсцисната ос \(Ox\).
Корените на уравнението \(f(x) = g(x)\) са абсцисите (x-координатите) на общите точки на графиките на функциите \(y = f(x)\) и \(y = g(x)\).
{Графика на парабола y=x^2 и права линия y=x+2, пресичащи се в две точки с абсциси x1 = -1 и x2 = 2.} За да решим графично уравнението \(x^2 = x + 2\), чертаем графиките на \(f(x) = x^2\) и \(g(x) = x + 2\). Те се пресичат в точки с абсциси \(x_1 = -1\) и \(x_2 = 2\). Това са корените на уравнението.
Като използвате чертежа от примера, намерете корените на уравнението \(f(x) = h(x)\).
{Графика, показваща три функции: f(x) (квадратична парабола, отворена надолу), g(x) (права линия) и h(x) (права линия), с техните пресечни точки с осите и помежду си. Показани са пресечните точки на f(x) с Ox при -2 и 2, на g(x) с Ox при -2. Правите g(x) и h(x) се пресичат при x=3. f(x) и g(x) се пресичат при x=-2 и x=3. f(x) и h(x) се пресичат при x=-3 и x=3.}
Търсим абсцисите на пресечните точки на графиките на \(y = f(x)\) и \(y = h(x)\). От чертежа се вижда, че те се пресичат в точки с абсциси \(x_1 = -3\) и \(x_2 = 3\).

Задачи за упражнение

Лесна: На чертежа е дадена графиката на функцията \(y = f(x)\). Колко корена има уравнението \(f(x) = 0\)? {Парабола, отворена нагоре, пресичаща оста Ox в две точки с абсциси x1 и x2.}
Решенията на \(f(x) = 0\) са абсцисите на пресечните точки на графиката с оста \(Ox\). Графиката пресича оста \(Ox\) в две точки. Следователно, уравнението има два корена.
Средна: Решете графично уравнението \(x^2 = 1\).
Разглеждаме уравнението като \(f(x) = g(x)\), където \(f(x) = x^2\) (парабола) и \(g(x) = 1\) (хоризонтална права). {Графика на параболата y=x^2 и хоризонтална права y=1. Те се пресичат в две точки с абсциси -1 и 1.} Чертаем графиките на двете функции. Те се пресичат в точките с абсциси \(x_1 = -1\) и \(x_2 = 1\). Това са решенията на уравнението.
Трудна: Определете броя на решенията на уравнението \(-x^2 + 2x = a\) в зависимост от стойностите на параметъра \(a\).
Търсим броя на пресечните точки на параболата \(f(x) = -x^2 + 2x\) и хоризонталната права \(g(x) = a\). Върхът на параболата е в точката \(x_v = -\frac{b}{2a} = -\frac{2}{2(-1)} = 1\). Стойността в него е \(f(1) = -1^2 + 2(1) = 1\). Върхът е в точка (1, 1). {Графика на парабола, отворена надолу, с връх в точка (1,1). Изобразени са три хоризонтални прави: y=a при a>1 (няма пресечни точки), y=a при a=1 (една пресечна точка - допирателна), и y=a при a<1 (две пресечни точки).}
  • Ако \(a > 1\), правата е над върха на параболата и няма пресечни точки. Уравнението няма решение.
  • Ако \(a = 1\), правата се допира до върха на параболата. Уравнението има едно решение (\(x=1\)).
  • Ако \(a < 1\), правата пресича параболата в две точки. Уравнението има две решения.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас