Обложка

8. Задачи към Тема 2

Урок 8 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( \triangle ABC \) \( M, N, P \) са среди съответно на \( AB, BC, CA \) \( \vec{CA} = \vec{a} \) \( \vec{CB} = \vec{b} \) Търсим: Изразяване на \( \vec{AB}, \vec{PB}, \vec{CM}, \vec{AN}, \vec{NP}, \vec{MP}, \vec{MN} \) чрез \( \vec{a} \) и \( \vec{b} \). Решение: 1. \( \vec{AB} = \vec{CB} - \vec{CA} = \vec{b} - \vec{a} \) 2. Тъй като \( P \) е среда на \( AC \), то \( \vec{CP} = \frac{1}{2}\vec{CA} = \frac{1}{2}\vec{a} \). \( \vec{PB} = \vec{CB} - \vec{CP} = \vec{b} - \frac{1}{2}\vec{a} \) 3. \( M \) е среда на \( AB \), следователно \( \vec{CM} \) е медиана: \( \vec{CM} = \frac{1}{2}(\vec{CA} + \vec{CB}) = \frac{1}{2}(\vec{a} + \vec{b}) = \frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b} \) 4. Тъй като \( N \) е среда на \( BC \), то \( \vec{CN} = \frac{1}{2}\vec{CB} = \frac{1}{2}\vec{b} \). \( \vec{AN} = \vec{CN} - \vec{CA} = \frac{1}{2}\vec{b} - \vec{a} \) 5. \( \vec{NP} = \vec{CP} - \vec{CN} = \frac{1}{2}\vec{a} - \frac{1}{2}\vec{b} \) 6. \( \vec{MP} = \vec{CP} - \vec{CM} = \frac{1}{2}\vec{a} - (\frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b}) \) \( \vec{MP} = \cancel{\frac{1}{2}\vec{a}} - \cancel{\frac{1}{2}\vec{a}} - \frac{1}{2}\vec{b} = -\frac{1}{2}\vec{b} \) 7. \( \vec{MN} = \vec{CN} - \vec{CM} = \frac{1}{2}\vec{b} - (\frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b}) \) \( \vec{MN} = \cancel{\frac{1}{2}\vec{b}} - \frac{1}{2}\vec{a} - \cancel{\frac{1}{2}\vec{b}} = -\frac{1}{2}\vec{a} \)

Подробно решение

Стъпка 1: Анализ на условието и чертеж

Даден е триъгълник \( ABC \). Точките \( M, N \) и \( P \) са средите съответно на страните \( AB \), \( BC \) и \( CA \). Дадени са базовите вектори: \[ \vec{CA} = \vec{a} \] \[ \vec{CB} = \vec{b} \] Трябва да изразим няколко вектора чрез \( \vec{a} \) и \( \vec{b} \). За улеснение ще използваме точка \( C \) като общо начало за повечето пресмятания, тъй като дадените вектори започват от нея.
Начертайте скален триъгълник ABC. Разположете точка A в долния ляв ъгъл, B в долния десен ъгъл и C в горната част. Отбележете точка M като среда на страната AB. Отбележете точка N като среда на страната BC. Отбележете точка P като среда на страната AC. Обозначете всички върхове (A, B, C) и среди (M, N, P) с техните латински букви. Начертайте вектор \( \vec{CA} \) като стрелка от C към A и го означете с \( \vec{a} \). Начертайте вектор \( \vec{CB} \) като стрелка от C към B и го означете с \( \vec{b} \). Етикетите на векторите \( \vec{a} \) и \( \vec{b} \) трябва да бъдат разположени близо до съответните стрелки.

Стъпка 2: Изразяване на \( \vec{AB} \)

За да намерим \( \vec{AB} \), използваме правилото за изваждане на вектори с общо начало (точка \( C \)): \[ \vec{AB} = \vec{CB} - \vec{CA} \] Заместваме с дадените означения: \[ \vec{AB} = \vec{b} - \vec{a} \]

Стъпка 3: Изразяване на \( \vec{PB} \)

Точка \( P \) е среда на страната \( CA \). Тъй като векторите \( \vec{CP} \) и \( \vec{CA} \) лежат на една права и имат една посока, а дължината на \( CP \) е половината от \( CA \), то: \[ \vec{CP} = \frac{1}{2}\vec{CA} = \frac{1}{2}\vec{a} \] Сега разглеждаме \( \vec{PB} \). Можем да го изразим чрез разлика на вектори с начало \( C \): \[ \vec{PB} = \vec{CB} - \vec{CP} \] Заместваме с известните ни стойности: \[ \vec{PB} = \vec{b} - \frac{1}{2}\vec{a} \]

Стъпка 4: Изразяване на \( \vec{CM} \)

Точка \( M \) е среда на отсечката \( AB \). Използваме основната формула за вектор-медиана, която гласи, че ако \( M \) е среда на \( AB \), то за всяка точка \( C \) е изпълнено: \[ \vec{CM} = \frac{1}{2}(\vec{CA} + \vec{CB}) \] Заместваме с \( \vec{a} \) и \( \vec{b} \): \[ \vec{CM} = \frac{1}{2}(\vec{a} + \vec{b}) = \frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b} \]

Стъпка 5: Изразяване на \( \vec{AN} \)

Първо определяме вектора \( \vec{CN} \). Тъй като \( N \) е среда на \( BC \): \[ \vec{CN} = \frac{1}{2}\vec{CB} = \frac{1}{2}\vec{b} \] Сега изразяваме \( \vec{AN} \) чрез разлика на вектори с начало \( C \): \[ \vec{AN} = \vec{CN} - \vec{CA} \] Заместваме: \[ \vec{AN} = \frac{1}{2}\vec{b} - \vec{a} \]

Стъпка 6: Изразяване на \( \vec{NP} \)

Векторът \( \vec{NP} \) свързва двете среди \( N \) и \( P \). Изразяваме го чрез векторите с начало \( C \): \[ \vec{NP} = \vec{CP} - \vec{CN} \] Вече знаем, че \( \vec{CP} = \frac{1}{2}\vec{a} \) и \( \vec{CN} = \frac{1}{2}\vec{b} \). Заместваме: \[ \vec{NP} = \frac{1}{2}\vec{a} - \frac{1}{2}\vec{b} = \frac{1}{2}(\vec{a} - \vec{b}) \]

Стъпка 7: Изразяване на \( \vec{MP} \)

Аналогично, изразяваме \( \vec{MP} \) чрез разлика с начало \( C \): \[ \vec{MP} = \vec{CP} - \vec{CM} \] Използваме изразите, намерени в предишните стъпки (\( \vec{CP} = \frac{1}{2}\vec{a} \) и \( \vec{CM} = \frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b} \)): \[ \vec{MP} = \frac{1}{2}\vec{a} - \left( \frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b} \right) \] Разкриваме скобите и съкращаваме противоположните събираеми: \[ \vec{MP} = \cancel{\frac{1}{2}\vec{a}} - \cancel{\frac{1}{2}\vec{a}} - \frac{1}{2}\vec{b} \] \[ \vec{MP} = -\frac{1}{2}\vec{b} \]

Стъпка 8: Изразяване на \( \vec{MN} \)

По същия начин процедираме за \( \vec{MN} \): \[ \vec{MN} = \vec{CN} - \vec{CM} \] Заместваме \( \vec{CN} = \frac{1}{2}\vec{b} \) и \( \vec{CM} = \frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b} \): \[ \vec{MN} = \frac{1}{2}\vec{b} - \left( \frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b} \right) \] Разкриваме скобите и унищожаваме противоположните членове: \[ \vec{MN} = \cancel{\frac{1}{2}\vec{b}} - \frac{1}{2}\vec{a} - \cancel{\frac{1}{2}\vec{b}} \] \[ \vec{MN} = -\frac{1}{2}\vec{a} \]

Кратък запис на решението:

\( \vec{AB} = \vec{CB} - \vec{CA} = \vec{b} - \vec{a} \) \( \vec{PB} = \vec{CB} - \vec{CP} = \vec{b} - \frac{1}{2}\vec{a} \) \( \vec{CM} = \frac{1}{2}(\vec{CA} + \vec{CB}) = \frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b} \) \( \vec{AN} = \vec{CN} - \vec{CA} = \frac{1}{2}\vec{b} - \vec{a} \) \( \vec{NP} = \vec{CP} - \vec{CN} = \frac{1}{2}\vec{a} - \frac{1}{2}\vec{b} \) \( \vec{MP} = \vec{CP} - \vec{CM} = \frac{1}{2}\vec{a} - (\frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b}) = -\frac{1}{2}\vec{b} \) \( \vec{MN} = \vec{CN} - \vec{CM} = \frac{1}{2}\vec{b} - (\frac{1}{2}\vec{a} + \frac{1}{2}\vec{b}) = -\frac{1}{2}\vec{a} \)

Най-важното от урока

Вектор: Има дължина и посока.
Събиране: Правило на триъгълника (\(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{BC} = \overrightarrow{AC}\)) или на успоредника (\(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AD} = \overrightarrow{AC}\) в успоредник).
Изваждане: \(\vec{a} - \vec{b}\) е същото като \(\vec{a} + (-\vec{b})\).
Среда на отсечка: Ако \(M\) е среда на \(AB\), то \(\overrightarrow{OM} = \frac{1}{2}(\overrightarrow{OA} + \overrightarrow{OB})\).
Колинеарност: Точките \(A, P, Q\) са на една права, ако \(\overrightarrow{AP} = k \cdot \overrightarrow{AQ}\) за някое число \(k\).
Векторът е математически обект, който се характеризира с дължина (големина) и посока. Графично се представя като насочена отсечка (стрелка).
Вектор с начало точка \(A\) и край точка \(B\) се означава като \(\overrightarrow{AB}\). Може да се означи и с малка латинска буква със стрелка отгоре, например \(\vec{a}\).
Насочената отсечка \(\overrightarrow{AB}\) представлява вектор, който "започва" от \(A\) и "сочи" към \(B\).
Ако е дадено, че \(\overrightarrow{AB} = \overrightarrow{CD}\), какво означава това за отсечките \(AB\) и \(CD\)?
Отговор: Това означава, че векторите имат еднаква дължина (\(|AB| = |CD|\)) и са с еднаква посока (успоредни са и сочат натам).
За да съберем два вектора \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\), преместваме \(\vec{b}\) така, че неговото начало да съвпадне с края на \(\vec{a}\). Сборът \(\vec{a} + \vec{b}\) е векторът, който свързва началото на \(\vec{a}\) с края на \(\vec{b}\). {Илюстрация на правилото на триъгълника за събиране на вектори. Вектор \(\vec{a}\) и вектор \(\vec{b}\) са поставени така, че краят на \(\vec{a}\) съвпада с началото на \(\vec{b}\). Сумата \(\vec{a} + \vec{b}\) е векторът, свързващ началото на \(\vec{a}\) с края на \(\vec{b}\), оформяйки триъгълник.}
За да съберем два вектора \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\) с общо начало, построяваме успоредник, чиито страни са тези вектори. Сборът \(\vec{a} + \vec{b}\) е диагоналът на успоредника, който започва от общото им начало. {Илюстрация на правилото на успоредника за събиране на вектори. Вектори \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\) започват от една и съща точка. Сумата \(\vec{a} + \vec{b}\) е диагоналът на успоредника, построен върху тези вектори, който започва от същата начална точка.}
В успоредник \(ABCD\) са дадени векторите \(\overrightarrow{AB} = \vec{a}\) и \(\overrightarrow{AD} = \vec{b}\). На кой вектор е равен сборът \(\vec{a} + \vec{b}\)?
Отговор: Според правилото на успоредника, сборът \(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AD}\) е равен на вектора, съответстващ на диагонала \(\overrightarrow{AC}\).
Изваждането на вектор \(\vec{b}\) от \(\vec{a}\) е еквивалентно на събиране на \(\vec{a}\) с противоположния на \(\vec{b}\) вектор. Противоположният вектор \(-\vec{b}\) има същата дължина като \(\vec{b}\), но обратна посока.
\[ \vec{a} - \vec{b} = \vec{a} + (-\vec{b}) \]
За да намерим \(\overrightarrow{PQ} = \overrightarrow{AQ} - \overrightarrow{AP}\), започваме от края на умалителя (\(P\)) и чертаем вектор до края на умаляемото (\(Q\)).
В успоредник \(ABCD\) с \(\overrightarrow{AB} = \vec{a}\) и \(\overrightarrow{AD} = \vec{b}\), изразете вектора \(\overrightarrow{DB}\).
Отговор: \(\overrightarrow{DB} = \overrightarrow{AB} - \overrightarrow{AD} = \vec{a} - \vec{b}\).
Точките \(A\), \(B\) и \(C\) лежат на една права (колинеарни са), ако векторите \(\overrightarrow{AB}\) и \(\overrightarrow{AC}\) са пропорционални, т.е. съществува число \(k\), такова че: \[ \overrightarrow{AB} = k \cdot \overrightarrow{AC} \]
Ако точка \(M\) е средата на отсечката \(AB\), то за всяка точка \(O\) от равнината е изпълнено: \[ \overrightarrow{OM} = \frac{1}{2}(\overrightarrow{OA} + \overrightarrow{OB}) \]
Точка \(M\) е средата на страната \(BC\) в триъгълник \(ABC\). Изразете вектора \(\overrightarrow{AM}\) чрез векторите \(\overrightarrow{AB}\) и \(\overrightarrow{AC}\).
Прилагаме формулата за среда, като за точка \(O\) избираме върха \(A\): \[ \overrightarrow{AM} = \frac{1}{2}(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC}) \]

Задачи за упражнение

Лесна: Даден е успоредник \(ABCD\) с \(\overrightarrow{AB} = \vec{a}\) и \(\overrightarrow{AD} = \vec{b}\). Изразете векторите \(\overrightarrow{DC}\) и \(\overrightarrow{BC}\) чрез \(\vec{a}\) и \(\vec{b}\).
Тъй като \(ABCD\) е успоредник, срещуположните страни са успоредни и равни.
Следователно \(\overrightarrow{DC} = \overrightarrow{AB} = \vec{a}\) и \(\overrightarrow{BC} = \overrightarrow{AD} = \vec{b}\).
Средна: В триъгълник \(ABC\), точка \(M\) е средата на \(AB\), а \(N\) е средата на \(BC\). Докажете, че \(\overrightarrow{MN} = \frac{1}{2}\overrightarrow{AC}\) (Теорема за средна отсечка).
Изразяваме \(\overrightarrow{MN}\) като сбор на вектори: \[ \overrightarrow{MN} = \overrightarrow{MB} + \overrightarrow{BN} \] Тъй като \(M\) и \(N\) са среди, то \(\overrightarrow{MB} = \frac{1}{2}\overrightarrow{AB}\) и \(\overrightarrow{BN} = \frac{1}{2}\overrightarrow{BC}\). \[ \overrightarrow{MN} = \frac{1}{2}\overrightarrow{AB} + \frac{1}{2}\overrightarrow{BC} = \frac{1}{2}(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{BC}) \] По правилото на триъгълника \(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{BC} = \overrightarrow{AC}\). Следователно \(\overrightarrow{MN} = \frac{1}{2}\overrightarrow{AC}\).
Трудна: Точка \(G\) е медицентър на \(\triangle ABC\). Докажете, че \(\overrightarrow{GA} + \overrightarrow{GB} + \overrightarrow{GC} = \vec{0}\).
Нека \(M\) е средата на страната \(BC\). Знаем, че \(G\) лежи на медианата \(AM\) и \(\overrightarrow{AG} = \frac{2}{3}\overrightarrow{AM}\).
Използваме формулата за медиана: \(\overrightarrow{AM} = \frac{1}{2}(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC})\).
Тогава \(\overrightarrow{AG} = \frac{2}{3} \cdot \frac{1}{2}(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC}) = \frac{1}{3}(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC})\).
Ще изразим сбора чрез вектори с начало \(A\): \[ \overrightarrow{GA} + \overrightarrow{GB} + \overrightarrow{GC} = -\overrightarrow{AG} + (\overrightarrow{AB} - \overrightarrow{AG}) + (\overrightarrow{AC} - \overrightarrow{AG}) \] \[ = \overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC} - 3\overrightarrow{AG} \] Заместваме \(\overrightarrow{AG}\) с намереното равенство: \[ = \overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC} - 3 \cdot \frac{1}{3}(\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC}) \] \[ = \overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC} - (\overrightarrow{AB} + \overrightarrow{AC}) = \vec{0} \]

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

97240 решения

2132 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас