Обложка

13. Показателна Функция. Графика На Показателната Функция

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

а) \( y=2^{x} \) и \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \)

Таблица със стойности за \( y=2^x \): \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y=2^x & \frac{1}{4} & \frac{1}{2} & 1 & 2 & 4 \\ \hline \end{array} \] Таблица със стойности за \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \): \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y=\left(\frac{1}{2}\right)^x & 4 & 2 & 1 & \frac{1}{2} & \frac{1}{4} \\ \hline \end{array} \] Забелязваме, че \( \left(\frac{1}{2}\right)^x = (2^{-1})^x = 2^{-x} \), следователно графиките са симетрични спрямо оста \( Oy \). Начертайте декартова координатна система с ос X (абсциса) и ос Y (ордината), обозначени съответно с 'x' и 'y'. Маркирайте началото на координатната система с '0'. Добавете основни деления и числови етикети по осите, например от -3 до 3 за ос X и от -1 до 5 за ос Y, за да се виждат ясно важните точки.
Постройте графиката на функцията \( y=2^x \): нанесете точките \( (-2, 1/4) \), \( (-1, 1/2) \), \( (0, 1) \), \( (1, 2) \), \( (2, 4) \). Свържете тези точки с плавна, непрекъсната, **червена** крива, която представлява експоненциален растеж. Уверете се, че кривата асимптотично се доближава до оста X при отрицателни стойности на x. Етикетирайте кривата като \( y=2^x \).
Постройте графиката на функцията \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \): нанесете точките \( (-2, 4) \), \( (-1, 2) \), \( (0, 1) \), \( (1, 1/2) \), \( (2, 1/4) \). Свържете тези точки с плавна, непрекъсната, **синя** крива, която представлява експоненциален разпад. Уверете се, че кривата асимптотично се доближава до оста X при положителни стойности на x. Етикетирайте кривата като \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \).
Двете криви трябва да се пресичат в точката \( (0, 1) \), която да бъде ясно обозначена с етикет. Подчертайте, че двете графики са симетрични една на друга спрямо оста Y (ординатната ос).

б) \( y=3^{x} \) и \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^{x} \)

Таблица със стойности за \( y=3^x \): \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y=3^x & \frac{1}{9} & \frac{1}{3} & 1 & 3 & 9 \\ \hline \end{array} \] Таблица със стойности за \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^{x} \): \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y=\left(\frac{1}{3}\right)^x & 9 & 3 & 1 & \frac{1}{3} & \frac{1}{9} \\ \hline \end{array} \] Забелязваме, че \( \left(\frac{1}{3}\right)^x = (3^{-1})^x = 3^{-x} \), следователно графиките са симетрични спрямо оста \( Oy \). Начертаваме декартова координатна система с оси Ox и Oy, с диапазон на оста x от -3 до 3 и на оста y от -1 до 10. Отбелязваме основните деления и етикетираме осите с `x` и `y`. Построяваме точките \( (-2, 1/9) \), \( (-1, 1/3) \), \( (0, 1) \), \( (1, 3) \), \( (2, 9) \) за функцията \( y=3^x \) и ги свързваме с плавна, непрекъсната червена крива, която е растяща. След това построяваме точките \( (-2, 9) \), \( (-1, 3) \), \( (0, 1) \), \( (1, 1/3) \), \( (2, 1/9) \) за функцията \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^{x} \) и ги свързваме с плавна, непрекъсната синя крива, която е намаляваща. Двете криви задължително се пресичат в ясно обозначена точка \( (0, 1) \). Уверяваме се, че синята крива е симетрична на червената крива спрямо оста Oy. Кривите трябва да се простират леко отвъд посочените точки, за да илюстрират поведението си.

Подробно решение

а) Начертаване на графиките на функциите \( y=2^{x} \) и \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \)

Първо, да разгледаме функцията \( y=2^x \). Тя е показателна функция с основа \( a=2 \). Тъй като \( a > 1 \), функцията е строго растяща. За да я начертаем, ще съставим таблица със стойности: \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y=2^x & \frac{1}{4} & \frac{1}{2} & 1 & 2 & 4 \\ \hline \end{array} \] Сега да разгледаме функцията \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \). Тя е показателна функция с основа \( a=\frac{1}{2} \). Тъй като \( 0 < a < 1 \), функцията е строго намаляваща. За да я начертаем, ще съставим таблица със стойности: \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y=\left(\frac{1}{2}\right)^x & 4 & 2 & 1 & \frac{1}{2} & \frac{1}{4} \\ \hline \end{array} \] Можем да забележим, че \( \left(\frac{1}{2}\right)^x = (2^{-1})^x = 2^{-x} \). Това означава, че графиката на \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \) е симетрична на графиката на \( y=2^{x} \) спрямо ординатната ос \( Oy \).
Начертайте декартова координатна система с ос X (абсциса) и ос Y (ордината), обозначени съответно с 'x' и 'y'. Маркирайте началото на координатната система с '0'. Добавете основни деления и числови етикети по осите, например от -3 до 3 за ос X и от -1 до 5 за ос Y, за да се виждат ясно важните точки. Постройте графиката на функцията \( y=2^x \): нанесете точките \( (-2, 1/4) \), \( (-1, 1/2) \), \( (0, 1) \), \( (1, 2) \), \( (2, 4) \). Свържете тези точки с плавна, непрекъсната, **червена** крива, която представлява експоненциален растеж. Уверете се, че кривата асимптотично се доближава до оста X при отрицателни стойности на x. Етикетирайте кривата като \( y=2^x \). Постройте графиката на функцията \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \): нанесете точките \( (-2, 4) \), \( (-1, 2) \), \( (0, 1) \), \( (1, 1/2) \), \( (2, 1/4) \). Свържете тези точки с плавна, непрекъсната, **синя** крива, която представлява експоненциален разпад. Уверете се, че кривата асимптотично се доближава до оста X при положителни стойности на x. Етикетирайте кривата като \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \). Двете криви трябва да се пресичат в точката \( (0, 1) \), която да бъде ясно обозначена с етикет. Подчертайте, че двете графики са симетрични една на друга спрямо оста Y (ординатната ос).

б) Начертаване на графиките на функциите \( y=3^{x} \) и \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^{x} \)

Първо, да разгледаме функцията \( y=3^x \). Тя е показателна функция с основа \( a=3 \). Тъй като \( a > 1 \), функцията е строго растяща. За да я начертаем, ще съставим таблица със стойности: \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y=3^x & \frac{1}{9} & \frac{1}{3} & 1 & 3 & 9 \\ \hline \end{array} \] Сега да разгледаме функцията \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^{x} \). Тя е показателна функция с основа \( a=\frac{1}{3} \). Тъй като \( 0 < a < 1 \), функцията е строго намаляваща. За да я начертаем, ще съставим таблица със стойности: \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y=\left(\frac{1}{3}\right)^x & 9 & 3 & 1 & \frac{1}{3} & \frac{1}{9} \\ \hline \end{array} \] Отново можем да забележим, че \( \left(\frac{1}{3}\right)^x = (3^{-1})^x = 3^{-x} \). Това означава, че графиката на \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^{x} \) е симетрична на графиката на \( y=3^{x} \) спрямо ординатната ос \( Oy \).
Начертаваме декартова координатна система с оси Ox и Oy, с диапазон на оста x от -3 до 3 и на оста y от -1 до 10. Отбелязваме основните деления и етикетираме осите с `x` и `y`. Построяваме точките \( (-2, 1/9) \), \( (-1, 1/3) \), \( (0, 1) \), \( (1, 3) \), \( (2, 9) \) за функцията \( y=3^x \) и ги свързваме с плавна, непрекъсната червена крива, която е растяща. След това построяваме точките \( (-2, 9) \), \( (-1, 3) \), \( (0, 1) \), \( (1, 1/3) \), \( (2, 1/9) \) за функцията \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^{x} \) и ги свързваме с плавна, непрекъсната синя крива, която е намаляваща. Двете криви задължително се пресичат в ясно обозначена точка \( (0, 1) \). Уверяваме се, че синята крива е симетрична на червената крива спрямо оста Oy. Кривите трябва да се простират леко отвъд посочените точки, за да илюстрират поведението си.

Кратък запис на решението:

а) \( y=2^{x} \) и \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^{x} \)

\( y=2^x \): \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y & \frac{1}{4} & \frac{1}{2} & 1 & 2 & 4 \\ \hline \end{array} \] \( y=\left(\frac{1}{2}\right)^x \): \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y & 4 & 2 & 1 & \frac{1}{2} & \frac{1}{4} \\ \hline \end{array} \] Графиките са симетрични спрямо \( Oy \).

б) \( y=3^{x} \) и \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^{x} \)

\( y=3^x \): \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y & \frac{1}{9} & \frac{1}{3} & 1 & 3 & 9 \\ \hline \end{array} \] \( y=\left(\frac{1}{3}\right)^x \): \[ \begin{array}{|c|c|c|c|c|c|} \hline x & -2 & -1 & 0 & 1 & 2 \\ \hline y & 9 & 3 & 1 & \frac{1}{3} & \frac{1}{9} \\ \hline \end{array} \] Графиките са симетрични спрямо \( Oy \).

Най-важното от урока

Определение: Показателна функция е \(y=a^x\), където \(a > 0\) и \(a \ne 1\).
Ключова точка: Всички графики на показателни функции минават през точката \((0, 1)\).
Поведение:
  • Ако \(a > 1\), функцията е растяща. Пример: \(y=2^x\).
  • Ако \(0 < a < 1\), функцията е намаляваща. Пример: \(y=(1/2)^x\).
Симетрия: Графиките на \(y=a^x\) и \(y=(1/a)^x\) са симетрични спрямо оста Oy.
Функция от вида \(y = a^x\), където основата \(a\) е положително число, различно от 1 (\(a > 0, a \ne 1\)), се нарича показателна функция.
Дефиниционната област на функцията е множеството на всички реални числа (\(D: x \in (-\infty, +\infty)\)), а множеството от функционални стойности са всички положителни реални числа (\(F: y \in (0, +\infty)\)).
Примери за показателни функции са: \(y=2^x\), \(y = \left(\frac{1}{3}\right)^x\), \(y = (\sqrt{5})^x\), \(y = 0.7^x\).
Коя от следните функции е показателна: \(y = x^3\), \(y = 7^x\), \(y = (-2)^x\)?
Отговор: Показателна е само функцията \(y=7^x\), тъй като променливата \(x\) е в степенния показател, а основата \(7\) е положително число, различно от 1.
Когато основата \(a > 1\), показателната функция \(y=a^x\) е строго растяща. Това означава, че с нарастването на \(x\), стойността на \(y\) също нараства. (Ако \(x_1 < x_2\), то \(a^{x_1} < a^{x_2}\)).
  • Графиката винаги минава през точката \((0; 1)\), защото \(a^0 = 1\).
  • Графиката е разположена изцяло над оста Ox (стойностите на \(y\) са винаги положителни).
  • При \(x > 0\), стойностите са \(a^x > 1\).
  • При \(x < 0\), стойностите са \(0 < a^x < 1\).
Графика на показателна функция \(y=a^x\) в Декартова координатна система. Осите x и y, както и началото O, трябва да бъдат ясно обозначени. Кривата е строго растяща (за \(a > 1\)), разположена изцяло над оста Ox, доближаваща я асимптотично при \(x \to -\infty\). Графиката минава през илюстрираните точки \((0, 1)\) на оста Oy и \((1, a)\). Тези две точки трябва да бъдат ясно маркирани и означени с техните координати. Самата крива трябва да бъде етикетирана с \(y=a^x\).
Функцията \(y=3^x\) е растяща, защото \(a=3 > 1\). От \(2 < 4\) следва, че \(3^2 < 3^4\) (\(9 < 81\)).
Без да пресмятате, сравнете числата \(5^{1.2}\) и \(5^{1.3}\).
Отговор: Тъй като основата \(5 > 1\), функцията \(y=5^x\) е растяща. Понеже \(1.2 < 1.3\), следва, че \(5^{1.2} < 5^{1.3}\).
Когато основата \(0 < a < 1\), показателната функция \(y=a^x\) е строго намаляваща. Това означава, че с нарастването на \(x\), стойността на \(y\) намалява. (Ако \(x_1 < x_2\), то \(a^{x_1} > a^{x_2}\)).
  • Графиката винаги минава през точката \((0; 1)\).
  • Графиката е разположена изцяло над оста Ox.
  • При \(x > 0\), стойностите са \(0 < a^x < 1\).
  • При \(x < 0\), стойностите са \(a^x > 1\).
Обща графика на показателна функция y=a^x за 0 < a < 1. Начертайте декартова координатна система с означени оси X и Y и начало (0,0). Начертайте гладка, строго намаляваща крива, представляваща функцията y=a^x. Кривата трябва да преминава през точката (0, 1) на оста Y. Маркирайте и точката (1, a), където a е число между 0 и 1 (0 < a < 1), като покажете съответните координати на осите. Графиката трябва да бъде изцяло над оста X (y > 0) и асимптотично да се доближава до оста X при x клонящо към плюс безкрайност, без да я пресича. За отрицателни стойности на x, кривата трябва да нараства стръмно.
Функцията \(y=\left(\frac{1}{2}\right)^x\) е намаляваща, защото \(a=\frac{1}{2}\) и \(0 < \frac{1}{2} < 1\). От \(2 < 3\) следва, че \(\left(\frac{1}{2}\right)^2 > \left(\frac{1}{2}\right)^3\) (\(\frac{1}{4} > \frac{1}{8}\)).
Без да пресмятате, сравнете числата \((0.3)^{-2}\) и \((0.3)^{-3}\).
Отговор: Тъй като основата \(0.3 < 1\), функцията \(y=(0.3)^x\) е намаляваща. Понеже \(-3 < -2\), следва, че \((0.3)^{-3} > (0.3)^{-2}\).
Графиките на функциите \(y=a^x\) и \(y=\left(\frac{1}{a}\right)^x\) са симетрични една на друга спрямо ординатната ос (Oy).
Изобразете две показателни функции: y=a^x (за a>1) и y=(1/a)^x, върху една и съща координатна система с оси Ox и Oy. Двете графики трябва да преминават през обща точка (0, 1). Графиката на y=a^x е растяща и преминава през точка (1, a). Графиката на y=(1/a)^x е намаляваща и преминава през точка (-1, a). Подчертайте симетрията на двете графики спрямо ординатната ос Oy. Маркирайте ясно осите, точката (0,1) и точките (1,a) и (-1,a). Надпишете всяка графика със съответното ѝ уравнение.
Графиките на \(y=2^x\) и \(y=\left(\frac{1}{2}\right)^x\) са симетрични спрямо Oy. Точката \((3, 8)\) лежи на графиката на \(y=2^x\), а симетричната ѝ точка \((-3, 8)\) лежи на графиката на \(y=\left(\frac{1}{2}\right)^x\).
Графиката на коя функция е симетрична на графиката на \(y=10^x\) спрямо оста Oy?
Отговор: \(y=\left(\frac{1}{10}\right)^x\) или \(y=0.1^x\).

Задачи за упражнение

Лесна: Сравнете числата \((\sqrt{3})^{0.2}\) и \((\sqrt{3})^{0.1}\).
Основата \(a=\sqrt{3} \approx 1.732 > 1\), следователно функцията е растяща. Тъй като \(0.2 > 0.1\), то \((\sqrt{3})^{0.2} > (\sqrt{3})^{0.1}\).
Средна: Определете знака на \(x\), ако \((0.6)^x = 2.5\).
Основата \(a=0.6 < 1\), така че функцията е намаляваща. Стойността на функцията при \(x=0\) е \((0.6)^0 = 1\). Тъй като получената стойност \(2.5\) е по-голяма от 1 (\(2.5 > 1\)), това означава, че аргументът \(x\) трябва да е по-малък от 0.
Отговор: \(x < 0\).
Трудна: Като използвате графиката на \(y=3^x\), опишете как ще изглежда графиката на \(y = 3^{x+1} - 2\). Кои са координатите на точката, съответна на \((0,1)\) от основната графика?
Графиката на \(y = 3^{x+1} - 2\) се получава от графиката на \(y=3^x\) чрез две трансформации:
1. Хоризонтален превод (транслация) с 1 единица наляво (заради \(x+1\)).
2. Вертикален превод (транслация) с 2 единици надолу (заради \(-2\)).
Точката \((0,1)\) от \(y=3^x\) първо се мести наляво до \((-1,1)\), след което се мести надолу до \((-1, 1-2) = (-1, -1)\).
Отговор: Графиката се получава с транслация 1 единица наляво и 2 единици надолу. Новите координати на точката са \((-1, -1)\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

97240 решения

2132 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас