Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

1. Начертайте хоризонтална права линия. Това е абсцисната ос \( Ox \).
2. Начертайте вертикална права линия, перпендикулярна на \( Ox \). Това е ординатната ос \( Oy \).
3. Точката, в която двете оси се пресичат, е началото на координатната система и я означаваме с \( O \).
4. Изберете единична отсечка с дължина \( 1 \) деление от мрежата.
5. Отбележете равни отсечки по абсцисната ос \( Ox \) от двете страни на \( O \), като всяка отсечка е с дължина \( 1 \) деление.
6. Номерирайте отсечките вдясно от \( O \) с положителни числа \( 1, 2, 3, \dots \) и отсечките вляво от \( O \) с отрицателни числа \( -1, -2, -3, \dots \).
7. Отбележете равни отсечки по ординатната ос \( Oy \) нагоре и надолу от \( O \), като всяка отсечка е с дължина \( 1 \) деление.
8. Номерирайте отсечките нагоре от \( O \) с положителни числа \( 1, 2, 3, \dots \) и отсечките надолу от \( O \) с отрицателни числа \( -1, -2, -3, \dots \).
а)
\( A(-4; -3) \) \( B \) е симетрична на \( A \) спрямо \( Oy \implies B(4; -3) \) \( C \) е симетрична на \( B \) спрямо \( Ox \implies C(4; 3) \) \( D \) е симетрична на \( C \) спрямо \( Oy \implies D(-4; 3) \)
б)
\( a = AB = |4 - (-4)| = 4 + 4 = 8\text{ м. ед.} \) \( b = BC = |3 - (-3)| = 3 + 3 = 6\text{ м. ед.} \) \( P = 2 \cdot (a + b) = 2 \cdot (8 + 6) = 2 \cdot 14 = 28\text{ м. ед.} \) \( S = a \cdot b = 8 \cdot 6 = 48\text{ кв. м. ед.} \)

Подробно решение

Построяване на координатната система и дадената точка

Начертаваме декартова координатна система \( Oxy \) с единична отсечка \( 1 \) деление от мрежата и нанасяме точката \( A(-4; -3) \).
1. Начертайте хоризонтална права линия. Това е абсцисната ос \( Ox \). 2. Начертайте вертикална права линия, перпендикулярна на \( Ox \). Това е ординатната ос \( Oy \). 3. Точката, в която двете оси се пресичат, е началото на координатната система и я означаваме с \( O \). 4. Изберете единична отсечка с дължина \( 1 \) деление от мрежата. 5. Отбележете равни отсечки по абсцисната ос \( Ox \) от двете страни на \( O \), като всяка отсечка е с дължина \( 1 \) деление. 6. Номерирайте отсечките вдясно от \( O \) с положителни числа \( 1, 2, 3, \dots \) и отсечките вляво от \( O \) с отрицателни числа \( -1, -2, -3, \dots \). 7. Отбележете равни отсечки по ординатната ос \( Oy \) нагоре и надолу от \( O \), като всяка отсечка е с дължина \( 1 \) деление. 8. Номерирайте отсечките нагоре от \( O \) с положителни числа \( 1, 2, 3, \dots \) и отсечките надолу от \( O \) с отрицателни числа \( -1, -2, -3, \dots \).

а) Построяване и намиране на координатите на точките \( B \), \( C \) и \( D \)

Намиране на координатите на точка \( B \)

Точка \( B \) е симетрична на точка \( A(-4; -3) \) спрямо ординатната ос \( Oy \). При симетрия спрямо оста \( Oy \) се променя знакът само на абсцисата \( x \): \[ B(4; -3) \]

Намиране на координатите на точка \( C \)

Точка \( C \) е симетрична на точка \( B(4; -3) \) спрямо абсцисната ос \( Ox \). При симетрия спрямо оста \( Ox \) се променя знакът само на ординатата \( y \): \[ C(4; 3) \]

Намиране на координатите на точка \( D \)

Точка \( D \) е симетрична на точка \( C(4; 3) \) спрямо ординатната ос \( Oy \). Променяме знака само на абсцисата \( x \): \[ D(-4; 3) \]

б) Намиране на обиколката и лицето на фигурата \( ABCD \)

Определяне на вида и размерите на фигурата

Фигурата \( ABCD \) е правоъгълник със страни, успоредни на координатните оси. Намираме дължините на страните \( a = AB \) и \( b = BC \): \[ a = AB = |4 - (-4)| = |4 + 4| = 8\text{ м. ед.} \] \[ b = BC = |3 - (-3)| = |3 + 3| = 6\text{ м. ед.} \]

Намиране на обиколката \( P \) на правоъгълника \( ABCD \)

Използваме формулата за обиколка на правоъгълник: \[ P = 2 \cdot (a + b) \] \[ P = 2 \cdot (8 + 6) = 2 \cdot 14 = 28\text{ м. ед.} \]

Намиране на лицето \( S \) на правоъгълника \( ABCD \)

Използваме формулата за лице на правоъгълник: \[ S = a \cdot b \] \[ S = 8 \cdot 6 = 48\text{ кв. м. ед.} \]

Кратък запис на решението:

\( A(-4; -3) \) \( B(4; -3) \), \( C(4; 3) \), \( D(-4; 3) \) \( a = AB = 4 - (-4) = 8\text{ м. ед.} \) \( b = BC = 3 - (-3) = 6\text{ м. ед.} \) \( P = 2 \cdot (8 + 6) = 28\text{ м. ед.} \) \( S = 8 \cdot 6 = 48\text{ кв. м. ед.} \)

Най-важното от урока

Симетрия спрямо ос \(Ox\): Променя се знакът само на y-координатата. Пример: \(A(5, -3) \rightarrow A_1(5, 3)\).
Симетрия спрямо ос \(Oy\): Променя се знакът само на x-координатата. Пример: \(A(5, -3) \rightarrow A_2(-5, -3)\).
Симетрия спрямо началото \(O\): Променят се знаците и на двете координати. Пример: \(A(5, -3) \rightarrow A_3(-5, 3)\).
Две точки са симетрични спрямо оста \(Ox\), ако са на равни разстояния от нея и лежат на права, перпендикулярна на \(Ox\).
Ако точка \(A(x, y)\) е симетрична на точка \(A_1\) спрямо оста \(Ox\), то координатите на \(A_1\) са \((x, -y)\).
Правило: Абсцисата (x-координатата) остава същата, а ординатата (y-координатата) става противоположно число.
Точката, симетрична на \(M(2, 3)\) спрямо оста \(Ox\), е точка \(M_1(2, -3)\). {Графика, показваща точка M (2, 3) и нейната симетрична точка M1 (2, -3) спрямо абсцисната ос (Ox).}
Намерете координатите на точка \(P_1\), симетрична на \(P(-4, 5)\) спрямо оста \(Ox\).
Отговор: \(P_1(-4, -5)\). Запазваме x-координатата (-4) и сменяме знака на y-координатата (5 става -5).
Две точки са симетрични спрямо оста \(Oy\), ако са на равни разстояния от нея и лежат на права, перпендикулярна на \(Oy\).
Ако точка \(A(x, y)\) е симетрична на точка \(A_1\) спрямо оста \(Oy\), то координатите на \(A_1\) са \((-x, y)\).
Правило: Ординатата (y-координатата) остава същата, а абсцисата (x-координатата) става противоположно число.
Точката, симетрична на \(N(4, 2)\) спрямо оста \(Oy\), е точка \(N_1(-4, 2)\). {Графика, показваща точка N (4, 2) и нейната симетрична точка N1 (-4, 2) спрямо ординатната ос (Oy).}
Намерете координатите на точка \(Q_1\), симетрична на \(Q(7, -1)\) спрямо оста \(Oy\).
Отговор: \(Q_1(-7, -1)\). Запазваме y-координатата (-1) и сменяме знака на x-координатата (7 става -7).
Две точки са симетрични спрямо началото \(O(0,0)\), ако точка \(O\) е среда на отсечката, която ги свързва.
Ако точка \(A(x, y)\) е симетрична на точка \(A_1\) спрямо началото \(O\), то координатите на \(A_1\) са \((-x, -y)\).
Правило: И абсцисата (x-координатата), и ординатата (y-координатата) стават противоположни числа.
Точката, симетрична на \(M(3, 2)\) спрямо началото \(O\), е точка \(M_1(-3, -2)\). {Графика, показваща точка M (3, 2) и нейната симетрична точка M1 (-3, -2) спрямо началото на координатната система (О).}
Намерете координатите на точка \(R_1\), симетрична на \(R(-5, -8)\) спрямо началото \(O\).
Отговор: \(R_1(5, 8)\). Сменяме знака и на x-координатата (-5 става 5), и на y-координатата (-8 става 8).

Задачи за упражнение

Лесна: Дадена е точка \(A(6, -1)\). Намерете координатите на:
  • точка \(B\), симетрична на \(A\) спрямо \(Ox\).
  • точка \(C\), симетрична на \(A\) спрямо \(Oy\).
  • точка \(D\), симетрична на \(A\) спрямо началото \(O\).
  • Спрямо \(Ox\): сменяме знака на \(y \implies B(6, 1)\).
  • Спрямо \(Oy\): сменяме знака на \(x \implies C(-6, -1)\).
  • Спрямо \(O\): сменяме знака и на \(x\), и на \(y \implies D(-6, 1)\).
Средна: Дадена е точка \(P(3, 4)\). Точка \(Q\) е симетрична на \(P\) спрямо оста \(Ox\), а точка \(R\) е симетрична на \(P\) спрямо оста \(Oy\). Намерете лицето на триъгълник \(PQR\).
1. Намираме координатите на точките:
  • \(P(3, 4)\) е дадена.
  • \(Q\) е симетрична на \(P\) спрямо \(Ox \implies Q(3, -4)\).
  • \(R\) е симетрична на \(P\) спрямо \(Oy \implies R(-3, 4)\).
2. Забелязваме, че страната \(PR\) е успоредна на \(Ox\), а страната \(PQ\) е успоредна на \(Oy\). Следователно \(\triangle PQR\) е правоъгълен с прав ъгъл при върха \(P\).
3. Намираме дължините на катетите:
  • Дължина на \(PR\): \(|x_P - x_R| = |3 - (-3)| = 6\) м. ед.
  • Дължина на \(PQ\): \(|y_P - y_Q| = |4 - (-4)| = 8\) м. ед.
4. Намираме лицето: \(S = \frac{PR \cdot PQ}{2} = \frac{6 \cdot 8}{2} = 24\) кв. м. ед.
Трудна: Точките \(A(-5, 2)\) и \(C(5, -2)\) са противоположни върхове на правоъгълник \(ABCD\), чиито страни са успоредни на координатните оси. Намерете координатите на другите два върха \(B\) и \(D\).
Тъй като страните на правоъгълника са успоредни на осите, върховете ще споделят координати.
  • Връх \(B\) ще има същата x-координата като \(A\) и същата y-координата като \(C\). Следователно \(B(-5, -2)\).
  • Връх \(D\) ще има същата x-координата като \(C\) и същата y-координата като \(A\). Следователно \(D(5, 2)\).
{Графика, показваща правоъгълник с върхове A(-5, 2), B(-5, -2), C(5, -2), D(5, 2)} Отговор: \(B(-5, -2)\) и \(D(5, 2)\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

105123 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас