Най-важното от урока
План-резюме
- Административно устройство на Първата българска държава
- Формирането на държавните институции е продължителен процес, под въздействието на различни фактори.
- Първоначално славяни и българи запазват своята автономия в рамките на общата държава.
- Територията на българите се нарича „саракт", а областите на славяните - „славинии". Омуртаг премахва това разделение.
- България се разделя на области, управлявани от комити, като военните функции са възложени на други лица - таркани.
- Управленски институции на Първата българска държава
- Властта на хана е наследствена и той се смята за върховен законодател, съдия и военачалник.
- Ханът изпълнява функцията на върховен жрец и е божи наместник на земята.
- В следствие на Покръстването, ханската титла е заменена със славянската титла княз.
- Царската титла е призната от Константинопол за първи път при наследника на цар Симеон - Петър.
- Властта на българския владетел не е абсолютна, той зависи от решенията на болярския съвет.
- Административно устройство на Втората българска държава
- Въздействието на Византия върху формирането на административната уредба и институциите на Втората българска държава е силно.
- Държавата е разделена на отделни административни области - хори, със свой главен град
- Управленски институции през XIII - XIV век
- Царят се счита за собственик на държавата и има върховната власт да дарява земи и поземлени имоти на църквата.
- Унаследяването на царската власт включва някои промени, като наследникът не винаги е първородният син.
- Властта може да премине към най-близките сродници на царя, ако той няма деца.
- Висши титли, които не са свързани със специфични функции, имат престижен характер.
- Царят не може да обуздае политическия сепаратизъм. Това допринася за залеза на средновековна България в края на XIV век.
Урокът в дати
681 г. | Основаване на Първата българска държава
Създаването на Първата българска държава е важен момент в българската история. Това е продължителен процес, който включва формирането на държавните институции и административната уредба, под въздействието на фактори от различно естество.
814 г. | Преустройство на държавната администрация от хан Омуртаг
Хан Омуртаг премахва автономията на славяните и българите в рамките на общата държава и разделя България на области (комитати), управлявани от комити. Тези лица упражняват предимно гражданско-административна власт в своите области.
865 г. | Покръстване на българите
След Покръстването на българите, ханската титла е заменена със славянската титла княз. Християнската вяра пропагандира идеята, че князът е поставен от бога да управлява сънародниците си.
893 г. | Симеон I става владетел на България
Цар Симеон I наследява престола, въпреки че не е първородният син на баща си. След него, властта е отредена на Петър, който също не е първороден, а е дете от втория брак на силния български владетел.
927 г. | Признаване на царската титла на Петър I
За първи път царската титла е призната от Константинопол на наследника на цар Симеон - Петър.
1185 г. | Основаване на Втората българска държава
Византийското владичество оказва силно влияние върху формирането на административната уредба и институциите на Втората българска държава.
1218 г. | Царуване на Иван Асен II
При управлението на Иван Асен II, България е разделена на девет административни области - хори, които обхващат Мизия, Тракия и Македония.
1257 г. | Издигане на Константин Тих за български цар
През 1257 г. боляринът, управляващ земите около Скопие, Константин Тих е издигнат за български цар от търновските боляри, които имат право да изберат владетел извън кръга на законните наследници.
1396 г. | Край на Втората българска държава
Към края на XIV в., политическата стабилност на средновековна България е разтърсена и държавата достига до своя залез. Това се дължи до голяма степен на отсъствието на градско самоуправление и на факта, че градовете се намират под властта на местни господари, които често са независими от централната власт.
Административно устройство на Първата българска държава
Формирането на държавните институции и административна уредба в средновековна България е продължителен процес, който се образува под въздействието на различни фактори. Съществена роля имат вековните обществени структури на славяните и българите, възприети от дълга традиция в общественото им управление. Първоначално, в рамките на общата държава, двете общности запазват своята автономия - територията, населена от българите, се нарича "саракт", а областите, населени от славяни, носят названието "славинии". Това разделение обаче е премахнато от хан Омуртаг. България е разделена на области - комитати, управлявани от комити, които упражняват предимно гражданско-административна власт.
Управленски институции на Първата българска държава
През езическия период главна роля в управлението на страната играят българите. Властта на хана е наследствена и притежава практически неограничени правомощия. Той е върховен законодател, съдия и военачалник. С времето се налага идеята, че ханът е божи наместник на земята. Въпреки това, владетелят не е с абсолютна власт - често неговите действия зависят от решенията на болярския съвет.
Административно устройство на Втората българска държава
Византийското владичество оказва силно влияние върху формирането на административната уредба и институциите на Втората българска държава. Територията на страната е разделена на отделни административни области - хори. Всяка от тях има главен град, от чието име идва нейното название.
Управленски институции през XIII - XIV век
В България продължава да господства схващането, че царската власт е дадена „от Бога". Царят се счита за собственик на държавата и притежава правото да разделя, подарява, заменя или завещава земи по свое усмотрение. Настъпват и промени в унаследяването на царската власт. Важен орган на властта през XIII - XIV век все още е болярският съвет.
Заключение
Изграждането на административната уредба и на държавните институции на средновековна България е продължителен процес, върху който влияят различни фактори. Въпреки че владетелят разполага теоретично с неограничени права, той не се оказва в състояние да обуздае проявите на политически сепаратизъм. Това се дължи до голяма степен на факта, че българските градове през Средновековието не притежават самоуправление, а се намират под властта на местни господари. Това се оказва в значителна степен съдбоносно за политическата нестабилност на средновековна България и допринася за нейния залез в края на XIV век.
