Обложка

11. Събиране и Изваждане на Вектори. Свойства

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Тъй като чертежът към задачата не е наличен, изразяваме разликите в общия случай чрез построяване на допълнителни точки. Използваме правилото за изваждане на вектори: \( \overline{a} - \overline{b} = \overline{a} + (-\overline{b}) \).

а) \( \overline{MN} - \overline{NP} \)

Построяваме точка \( P_1 \), такава че \( \overline{NP_1} = \overline{PN} \) (точка N е среда на отсечката \( PP_1 \)). \[ \overline{MN} - \overline{NP} = \overline{MN} + \overline{PN} = \overline{MN} + \overline{NP_1} = \overline{MP_1} \]

б) \( \overline{ML} - \overline{LP} \)

Построяваме точка \( P_2 \), такава че \( \overline{LP_2} = \overline{PL} \) (точка L е среда на отсечката \( PP_2 \)). \[ \overline{ML} - \overline{LP} = \overline{ML} + \overline{PL} = \overline{ML} + \overline{LP_2} = \overline{MP_2} \]

в) \( \overline{MQ} - \overline{QP} \)

Построяваме точка \( P_3 \), такава че \( \overline{QP_3} = \overline{PQ} \) (точка Q е среда на отсечката \( PP_3 \)). \[ \overline{MQ} - \overline{QP} = \overline{MQ} + \overline{PQ} = \overline{MQ} + \overline{QP_3} = \overline{MP_3} \]

Подробно решение

В условието на задачата се споменава чертеж от задача 1, който не е наличен. Поради тази причина ще решим задачата в общия случай за произволно разположени точки, като извършим съответните геометрични построения. За да извадим два вектора, използваме правилото, че изваждането на вектор е еквивалентно на прибавяне на неговия противоположен вектор: \[ \overline{a} - \overline{b} = \overline{a} + (-\overline{b}) \] Противоположният вектор на \( \overline{AB} \) е векторът \( \overline{BA} \). След това прилагаме правилото на триъгълника за събиране на вектори: \( \overline{AB} + \overline{BC} = \overline{AC} \).

Да намерим \( \overline{MN} - \overline{NP} \)

Стъпка 1: Преобразуване в събиране

Заменяме изваждането със събиране с противоположния вектор: \[ \overline{MN} - \overline{NP} = \overline{MN} + (-\overline{NP}) \] \[ \overline{MN} + (-\overline{NP}) = \overline{MN} + \overline{PN} \]

Стъпка 2: Построяване на сбора

За да съберем векторите \( \overline{MN} \) и \( \overline{PN} \) последователно, трябва да построим вектор, равен на \( \overline{PN} \), чието начало съвпада с края на \( \overline{MN} \) (точка N). Нека построим точка \( P_1 \), така че \( \overline{NP_1} = \overline{PN} \). За да бъдат тези два вектора равни, те трябва да лежат на една права, да са еднопосочни и да имат равни дължини. Това означава, че точките P, N и \( P_1 \) са колинеарни (лежат на една права) и точка N е среда на отсечката \( PP_1 \). Начертайте триъгълник MNP. Продължете отсечката PN след точка N и отбележете точка P_1 така, че N да е среда на отсечката PP_1 (така точките P, N и P_1 лежат на една права). Начертайте векторите \overline{MN}, \overline{NP_1} и \overline{MP_1}. Заместваме в израза и прилагаме правилото на триъгълника: \[ \overline{MN} + \overline{PN} = \overline{MN} + \overline{NP_1} \] \[ \overline{MN} + \overline{NP_1} = \overline{MP_1} \] Следователно, \( \overline{MN} - \overline{NP} = \overline{MP_1} \).

Да намерим \( \overline{ML} - \overline{LP} \)

Стъпка 1: Преобразуване в събиране

Аналогично, преобразуваме израза: \[ \overline{ML} - \overline{LP} = \overline{ML} + (-\overline{LP}) \] \[ \overline{ML} + (-\overline{LP}) = \overline{ML} + \overline{PL} \]

Стъпка 2: Построяване на сбора

Построяваме точка \( P_2 \) такава, че \( \overline{LP_2} = \overline{PL} \). Това означава, че точките P, L и \( P_2 \) лежат на една права и точка L е среда на отсечката \( PP_2 \). Начертайте триъгълник MLP. Продължете отсечката PL след точка L и отбележете точка P_2 така, че L да е среда на отсечката PP_2. Начертайте векторите \overline{ML}, \overline{LP_2} и \overline{MP_2}. Прилагаме правилото на триъгълника: \[ \overline{ML} + \overline{PL} = \overline{ML} + \overline{LP_2} \] \[ \overline{ML} + \overline{LP_2} = \overline{MP_2} \] Следователно, \( \overline{ML} - \overline{LP} = \overline{MP_2} \).

