Най-важното от урока
Събиране (Правило на триъгълника): Векторите се "нареждат" един след друг. Сумата е вектор от началото на първия до края на последния. Пример: \(\vec{AB} + \vec{BC} = \vec{AC}\).
Събиране (Правило на успоредника): За вектори с общо начало, сумата е диагоналът на успоредника, построен върху тях. Пример: в успоредник ABCD, \(\vec{AB} + \vec{AD} = \vec{AC}\).
Изваждане: Изваждането е събиране с противоположния вектор. За вектори с общо начало, разликата е векторът, свързващ краищата им. Пример: \(\vec{AB} - \vec{AC} = \vec{CB}\).
Свойства: Сборът на вектори е комутативен и асоциативен. Сборът на противопожни вектори е \(\vec{0}\). Пример: \(\vec{AB} + \vec{BC} + \vec{CA} = \vec{AA} = \vec{0}\).
Събиране (Правило на успоредника): За вектори с общо начало, сумата е диагоналът на успоредника, построен върху тях. Пример: в успоредник ABCD, \(\vec{AB} + \vec{AD} = \vec{AC}\).
Изваждане: Изваждането е събиране с противоположния вектор. За вектори с общо начало, разликата е векторът, свързващ краищата им. Пример: \(\vec{AB} - \vec{AC} = \vec{CB}\).
Свойства: Сборът на вектори е комутативен и асоциативен. Сборът на противопожни вектори е \(\vec{0}\). Пример: \(\vec{AB} + \vec{BC} + \vec{CA} = \vec{AA} = \vec{0}\).
За да съберем два вектора \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\), построяваме ги последователно: вектор \(\vec{OA} = \vec{a}\), а след това вектор \(\vec{AB} = \vec{b}\). Сборът им е векторът \(\vec{OB}\), който свързва началото на първия с края на втория вектор.
Ако имаме вектори \(\vec{PQ}\) и \(\vec{QR}\), техният сбор по правилото на триъгълника е:
\[ \vec{PQ} + \vec{QR} = \vec{PR} \]
Да се намери сборът \( \vec{AB} + \vec{BC} + \vec{CD} \).
Прилагаме правилото последователно:
\((\vec{AB} + \vec{BC}) + \vec{CD} = \vec{AC} + \vec{CD} = \vec{AD}\).
Отговор: \(\vec{AD}\)
\((\vec{AB} + \vec{BC}) + \vec{CD} = \vec{AC} + \vec{CD} = \vec{AD}\).
Отговор: \(\vec{AD}\)
Ако два неколинеарни вектора \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\) имат общо начало (например \(\vec{OA} = \vec{a}\) и \(\vec{OB} = \vec{b}\)), техният сбор е векторът, който съвпада с диагонала на построения върху тях успоредник OACB, започващ от общото им начало (\(\vec{OC}\)).
В успоредника MNPQ:
\[ \vec{MN} + \vec{MQ} = \vec{MP} \]
Даден е успоредник ABCD. На какво е равен сборът \(\vec{DA} + \vec{DC}\)?
По правилото на успоредника, сборът на два вектора с общо начало е диагоналът, излизащ от същото начало.
Отговор: \(\vec{DB}\)
Отговор: \(\vec{DB}\)
Разликата на векторите \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\) се дефинира като сбор на вектора \(\vec{a}\) с противоположния на \(\vec{b}\).
\[ \vec{a} - \vec{b} = \vec{a} + (-\vec{b}) \]
Правило: Ако два вектора \(\vec{a}=\vec{OA}\) и \(\vec{b}=\vec{OB}\) имат общо начало, разликата им \(\vec{a} - \vec{b}\) е векторът \(\vec{BA}\), който свързва техните краища (от края на умалителя към края на умаляемото).
Ако O, A и B са три точки, то:
\[ \vec{OA} - \vec{OB} = \vec{BA} \]
Защото \(\vec{OA} - \vec{OB} = \vec{OA} + (-\vec{OB}) = \vec{OA} + \vec{BO} = \vec{BO} + \vec{OA} = \vec{BA}\).
Опростете израза \(\vec{PQ} - \vec{PR}\).
Векторите имат общо начало P. Разликата им е векторът, който свързва края на втория (R) с края на първия (Q).
Отговор: \(\vec{RQ}\)
Отговор: \(\vec{RQ}\)
- Комутативно свойство: \( \vec{a} + \vec{b} = \vec{b} + \vec{a} \)
- Асоциативно свойство: \( (\vec{a} + \vec{b}) + \vec{c} = \vec{a} + (\vec{b} + \vec{c}) \)
- Нулев вектор: \( \vec{a} + \vec{0} = \vec{a} \)
- Противоположен вектор: \( \vec{a} + (-\vec{a}) = \vec{0} \). Например \(\vec{AB} + \vec{BA} = \vec{0}\).
Опростете израза \( \vec{MN} + \vec{PQ} + \vec{NM} \).
Използваме комутативното свойство, за да преместим \(\vec{NM}\) до \(\vec{MN}\):
\( \vec{MN} + \vec{NM} + \vec{PQ} \)
Сборът на два противоположни вектора е нулевият вектор:
\( \vec{0} + \vec{PQ} = \vec{PQ} \)
Отговор: \(\vec{PQ}\)
\( \vec{MN} + \vec{NM} + \vec{PQ} \)
Сборът на два противоположни вектора е нулевият вектор:
\( \vec{0} + \vec{PQ} = \vec{PQ} \)
Отговор: \(\vec{PQ}\)
Задачи за упражнение
Лесна: Дадени са точките A, B, C и D. Опростете векторен израз \((\vec{AB} + \vec{BC}) - \vec{DC}\).
Първо събираме векторите в скобите по правилото на триъгълника:
\(\vec{AB} + \vec{BC} = \vec{AC}\)
След това извършваме изваждането:
\(\vec{AC} - \vec{DC} = \vec{AC} + (-\vec{DC}) = \vec{AC} + \vec{CD}\)
Отново прилагаме правилото на триъгълника:
\(\vec{AC} + \vec{CD} = \vec{AD}\)
Отговор: \(\vec{AD}\)
\(\vec{AB} + \vec{BC} = \vec{AC}\)
След това извършваме изваждането:
\(\vec{AC} - \vec{DC} = \vec{AC} + (-\vec{DC}) = \vec{AC} + \vec{CD}\)
Отново прилагаме правилото на триъгълника:
\(\vec{AC} + \vec{CD} = \vec{AD}\)
Отговор: \(\vec{AD}\)
Средна: В успоредника ABCD точките M и N са среди съответно на страните AB и CD. Изразете вектора \(\vec{MN}\) чрез векторите \(\vec{AD}\) и \(\vec{AB}\).
Можем да изразим \(\vec{MN}\) по правилото на многоъгълника:
\(\vec{MN} = \vec{MA} + \vec{AD} + \vec{DN}\)
Тъй като M е среда на AB, то \(\vec{MA} = -\frac{1}{2}\vec{AB}\).
Тъй като N е среда на CD, то \(\vec{DN} = \frac{1}{2}\vec{DC}\). В успоредник \(\vec{DC} = \vec{AB}\), следователно \(\vec{DN} = \frac{1}{2}\vec{AB}\).
Заместваме в израза:
\(\vec{MN} = -\frac{1}{2}\vec{AB} + \vec{AD} + \frac{1}{2}\vec{AB}\)
\(\vec{MN} = \vec{AD}\)
Отговор: \(\vec{MN} = \vec{AD}\)
\(\vec{MN} = \vec{MA} + \vec{AD} + \vec{DN}\)
Тъй като M е среда на AB, то \(\vec{MA} = -\frac{1}{2}\vec{AB}\).
Тъй като N е среда на CD, то \(\vec{DN} = \frac{1}{2}\vec{DC}\). В успоредник \(\vec{DC} = \vec{AB}\), следователно \(\vec{DN} = \frac{1}{2}\vec{AB}\).
Заместваме в израза:
\(\vec{MN} = -\frac{1}{2}\vec{AB} + \vec{AD} + \frac{1}{2}\vec{AB}\)
\(\vec{MN} = \vec{AD}\)
Отговор: \(\vec{MN} = \vec{AD}\)
Трудна: Даден е успоредник ABCD. Опростете израза \( \vec{AB} + 2\vec{BC} + \vec{CD} \).
Представяме \(2\vec{BC}\) като \(\vec{BC} + \vec{BC}\):
\(\vec{AB} + \vec{BC} + \vec{BC} + \vec{CD}\)
Групираме векторите, така че да приложим правилото на триъгълника:
\((\vec{AB} + \vec{BC}) + (\vec{BC} + \vec{CD})\)
Прилагаме правилото за всяка от групите:
\(\vec{AC} + \vec{BD}\)
Сборът на диагоналите в успоредник не може да се опрости повече в общия случай. Но можем да подходим и по друг начин.
От \(\vec{AB} + 2\vec{BC} + \vec{CD}\), знаем, че в успоредник \(\vec{CD} = \vec{BA} = -\vec{AB}\).
Заместваме: \(\vec{AB} + 2\vec{BC} + (-\vec{AB}) = (\vec{AB} - \vec{AB}) + 2\vec{BC} = \vec{0} + 2\vec{BC} = 2\vec{BC}\).
Отговор: \(2\vec{BC}\).
\(\vec{AB} + \vec{BC} + \vec{BC} + \vec{CD}\)
Групираме векторите, така че да приложим правилото на триъгълника:
\((\vec{AB} + \vec{BC}) + (\vec{BC} + \vec{CD})\)
Прилагаме правилото за всяка от групите:
\(\vec{AC} + \vec{BD}\)
Сборът на диагоналите в успоредник не може да се опрости повече в общия случай. Но можем да подходим и по друг начин.
От \(\vec{AB} + 2\vec{BC} + \vec{CD}\), знаем, че в успоредник \(\vec{CD} = \vec{BA} = -\vec{AB}\).
Заместваме: \(\vec{AB} + 2\vec{BC} + (-\vec{AB}) = (\vec{AB} - \vec{AB}) + 2\vec{BC} = \vec{0} + 2\vec{BC} = 2\vec{BC}\).
Отговор: \(2\vec{BC}\).