Обложка

22. Решаване На Триъгълник (Преговор)

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( a=7 \), \( c=13 \), \( \gamma=120^{\circ} \) Търсим: \( P \), \( S \) Косинусова теорема за \( \triangle ABC \): \[ c^2 = a^2 + b^2 - 2ab\cos\gamma \] \[ 13^2 = 7^2 + b^2 - 2 \cdot 7 \cdot b \cdot \cos 120^{\circ} \] \[ 169 = 49 + b^2 - 14b \cdot \left(-\frac{1}{2}\right) \] \[ 169 = 49 + b^2 + 7b \] \[ b^2 + 7b - 120 = 0 \), ДС: \( b > 0 \] \[ D = 7^2 - 4 \cdot 1 \cdot (-120) = 49 + 480 = 529 \] \[ b_{1,2} = \frac{-7 \pm \sqrt{529}}{2} = \frac{-7 \pm 23}{2} \] \[ b_1 = \frac{16}{2} = 8 \], \( b_2 = \frac{-30}{2} = -15 \notin \text{ДС} \] \[ \implies b = 8 \] Периметър на триъгълника: \[ P = a + b + c = 7 + 8 + 13 = 28 \] Лице на триъгълника: \[ S = \frac{1}{2}ab\sin\gamma \] \[ S = \frac{1}{2} \cdot 7 \cdot 8 \cdot \sin 120^{\circ} \] \[ S = \frac{1}{\cancel{2}_1} \cdot 7 \cdot \cancel{8}^4 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} \] \[ S = \cancel{28}^{14} \cdot \frac{\sqrt{3}}{\cancel{2}_1} = 14\sqrt{3} \]

Подробно решение


Начертайте тъпоъгълен триъгълник ABC. Ъгълът при върха C (ъгъл γ) е тъп и има мярка 120 градуса. Страната срещу връх A (страна BC) е с дължина a=7. Страната срещу връх B (страна AC) е с дължина b=8. Страната срещу връх C (страна AB) е с дължина c=13. Уверете се, че триъгълникът е начертан пропорционално на тези дължини и ъгли, като ясно се вижда тъпият ъгъл γ при връх C и всички страни са обозначени с техните стойности.

Намиране на неизвестната страна \(b\) чрез косинусова теорема

За да намерим периметъра и лицето на триъгълника, първо трябва да намерим дължината на третата страна \(b\). Тъй като знаем две страни и ъгъла срещу едната от тях, ще използваме косинусовата теорема за страната \(c\): \[ c^2 = a^2 + b^2 - 2ab\cos\gamma \] Заместваме дадените в условието стойности: \[ 13^2 = 7^2 + b^2 - 2 \cdot 7 \cdot b \cdot \cos 120^{\circ} \] Известно е, че стойността на \(\cos 120^{\circ}\) е \(-\frac{1}{2}\). Повдигаме на квадрат дадените числа и заместваме косинуса: \[ 169 = 49 + b^2 - 14b \cdot \left(-\frac{1}{2}\right) \] Извършваме умножението: \[ 169 = 49 + b^2 + 7b \] Прехвърляме всички членове от едната страна на уравнението, за да получим квадратно уравнение: \[ b^2 + 7b + 49 - 169 = 0 \] \[ b^2 + 7b - 120 = 0 \]

Решаване на квадратното уравнение

Тъй като \(b\) е дължина на страна в триъгълник, допустимите стойности за него са само положителни реални числа (\(b > 0\)). Решаваме полученото квадратно уравнение: \[ D = 7^2 - 4 \cdot 1 \cdot (-120) \] \[ D = 49 + 480 = 529 \] Корените на уравнението са: \[ b_{1,2} = \frac{-7 \pm \sqrt{529}}{2} = \frac{-7 \pm 23}{2} \] Пресмятаме двата корена: \[ b_1 = \frac{-7 + 23}{2} = \frac{16}{2} = 8 \] \[ b_2 = \frac{-7 - 23}{2} = \frac{-30}{2} = -15 \] Тъй като \(b_2 = -15\) е отрицателно число, то не принадлежи на допустимите стойности. Следователно търсената дължина на страната е: \[ b = 8 \]