Да намерим \( \overline{MQ} - \overline{QP} \)

Стъпка 1: Преобразуване в събиране

\[ \overline{MQ} - \overline{QP} = \overline{MQ} + (-\overline{QP}) \] \[ \overline{MQ} + (-\overline{QP}) = \overline{MQ} + \overline{PQ} \]

Стъпка 2: Построяване на сбора

Построяваме точка \( P_3 \) такава, че \( \overline{QP_3} = \overline{PQ} \). Това означава, че точките P, Q и \( P_3 \) лежат на една права и точка Q е среда на отсечката \( PP_3 \). Начертайте триъгълник MQP. Продължете отсечката PQ след точка Q и отбележете точка P_3 така, че Q да е среда на отсечката PP_3. Начертайте векторите \overline{MQ}, \overline{QP_3} и \overline{MP_3}. Прилагаме правилото на триъгълника: \[ \overline{MQ} + \overline{PQ} = \overline{MQ} + \overline{QP_3} \] \[ \overline{MQ} + \overline{QP_3} = \overline{MP_3} \] Следователно, \( \overline{MQ} - \overline{QP} = \overline{MP_3} \).

Кратък запис на решението:

а) \( \overline{MN} - \overline{NP} \)

\[ \overline{MN} - \overline{NP} = \overline{MN} + \overline{PN} = \overline{MN} + \overline{NP_1} = \overline{MP_1} \] (където точка N е среда на отсечката \( PP_1 \))

б) \( \overline{ML} - \overline{LP} \)

\[ \overline{ML} - \overline{LP} = \overline{ML} + \overline{PL} = \overline{ML} + \overline{LP_2} = \overline{MP_2} \] (където точка L е среда на отсечката \( PP_2 \))

в) \( \overline{MQ} - \overline{QP} \)

\[ \overline{MQ} - \overline{QP} = \overline{MQ} + \overline{PQ} = \overline{MQ} + \overline{QP_3} = \overline{MP_3} \] (където точка Q е среда на отсечката \( PP_3 \))

Най-важното от урока

Събиране (Правило на триъгълника): Векторите се "нареждат" един след друг. Сумата е вектор от началото на първия до края на последния. Пример: \(\vec{AB} + \vec{BC} = \vec{AC}\).
Събиране (Правило на успоредника): За вектори с общо начало, сумата е диагоналът на успоредника, построен върху тях. Пример: в успоредник ABCD, \(\vec{AB} + \vec{AD} = \vec{AC}\).
Изваждане: Изваждането е събиране с противоположния вектор. За вектори с общо начало, разликата е векторът, свързващ краищата им. Пример: \(\vec{AB} - \vec{AC} = \vec{CB}\).
Свойства: Сборът на вектори е комутативен и асоциативен. Сборът на противопожни вектори е \(\vec{0}\). Пример: \(\vec{AB} + \vec{BC} + \vec{CA} = \vec{AA} = \vec{0}\).
За да съберем два вектора \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\), построяваме ги последователно: вектор \(\vec{OA} = \vec{a}\), а след това вектор \(\vec{AB} = \vec{b}\). Сборът им е векторът \(\vec{OB}\), който свързва началото на първия с края на втория вектор.
{Илюстрация на правилото на триъгълника за събиране на два вектора \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\), където началната точка на \(\vec{b}\) съвпада с крайната точка на \(\vec{a}\), а сборът \(\vec{a}+\vec{b}\) е векторът от началната точка на \(\vec{a}\) до крайната точка на \(\vec{b}\).}
Ако имаме вектори \(\vec{PQ}\) и \(\vec{QR}\), техният сбор по правилото на триъгълника е: \[ \vec{PQ} + \vec{QR} = \vec{PR} \]
Да се намери сборът \( \vec{AB} + \vec{BC} + \vec{CD} \).
Прилагаме правилото последователно:
\((\vec{AB} + \vec{BC}) + \vec{CD} = \vec{AC} + \vec{CD} = \vec{AD}\).
Отговор: \(\vec{AD}\)
Ако два неколинеарни вектора \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\) имат общо начало (например \(\vec{OA} = \vec{a}\) и \(\vec{OB} = \vec{b}\)), техният сбор е векторът, който съвпада с диагонала на построения върху тях успоредник OACB, започващ от общото им начало (\(\vec{OC}\)).
{Илюстрация на правилото на успоредника за събиране на два вектора \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\), които имат общо начало. Сборът \(\vec{a}+\vec{b}\) е векторът, съвпадащ с диагонала на успоредника, построен върху тези два вектора.}
В успоредника MNPQ: \[ \vec{MN} + \vec{MQ} = \vec{MP} \]
Даден е успоредник ABCD. На какво е равен сборът \(\vec{DA} + \vec{DC}\)?
По правилото на успоредника, сборът на два вектора с общо начало е диагоналът, излизащ от същото начало.
Отговор: \(\vec{DB}\)
Разликата на векторите \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\) се дефинира като сбор на вектора \(\vec{a}\) с противоположния на \(\vec{b}\).
\[ \vec{a} - \vec{b} = \vec{a} + (-\vec{b}) \]
Правило: Ако два вектора \(\vec{a}=\vec{OA}\) и \(\vec{b}=\vec{OB}\) имат общо начало, разликата им \(\vec{a} - \vec{b}\) е векторът \(\vec{BA}\), който свързва техните краища (от края на умалителя към края на умаляемото).
{Илюстрация на правилото на триъгълника за изваждане на вектори. Ако \(\vec{OA}=\vec{a}\) и \(\vec{OB}=\vec{b}\), то векторът \(\vec{BA}\) е равен на \(\vec{a}-\vec{b}\).}
Ако O, A и B са три точки, то: \[ \vec{OA} - \vec{OB} = \vec{BA} \] Защото \(\vec{OA} - \vec{OB} = \vec{OA} + (-\vec{OB}) = \vec{OA} + \vec{BO} = \vec{BO} + \vec{OA} = \vec{BA}\).
Опростете израза \(\vec{PQ} - \vec{PR}\).
Векторите имат общо начало P. Разликата им е векторът, който свързва края на втория (R) с края на първия (Q).
Отговор: \(\vec{RQ}\)
  • Комутативно свойство: \( \vec{a} + \vec{b} = \vec{b} + \vec{a} \)
  • Асоциативно свойство: \( (\vec{a} + \vec{b}) + \vec{c} = \vec{a} + (\vec{b} + \vec{c}) \)
  • Нулев вектор: \( \vec{a} + \vec{0} = \vec{a} \)
  • Противоположен вектор: \( \vec{a} + (-\vec{a}) = \vec{0} \). Например \(\vec{AB} + \vec{BA} = \vec{0}\).
Опростете израза \( \vec{MN} + \vec{PQ} + \vec{NM} \).
Използваме комутативното свойство, за да преместим \(\vec{NM}\) до \(\vec{MN}\):
\( \vec{MN} + \vec{NM} + \vec{PQ} \)
Сборът на два противоположни вектора е нулевият вектор:
\( \vec{0} + \vec{PQ} = \vec{PQ} \)
Отговор: \(\vec{PQ}\)

Задачи за упражнение

Лесна: Дадени са точките A, B, C и D. Опростете векторен израз \((\vec{AB} + \vec{BC}) - \vec{DC}\).
Първо събираме векторите в скобите по правилото на триъгълника:
\(\vec{AB} + \vec{BC} = \vec{AC}\)
След това извършваме изваждането:
\(\vec{AC} - \vec{DC} = \vec{AC} + (-\vec{DC}) = \vec{AC} + \vec{CD}\)
Отново прилагаме правилото на триъгълника:
\(\vec{AC} + \vec{CD} = \vec{AD}\)
Отговор: \(\vec{AD}\)
Средна: В успоредника ABCD точките M и N са среди съответно на страните AB и CD. Изразете вектора \(\vec{MN}\) чрез векторите \(\vec{AD}\) и \(\vec{AB}\).
Можем да изразим \(\vec{MN}\) по правилото на многоъгълника:
\(\vec{MN} = \vec{MA} + \vec{AD} + \vec{DN}\)
Тъй като M е среда на AB, то \(\vec{MA} = -\frac{1}{2}\vec{AB}\).
Тъй като N е среда на CD, то \(\vec{DN} = \frac{1}{2}\vec{DC}\). В успоредник \(\vec{DC} = \vec{AB}\), следователно \(\vec{DN} = \frac{1}{2}\vec{AB}\).
Заместваме в израза:
\(\vec{MN} = -\frac{1}{2}\vec{AB} + \vec{AD} + \frac{1}{2}\vec{AB}\)
\(\vec{MN} = \vec{AD}\)
Отговор: \(\vec{MN} = \vec{AD}\)
Трудна: Даден е успоредник ABCD. Опростете израза \( \vec{AB} + 2\vec{BC} + \vec{CD} \).
Представяме \(2\vec{BC}\) като \(\vec{BC} + \vec{BC}\):
\(\vec{AB} + \vec{BC} + \vec{BC} + \vec{CD}\)
Групираме векторите, така че да приложим правилото на триъгълника:
\((\vec{AB} + \vec{BC}) + (\vec{BC} + \vec{CD})\)
Прилагаме правилото за всяка от групите:
\(\vec{AC} + \vec{BD}\)
Сборът на диагоналите в успоредник не може да се опрости повече в общия случай. Но можем да подходим и по друг начин.
От \(\vec{AB} + 2\vec{BC} + \vec{CD}\), знаем, че в успоредник \(\vec{CD} = \vec{BA} = -\vec{AB}\).
Заместваме: \(\vec{AB} + 2\vec{BC} + (-\vec{AB}) = (\vec{AB} - \vec{AB}) + 2\vec{BC} = \vec{0} + 2\vec{BC} = 2\vec{BC}\).
Отговор: \(2\vec{BC}\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

96605 решения

2102 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас