Най-важното от урока
Ключови изводи:
• ДС (Допустими стойности): Изразите под квадратен корен трябва да са \(\ge 0\). Знаменателите трябва да са \(\ne 0\).
• Решаване на уравнения: Повдигането на квадрат води до уравнения-следствия. Проверката на корените е задължителна, освен ако не се прилага стриктно теоремата за еквивалентност (\( g(x) \ge 0 \)).
• Рационализиране: Умножава се по спрегнат израз: \( (\sqrt{a} - \sqrt{b})(\sqrt{a} + \sqrt{b}) = a - b \).
• Полагане: При повтарящи се блокове от изрази, заместването с нова променлива (напр. \( u \ge 0 \)) драстично опростява решаването.
• ДС (Допустими стойности): Изразите под квадратен корен трябва да са \(\ge 0\). Знаменателите трябва да са \(\ne 0\).
• Решаване на уравнения: Повдигането на квадрат води до уравнения-следствия. Проверката на корените е задължителна, освен ако не се прилага стриктно теоремата за еквивалентност (\( g(x) \ge 0 \)).
• Рационализиране: Умножава се по спрегнат израз: \( (\sqrt{a} - \sqrt{b})(\sqrt{a} + \sqrt{b}) = a - b \).
• Полагане: При повтарящи се блокове от изрази, заместването с нова променлива (напр. \( u \ge 0 \)) драстично опростява решаването.
Алгебричен израз, който съдържа променлива под знак за корен (радикал), се нарича ирационален израз.
Един радикал е в нормален вид, когато подкоренната му величина не съдържа знаменател и няма множители, които могат да се изнесат пред радикала. Радикали с еднакви подкоренни величини в нормален вид са подобни.
Допустими стойности (ДС) на ирационален израз е множеството от всички стойности на променливите, за които:
- подкоренните величини на квадратните корени са неотрицателни (\(\ge 0\));
- знаменателите са различни от нула (\(\ne 0\)).
Намерете допустимите стойности на израза \( A = \sqrt{x+3} + \sqrt{5-x} \).
Трябва да са изпълнени едновременно условията:
1) \( x + 3 \ge 0 \Rightarrow x \ge -3 \)
2) \( 5 - x \ge 0 \Rightarrow x \le 5 \)
Отговор: ДС: \( x \in [-3; 5] \).
1) \( x + 3 \ge 0 \Rightarrow x \ge -3 \)
2) \( 5 - x \ge 0 \Rightarrow x \le 5 \)
Освобождаването на дроб от радикали в знаменателя ѝ се нарича рационализиране на знаменателя. Това се постига чрез умножаване на числителя и знаменателя с подходящ израз (спрегнат израз).
Основни формули за рационализиране:
1. \( \frac{a}{\sqrt{b}} = \frac{a\sqrt{b}}{b} \) (при \( b > 0 \))
2. \( \frac{a}{\sqrt{b} \pm \sqrt{c}} = \frac{a(\sqrt{b} \mp \sqrt{c})}{(\sqrt{b} \pm \sqrt{c})(\sqrt{b} \mp \sqrt{c})} = \frac{a(\sqrt{b} \mp \sqrt{c})}{b - c} \)
1. \( \frac{a}{\sqrt{b}} = \frac{a\sqrt{b}}{b} \) (при \( b > 0 \))
2. \( \frac{a}{\sqrt{b} \pm \sqrt{c}} = \frac{a(\sqrt{b} \mp \sqrt{c})}{(\sqrt{b} \pm \sqrt{c})(\sqrt{b} \mp \sqrt{c})} = \frac{a(\sqrt{b} \mp \sqrt{c})}{b - c} \)
Рационализирайте знаменателя на дробата \( \frac{12}{3 - \sqrt{5}} \).
Умножаваме числителя и знаменателя със спрегнатия израз на знаменателя, който е \( (3 + \sqrt{5}) \):
\[ \frac{12(3 + \sqrt{5})}{(3 - \sqrt{5})(3 + \sqrt{5})} = \frac{12(3 + \sqrt{5})}{3^2 - (\sqrt{5})^2} = \frac{12(3 + \sqrt{5})}{9 - 5} = \frac{12(3 + \sqrt{5})}{4} = 3(3 + \sqrt{5}) \]
Уравнение, в което неизвестното се съдържа под знак за коренуване, се нарича ирационално уравнение.
Преобразуваме уравнението така, че радикалът да остане "сам" от едната страна.
Повдигаме двете страни на уравнението на втора (или съответната) степен, за да премахнем корена.
Решаваме полученото рационално уравнение.
Задължителна проверка! Проверяваме дали намерените корени удовлетворяват първоначалното уравнение.
Повдигането на двете страни на квадрат не е еквивалентно преобразуване. Възможно е да се появят "чужди" (придобити) корени, затова проверката е абсолютно задължителна, освен ако не се използва теоремата за еквивалентност. Също така, уравнение от вида \( \sqrt{f(x)} = c \), където \( c < 0 \), няма реални решения.
Уравненията \( \sqrt{f(x)} = g(x) \) и \( f(x) = g^2(x) \) са еквивалентни в множеството от стойности, за които дясната страна е неотрицателна.
\[ \sqrt{f(x)} = g(x) \iff f(x) = g^2(x) \text{ при } g(x) \ge 0 \]
При използване на тази теорема не е необходимо да се търси Дефиниционно множество \( f(x) \ge 0 \) предварително. Условието се гарантира автоматично от факта, че \( f(x) = g^2(x) \), а \( g^2(x) \) винаги е неотрицателно. Проверява се само условието \( g(x) \ge 0 \).
Решете уравнението \( \sqrt{2x+5} = 2x-1 \).
Поставяме условие за дясната страна: \( 2x - 1 \ge 0 \Rightarrow x \ge \frac{1}{2} \).
Повдигаме на квадрат: \[ 2x + 5 = (2x - 1)^2 \] \[ 2x + 5 = 4x^2 - 4x + 1 \] \[ 4x^2 - 6x - 4 = 0 \quad | :2 \] \[ 2x^2 - 3x - 2 = 0 \] Корените на квадратното уравнение са \( x_1 = 2 \) и \( x_2 = -\frac{1}{2} \).
Проверяваме условието \( x \ge \frac{1}{2} \):
- За \( x_1 = 2 \): \( 2 \ge \frac{1}{2} \) (вярно, корен е).
- За \( x_2 = -\frac{1}{2} \): \( -\frac{1}{2} \ge \frac{1}{2} \) (невярно, чужд корен).
Отговор: \( x = 2 \).
Повдигаме на квадрат: \[ 2x + 5 = (2x - 1)^2 \] \[ 2x + 5 = 4x^2 - 4x + 1 \] \[ 4x^2 - 6x - 4 = 0 \quad | :2 \] \[ 2x^2 - 3x - 2 = 0 \] Корените на квадратното уравнение са \( x_1 = 2 \) и \( x_2 = -\frac{1}{2} \).
Проверяваме условието \( x \ge \frac{1}{2} \):
- За \( x_1 = 2 \): \( 2 \ge \frac{1}{2} \) (вярно, корен е).
- За \( x_2 = -\frac{1}{2} \): \( -\frac{1}{2} \ge \frac{1}{2} \) (невярно, чужд корен).
Отговор: \( x = 2 \).
При уравнения с два или повече корена, стратегията е последователно изолиране и повдигане на квадрат.
1. Изолираме единия радикал от едната страна.
2. Повдигаме двете страни на квадрат.
3. Опростяваме и изолираме останалия радикал.
4. Повдигаме отново на квадрат.
5. Решаваме полученото уравнение и проверяваме корените.
2. Повдигаме двете страни на квадрат.
3. Опростяваме и изолираме останалия радикал.
4. Повдигаме отново на квадрат.
5. Решаваме полученото уравнение и проверяваме корените.
При уравнение \( \sqrt{3x+1} + \sqrt{x} = 3 \), прехвърляме единия корен: \( \sqrt{3x+1} = 3 - \sqrt{x} \), след което повдигаме на квадрат. Остава ни един радикал, който отново изолираме и повдигаме на квадрат.
Когато една и съща променлива част (израз) се повтаря в уравнението, задачата се решава най-лесно чрез въвеждане на помощно неизвестно (субституция/полагане).
Ако полагаме квадратен корен, например \( \sqrt{f(x)} = u \), задължително поставяме условието \( u \ge 0 \). Ако полагаме друг израз, намираме съответните ограничения за \( u \).
Решете уравнението \( x^2 - 5x + \sqrt{x^2 - 5x + 4} = 2 \).
Полагаме \( \sqrt{x^2 - 5x + 4} = u \), където \( u \ge 0 \).
Оттук повдигаме на квадрат: \( x^2 - 5x + 4 = u^2 \Rightarrow x^2 - 5x = u^2 - 4 \).
Заместваме в първоначалното уравнение: \[ (u^2 - 4) + u = 2 \] \[ u^2 + u - 6 = 0 \] Корените са \( u_1 = -3 \) и \( u_2 = 2 \).
Тъй като \( u \ge 0 \), \( u_1 = -3 \) отпада. Остава \( u = 2 \).
Връщаме се в полагането: \[ \sqrt{x^2 - 5x + 4} = 2 \] \[ x^2 - 5x + 4 = 4 \] \[ x^2 - 5x = 0 \Rightarrow x(x - 5) = 0 \] Отговор: \( x_1 = 0 \) и \( x_2 = 5 \). И двата корена са валидни след проверка.
Оттук повдигаме на квадрат: \( x^2 - 5x + 4 = u^2 \Rightarrow x^2 - 5x = u^2 - 4 \).
Заместваме в първоначалното уравнение: \[ (u^2 - 4) + u = 2 \] \[ u^2 + u - 6 = 0 \] Корените са \( u_1 = -3 \) и \( u_2 = 2 \).
Тъй като \( u \ge 0 \), \( u_1 = -3 \) отпада. Остава \( u = 2 \).
Връщаме се в полагането: \[ \sqrt{x^2 - 5x + 4} = 2 \] \[ x^2 - 5x + 4 = 4 \] \[ x^2 - 5x = 0 \Rightarrow x(x - 5) = 0 \] Отговор: \( x_1 = 0 \) и \( x_2 = 5 \). И двата корена са валидни след проверка.
Произведение от два израза е нула, когато поне един от множителите е нула. При наличие на радикал, винаги трябва да се съобразяваме с дефиниционното му множество.
Уравнението \( A(x)\sqrt{B(x)} = 0 \) се разпада на:
1) \( A(x) = 0 \), при условие че \( B(x) \ge 0 \).
2) \( B(x) = 0 \).
1) \( A(x) = 0 \), при условие че \( B(x) \ge 0 \).
2) \( B(x) = 0 \).
Решете уравнението \( (x - 8)\sqrt{5 - x} = 0 \).
Приравняваме множителите на нула:
1) \( x - 8 = 0 \Rightarrow x_1 = 8 \)
2) \( 5 - x = 0 \Rightarrow x_2 = 5 \)
Проверка за ДС на корена: \( 5 - x \ge 0 \Rightarrow x \le 5 \).
- За \( x_1 = 8 \): Условието \( 8 \le 5 \) не е изпълнено. \( x_1 = 8 \) не е корен.
- За \( x_2 = 5 \): Условието \( 5 \le 5 \) е изпълнено. \( x_2 = 5 \) е корен.
Отговор: \( x = 5 \).
1) \( x - 8 = 0 \Rightarrow x_1 = 8 \)
2) \( 5 - x = 0 \Rightarrow x_2 = 5 \)
Проверка за ДС на корена: \( 5 - x \ge 0 \Rightarrow x \le 5 \).
- За \( x_1 = 8 \): Условието \( 8 \le 5 \) не е изпълнено. \( x_1 = 8 \) не е корен.
- За \( x_2 = 5 \): Условието \( 5 \le 5 \) е изпълнено. \( x_2 = 5 \) е корен.
Отговор: \( x = 5 \).
Задачи за упражнение
Лесна: Рационализирайте знаменателя на дробата \( \frac{4}{\sqrt{7} - \sqrt{5}} \).
Умножаваме по спрегнатия израз \( (\sqrt{7} + \sqrt{5}) \):
\[ \frac{4(\sqrt{7} + \sqrt{5})}{(\sqrt{7} - \sqrt{5})(\sqrt{7} + \sqrt{5})} = \frac{4(\sqrt{7} + \sqrt{5})}{7 - 5} = \frac{4(\sqrt{7} + \sqrt{5})}{2} = 2(\sqrt{7} + \sqrt{5}) \]
Средна: Решете уравнението \( \sqrt{x^2 - 5x + 4} = 2 \).
Повдигаме двете страни на квадрат:
\[ x^2 - 5x + 4 = 4 \]
\[ x^2 - 5x = 0 \]
\[ x(x - 5) = 0 \]
Корени: \( x_1 = 0 \) и \( x_2 = 5 \).
Проверка в изходното уравнение:
- За \( x = 0 \): \( \sqrt{0 - 0 + 4} = \sqrt{4} = 2 \) (вярно)
- За \( x = 5 \): \( \sqrt{25 - 25 + 4} = \sqrt{4} = 2 \) (вярно)
Отговор: \( x_1 = 0 \) и \( x_2 = 5 \).
Проверка в изходното уравнение:
- За \( x = 0 \): \( \sqrt{0 - 0 + 4} = \sqrt{4} = 2 \) (вярно)
- За \( x = 5 \): \( \sqrt{25 - 25 + 4} = \sqrt{4} = 2 \) (вярно)
Отговор: \( x_1 = 0 \) и \( x_2 = 5 \).
Трудна: Решете уравнението \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} + \sqrt{\frac{x}{x+9}} = \frac{5}{2} \).
ДС: \( \frac{x+9}{x} > 0 \Rightarrow x \in (-\infty; -9] \cup (0; +\infty) \).
Полагаме \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} = u \), като \( u > 0 \). Тогава \( \sqrt{\frac{x}{x+9}} = \frac{1}{u} \).
Уравнението придобива вида: \[ u + \frac{1}{u} = \frac{5}{2} \] Умножаваме по \( 2u \): \[ 2u^2 - 5u + 2 = 0 \] Корените са \( u_1 = \frac{1}{2} \) и \( u_2 = 2 \) (и двата са \( > 0 \)).
Случай 1: \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} = \frac{1}{2} \Rightarrow \frac{x+9}{x} = \frac{1}{4} \Rightarrow 4x + 36 = x \Rightarrow 3x = -36 \Rightarrow x_1 = -12 \) (принадлежи на ДС).
Случай 2: \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} = 2 \Rightarrow \frac{x+9}{x} = 4 \Rightarrow x + 9 = 4x \Rightarrow 3x = 9 \Rightarrow x_2 = 3 \) (принадлежи на ДС).
Отговор: \( x_1 = -12 \) и \( x_2 = 3 \).
Полагаме \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} = u \), като \( u > 0 \). Тогава \( \sqrt{\frac{x}{x+9}} = \frac{1}{u} \).
Уравнението придобива вида: \[ u + \frac{1}{u} = \frac{5}{2} \] Умножаваме по \( 2u \): \[ 2u^2 - 5u + 2 = 0 \] Корените са \( u_1 = \frac{1}{2} \) и \( u_2 = 2 \) (и двата са \( > 0 \)).
Случай 1: \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} = \frac{1}{2} \Rightarrow \frac{x+9}{x} = \frac{1}{4} \Rightarrow 4x + 36 = x \Rightarrow 3x = -36 \Rightarrow x_1 = -12 \) (принадлежи на ДС).
Случай 2: \( \sqrt{\frac{x+9}{x}} = 2 \Rightarrow \frac{x+9}{x} = 4 \Rightarrow x + 9 = 4x \Rightarrow 3x = 9 \Rightarrow x_2 = 3 \) (принадлежи на ДС).
Отговор: \( x_1 = -12 \) и \( x_2 = 3 \).