Пресмятане на периметъра \(P\) на триъгълника

След като вече знаем дължините и на трите страни, можем да намерим периметъра на триъгълника, като ги съберем: \[ P = a + b + c \] \[ P = 7 + 8 + 13 = 28 \]

Намиране на лицето \(S\) на триъгълника

За да намерим лицето, ще използваме формулата за лице на триъгълник, когато са известни две страни и ъгълът между тях: \[ S = \frac{1}{2}ab\sin\gamma \] Заместваме известните стойности, като вземем предвид, че \(\sin 120^{\circ} = \frac{\sqrt{3}}{2}\): \[ S = \frac{1}{2} \cdot 7 \cdot 8 \cdot \sin 120^{\circ} \] \[ S = \frac{1}{\cancel{2}_1} \cdot 7 \cdot \cancel{8}^4 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} \] \[ S = 28 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} \] Съкращаваме дробта: \[ S = \cancel{28}^{14} \cdot \frac{\sqrt{3}}{\cancel{2}_1} \] \[ S = 14\sqrt{3} \]

Кратък запис на решението:

\( c^2 = a^2 + b^2 - 2ab\cos\gamma \implies 13^2 = 7^2 + b^2 - 14b\left(-\frac{1}{2}\right) \) \( b^2 + 7b - 120 = 0 \implies b_{1,2} = \frac{-7 \pm 23}{2} \implies b = 8 \) (тъй като \( b>0 \)) \( P = a + b + c = 7 + 8 + 13 = 28 \) \( S = \frac{1}{2}ab\sin\gamma = \frac{1}{\cancel{2}_1} \cdot 7 \cdot \cancel{8}^4 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} = \cancel{28}^{14} \cdot \frac{\sqrt{3}}{\cancel{2}_1} = 14\sqrt{3} \)

Най-важното от урока

Синусова теорема: Използва се за намиране на страни/ъгли, когато имате двойка "страна - срещулежащ ъгъл". Пример: Дадени са \(a, \alpha, b\), намирате \(\sin\beta\).
Косинусова теорема: Използва се при дадени две страни и ъгъл между тях (SAS) за намиране на третата страна, или при дадени три страни (SSS) за намиране на ъгъл. Пример: Дадени са \(a, b, \gamma\), намирате \(c\).
Формули за лице: Изборът на формула зависи от дадените елементи. За SSS използвайте Хероновата формула. За SAS използвайте \(S = \frac{1}{2}ab\sin\gamma\).
Синусовата теорема свързва страните на триъгълник със синусите на срещулежащите им ъгли и радиуса (R) на описаната около триъгълника окръжност. Използва се, когато са известни два ъгъла и една страна или две страни и ъгъл срещу едната от тях.
\[ \frac{a}{\sin \alpha} = \frac{b}{\sin \beta} = \frac{c}{\sin \gamma} = 2R \]
Триъгълник ABC. Връх A е позициониран в долния ляв ъгъл на чертежа. Връх B е разположен вдясно от A. Връх C е позициониран така, че точките A, B и C са подредени в посока, обратна на часовниковата стрелка, формирайки пропорционален триъгълник. Страната AB, срещулежаща на връх C, е с дължина \(c = 12\). Ъгълът при връх B е \(\beta = 45^\circ\). Ъгълът при връх C е \(\gamma = 30^\circ\). Изчисленият ъгъл при връх A е \(\alpha = 105^\circ\). Всички върхове (A, B, C), страни (a, b, c) и ъгли (\(\alpha\), \(\beta\), \(\gamma\)) трябва да бъдат ясно обозначени с техните съответни букви и числови стойности. Страната BC да е обозначена като \(a\), а страната AC като \(b\). В \(\triangle ABC\) са дадени \(c = 12\), \(\beta = 45^\circ\) и \(\gamma = 30^\circ\). За да намерим страната \(b\), прилагаме теоремата: \[ \frac{b}{\sin 45^\circ} = \frac{12}{\sin 30^\circ} \Rightarrow b = \frac{12 \cdot \sin 45^\circ}{\sin 30^\circ} = \frac{12 \cdot \frac{\sqrt{2}}{2}}{\frac{1}{2}} = 12\sqrt{2} \]
В \(\triangle ABC\) са дадени \(a = 10\), \(\alpha = 30^\circ\) и \(\beta = 45^\circ\). Намерете страната \(b\).
Прилагаме синусова теорема: \[ \frac{b}{\sin \beta} = \frac{a}{\sin \alpha} \Rightarrow \frac{b}{\sin 45^\circ} = \frac{10}{\sin 30^\circ} \] \[ b = \frac{10 \cdot \frac{\sqrt{2}}{2}}{\frac{1}{2}} = 10\sqrt{2} \]
Косинусовата теорема е обобщение на Питагоровата теорема. Тя свързва трите страни на триъгълник с косинуса на един от ъглите. Използва се, когато са известни две страни и ъгълът между тях (за намиране на третата страна) или трите страни (за намиране на ъгъл).
\[ c^2 = a^2 + b^2 - 2ab \cos \gamma \] \[ \cos \gamma = \frac{a^2 + b^2 - c^2}{2ab} \]
Триъгълник ABC. Страната BC, срещулежаща на връх A, е с дължина \(a=2\). Страната AC, срещулежаща на връх B, е с дължина \(b=2\sqrt{7}\). Страната AB, срещулежаща на връх C, е с дължина \(c=4\). Етикетирайте всяка страна с нейното буквено означение и дължина. Уверете се, че чертежът е пропорционален на дадените дължини. Маркирайте ъгъла при връх B като \(\beta\), визуално изобразявайки го като тъп ъгъл с мярка \(120^\circ\). В \(\triangle ABC\) със страни \(a = 2\), \(c = 4\) и \(b = 2\sqrt{7}\) намираме ъгъл \(\beta\), който лежи срещу най-голямата страна \(b\). \[ \cos \beta = \frac{a^2 + c^2 - b^2}{2ac} = \frac{2^2 + 4^2 - (2\sqrt{7})^2}{2 \cdot 2 \cdot 4} = \frac{4 + 16 - 28}{16} = \frac{-8}{16} = -\frac{1}{2} \] Оттук следва, че \(\beta = 120^\circ\).
В \(\triangle ABC\) са дадени страните \(a=5\), \(b=7\) и ъгъл \(\gamma = 60^\circ\). Намерете дължината на страната \(c\).
Прилагаме косинусова теорема: \[ c^2 = a^2 + b^2 - 2ab \cos \gamma = 5^2 + 7^2 - 2 \cdot 5 \cdot 7 \cdot \cos 60^\circ \] \[ c^2 = 25 + 49 - 70 \cdot \frac{1}{2} = 74 - 35 = 39 \] \[ c = \sqrt{39} \]
Лицето на триъгълник може да се намери по няколко начина в зависимост от дадените елементи.
Чрез страна и височина: \( S = \frac{a \cdot h_a}{2} \)
Чрез две страни и ъгъл между тях: \( S = \frac{1}{2} ab \sin \gamma \)
Херонова формула (чрез три страни): \( S = \sqrt{p(p-a)(p-b)(p-c)} \), където \(p = \frac{a+b+c}{2}\) е полупериметърът.
Чрез радиусите на вписана (r) и описана (R) окръжност: \( S = pr \) и \( S = \frac{abc}{4R} \)
Начертайте триъгълник ABC. Върхът A да е в долния ляв ъгъл. Върховете B и C да следват в посока, обратна на часовниковата стрелка. Обозначете страната BC с \(a=11\). Обозначете страната AC с \(b=9\). Обозначете страната AB с \(c=16\). Всички страни да са надписани с тези означения и стойности. За \(\triangle ABC\) със страни \(a=11, b=9, c=16\), първо намираме полупериметъра: \(p = \frac{11+9+16}{2} = 18\). След това прилагаме Хероновата формула: \[ S = \sqrt{18(18-11)(18-9)(18-16)} = \sqrt{18 \cdot 7 \cdot 9 \cdot 2} = 18\sqrt{7} \]
Намерете лицето на \(\triangle ABC\), ако са дадени \(a=6\), \(c=10\) и \(\beta=30^\circ\).
Използваме формулата за лице чрез две страни и ъгъл между тях: \[ S = \frac{1}{2} ac \sin \beta = \frac{1}{2} \cdot 6 \cdot 10 \cdot \sin 30^\circ = \frac{1}{2} \cdot 60 \cdot \frac{1}{2} = 15 \]
Дължините на медианите и ъглополовящите в триъгълник се изчисляват чрез формули, които използват дължините на страните му.
Медиана към страна \(c\): \( m_c = \frac{1}{2} \sqrt{2a^2 + 2b^2 - c^2} \)
Ъглополовяща към страна \(c\): \( l_c^2 = ab - mn \), където \(m\) и \(n\) са отсечките, на които ъглополовящата дели страната \(c\).
Триъгълник ABC с връх A в долния ляв ъгъл и върхове, подредени обратно на часовниковата стрелка. Страните BC, AC и AB са съответно с дължини \(a=8\), \(b=6\) и \(c=4\). Медианата \(m_c\) е начертана от върха C до средата на страната AB, означена като точка \(M_c\), като отсечките \(AM_c\) и \(M_cB\) са равни. В \(\triangle ABC\) са дадени \(a=8\), \(b=6\) и \(c=4\). Дължината на медианата \(m_c\) е: \[ m_c = \frac{1}{2} \sqrt{2 \cdot 8^2 + 2 \cdot 6^2 - 4^2} = \frac{1}{2} \sqrt{128 + 72 - 16} = \frac{1}{2}\sqrt{184} = \sqrt{46} \]
Даден е \(\triangle ABC\) със страни \(a=9\), \(b=10\) и \(c=11\). Намерете дължината на медианата към страната \(a\).
Използваме формулата за медиана \(m_a\): \[ m_a = \frac{1}{2} \sqrt{2b^2 + 2c^2 - a^2} = \frac{1}{2} \sqrt{2 \cdot 10^2 + 2 \cdot 11^2 - 9^2} \] \[ m_a = \frac{1}{2} \sqrt{200 + 242 - 81} = \frac{1}{2} \sqrt{361} = \frac{19}{2} = 9.5 \]

Задачи за упражнение

Лесна: В \(\triangle ABC\) са дадени страните \(a = 5\), \(b = 8\) и \(c = 7\). Намерете \(\cos \gamma\).
Прилагаме косинусова теорема за намиране на ъгъл: \[ \cos \gamma = \frac{a^2 + b^2 - c^2}{2ab} = \frac{5^2 + 8^2 - 7^2}{2 \cdot 5 \cdot 8} = \frac{25 + 64 - 49}{80} = \frac{40}{80} = \frac{1}{2} \] Следователно, \(\gamma = 60^\circ\).
Средна: В \(\triangle ABC\) са дадени \(c=13\), \(\alpha=45^\circ\) и \(\beta=75^\circ\). Намерете лицето на триъгълника.
Намираме \(\gamma = 180^\circ - (\alpha + \beta) = 180^\circ - (45^\circ + 75^\circ) = 180^\circ - 120^\circ = 60^\circ\).
\[ \frac{a}{\sin \alpha} = \frac{c}{\sin \gamma} \Rightarrow a = \frac{c \sin \alpha}{\sin \gamma} = \frac{13 \sin 45^\circ}{\sin 60^\circ} = \frac{13 \cdot \frac{\sqrt{2}}{2}}{\frac{\sqrt{3}}{2}} = \frac{13\sqrt{2}}{\sqrt{3}} = \frac{13\sqrt{6}}{3} \]
Използваме формулата \(S = \frac{1}{2}ac\sin\beta\), но ни трябва \(\sin 75^\circ\). По-лесно е да използваме друга формула за лице, която зависи от една страна и ъглите: \( S = \frac{c^2 \sin \alpha \sin \beta}{2 \sin \gamma} \).
\(\sin 75^\circ = \sin(45^\circ+30^\circ) = \sin 45^\circ \cos 30^\circ + \cos 45^\circ \sin 30^\circ = \frac{\sqrt{2}}{2}\frac{\sqrt{3}}{2} + \frac{\sqrt{2}}{2}\frac{1}{2} = \frac{\sqrt{6}+\sqrt{2}}{4}\). \[ S = \frac{13^2 \sin 45^\circ \sin 75^\circ}{2 \sin 60^\circ} = \frac{169 \cdot \frac{\sqrt{2}}{2} \cdot \frac{\sqrt{6}+\sqrt{2}}{4}}{2 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2}} = \frac{169 (\sqrt{12}+2)}{8\sqrt{3}} = \frac{169 (2\sqrt{3}+2)}{8\sqrt{3}} = \frac{169( \sqrt{3}+1)}{4\sqrt{3}} \]
Трудна: В успоредник \(ABCD\) диагоналите \(AC=13\) и \(BD=\sqrt{57}\), а страната \(AB=8\). Намерете страната \(AD\) и лицето на успоредника.
Успоредник ABCD с върхове A, B, C, D, разположени в ред обратно на часовниковата стрелка, като A е в долния ляв ъгъл. Страна AB е хоризонтална, с дължина 8. Страна AD е с дължина x. Диагонал AC, свързващ върхове A и C, е с дължина 13. Диагонал BD, свързващ върхове B и D, е с дължина \(\sqrt{57}\). Ъгълът при връх A, \(\angle BAD\), е означен с \(\alpha\).
Нека \(AD = x\) и \(\angle BAD = \alpha\). От \(\triangle ABD\) по косинусова теорема: \[ BD^2 = AB^2 + AD^2 - 2 \cdot AB \cdot AD \cos \alpha \] \[ 57 = 8^2 + x^2 - 2 \cdot 8 \cdot x \cos \alpha \Rightarrow 57 = 64 + x^2 - 16x \cos \alpha \] \[ 16x \cos \alpha = x^2 + 7 \]
В успоредника \(\angle ABC = 180^\circ - \alpha\), следователно \(\cos(180^\circ-\alpha) = -\cos\alpha\). От \(\triangle ABC\) по косинусова теорема (\(BC=AD=x\)): \[ AC^2 = AB^2 + BC^2 - 2 \cdot AB \cdot BC \cos(180^\circ - \alpha) \] \[ 13^2 = 8^2 + x^2 - 2 \cdot 8 \cdot x (-\cos\alpha) \] \[ 169 = 64 + x^2 + 16x \cos \alpha \]
Заместваме \(16x \cos \alpha\) от първото уравнение във второто: \[ 169 = 64 + x^2 + (x^2 + 7) \] \[ 169 = 71 + 2x^2 \Rightarrow 2x^2 = 98 \Rightarrow x^2 = 49 \Rightarrow x=7 \] Следователно, \(AD=7\).
Връщаме се към уравнението от стъпка 1: \[ 16 \cdot 7 \cos \alpha = 7^2 + 7 \Rightarrow 112 \cos \alpha = 56 \Rightarrow \cos \alpha = \frac{1}{2} \] Тогава \(\alpha = 60^\circ\). Намираме \(\sin \alpha = \sqrt{1-\cos^2\alpha} = \sqrt{1 - \frac{1}{4}} = \frac{\sqrt{3}}{2}\).
Лицето на успоредника е \(S = AB \cdot AD \sin \alpha\). \[ S = 8 \cdot 7 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} = 28\sqrt{3} \]

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

97240 решения

2132 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас