Обложка

57. Задачи Към Тема 6

Урок 57 съдържа следните групи задачи:

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

а)

\( OA = R = \text{const} \Rightarrow \) Окръжност с център дадената точка и радиус \( R \).

б)

\( OA = OB = R \Rightarrow \) Симетралата на отсечката, свързваща двете дадени точки.

в)

\( d = R_1 + R_2 \Rightarrow \) Окръжност, концентрична на дадената, с радиус \( R_1 + R_2 \).

г)

\( d = |R_1 - R_2| \) - При \( R_1 \neq R_2 \): Окръжност, концентрична на дадената, с радиус \( |R_1 - R_2| \). - При \( R_1 = R_2 \): Една точка (центърът на дадената окръжност).

д)

\( d(O, p) = R \Rightarrow \) Две прави, успоредни на дадената права и на разстояние \( R \) от нея.

е)

- Ако правите се пресичат: Двете взаимноперпендикулярни ъглополовящи на ъглите, образувани от правите (без пресечната им точка). - Ако правите са успоредни: Права, успоредна на двете дадени прави и намираща се на равни разстояния от тях.

Подробно решение

а) Окръжности с равни радиуси, минаващи през дадена точка

Определяне на фигурата

Нека дадената точка е \( A \), а радиусът на окръжностите е \( R \). Ако окръжност с център \( O \) и радиус \( R \) минава през \( A \), то разстоянието от центъра \( O \) до точката \( A \) е точно \( OA = R \). Геометричното място на точките, които са на постоянно разстояние \( R \) от фиксирана точка \( A \), е окръжност. Следователно центровете образуват окръжност с център дадената точка \( A \) и радиус \( R \).

б) Окръжности, минаващи през две дадени точки

Определяне на фигурата

Нека дадените две точки са \( A \) и \( B \). Ако окръжност с център \( O \) минава през \( A \) и \( B \), то разстоянията от центъра до двете точки са равни на нейния радиус: \[ OA = OB = R \] Точките, които са на равни разстояния от две дадени точки \( A \) и \( B \), лежат на симетралата на отсечката \( AB \). Следователно центровете образуват симетралата на отсечката, свързваща двете дадени точки (без изискване за краища, т.е. цялата права симетрала).

в) Окръжности с равни радиуси, допиращи се външно до дадена окръжност

Определяне на фигурата

Нека дадената окръжност е \( k(O; R_1) \), а допиращите се окръжности имат център \( O' \) и радиус \( R_2 \). При външно допиране разстоянието между центровете им е: \[ OO' = R_1 + R_2 \] Тъй като \( R_1 \) и \( R_2 \) са константи, сборът \( R_1 + R_2 \) също е константа. Всички точки \( O' \), намиращи се на разстояние \( R_1 + R_2 \) от центъра \( O \), образуват окръжност, концентрична на дадената, с център \( O \) и радиус \( R_1 + R_2 \).

г) Окръжности с равни радиуси, допиращи се вътрешно до дадена окръжност

Разглеждане на възможните случаи според радиусите

Нека дадената окръжност е \( k(O; R_1) \), а подвижните окръжности са с център \( O' \) и радиус \( R_2 \). При вътрешно допиране разстоянието между центровете е равно на абсолютната стойност на разликата между техните радиуси: \[ OO' = |R_1 - R_2| \] Разглеждаме следните случаи: 1. Ако \( R_1 \neq R_2 \), разстоянието е \( OO' = |R_1 - R_2| > 0 \). Тогава фигурата е окръжност, концентрична на дадената, с център \( O \) и радиус \( |R_1 - R_2| \). 2. Ако \( R_1 = R_2 \), тогава \( OO' = 0 \), което означава, че центровете съвпадат (\( O' \equiv O \)). Фигурата е една точка – центърът \( O \) на дадената окръжност.

д) Окръжности с равни радиуси, допиращи се до дадена права

Определяне на фигурата

Нека дадената права е \( p \), а радиусът на окръжностите е \( R \). Разстоянието от центъра \( O \) на всяка такава окръжност до правата \( p \) е равно на радиуса: \[ d(O, p) = R \] Множеството от точки, намиращи се на разстояние \( R \) от правата \( p \), представлява две прави, успоредни на дадената права \( p \) и разположени на разстояние \( R \) от нея (по една от всяка страна на правата).

е) Окръжности, допиращи се до две прави

Разглеждане на взаимното положение на двете прави

Нека правите са \( a \) и \( b \). Разглеждаме два случая: 1. Правите \( a \) и \( b \) се пресичат: Центърът на окръжност, допираща се до двете рамене на ъгъл, лежи на неговата ъглополовяща, тъй като е на равни разстояния от правите \( a \) и \( b \). Две пресичащи се прави образуват четири ъгъла с двойки противоположни (връхни) ъгли. Следователно центровете образуват двете взаимноперпендикулярни ъглополовящи на образуваните от пресичането ъгли (с изключение на самата пресечна точка на правите, тъй като при допиране към две прави радиусът \( R > 0 \)). 2. Правите \( a \) и \( b \) са успоредни (\( a \parallel b \)): Центровете на окръжностите са на еднакво разстояние от двете прави (с радиус \( R = \frac{d}{2} \), където \( d \) е разстоянието между правите). Следователно фигурата е една права, успоредна на дадените две прави и лежаща по средата между тях (средната успоредна права).

Кратък запис на решението:

а)

Окръжност с център дадената точка и дадения радиус.

б)

Симетралата на отсечката между двете точки.

в)

Концентрична окръжност с радиус \( R_1 + R_2 \).

г)

При \( R_1 \neq R_2 \): концентрична окръжност с радиус \( |R_1 - R_2| \); при \( R_1 = R_2 \): центърът на дадената окръжност.

д)

Две успоредни прави на разстояние \( R \) от дадената.

е)

При пресичащи се прави: двете взаимноперпендикулярни ъглополовящи (без пресечната точка); при успоредни прави: средната успоредна права.

Най-важното от урока

Диаметър/Хорда: Диаметър, перпендикулярен на хорда, я разполовява. \(CD \perp AB \Rightarrow AH=HB\).
Допирателна: Допирателната е перпендикулярна на радиуса в допирната точка. \(t \perp OT\). Допирателните отсечки от външна точка са равни. \(MA = MB\).
Вписан ъгъл: Равен е на половината от дъгата си. \( \angle APB = \frac{1}{2} \widehat{AB} \).
Ъгъл с връх вътре: Полусбор на дъгите. \( \frac{1}{2}(\widehat{AB} + \widehat{CD}) \).
Ъгъл с връх вън: Полуразлика на дъгите. \( \frac{1}{2}(\widehat{AB} - \widehat{CD}) \).
Диаметър, който е перпендикулярен на хорда, я разполовява (дели я на две равни части). Също така разполовява и съответните ѝ дъги.
Това свойство важи и в обратна посока: ако диаметър разполовява хорда (която не е диаметър) или дъга, то той е перпендикулярен на хордата.
{Диаграма на окръжност с център O, хорда AB и диаметър MN, който е перпендикулярен на хордата AB в точка P. Точка M е средата на дъгата AB.}
В окръжност \(k\) диаметър \(CD\) е перпендикулярен на хорда \(AB\), която е с дължина 12 cm. Диаметърът пресича хордата в точка \(H\). Тогава \(AH = HB = \frac{12}{2} = 6\) cm.
Диаметър разполовява хорда. Какъв е ъгълът между диаметъра и хордата?
Отговор: Ъгълът е \(90^\circ\), тъй като диаметър, който разполовява хорда, е перпендикулярен на нея.
Допирателната към окръжност е перпендикулярна на радиуса, построен в допирната точка.
Отсечките на допирателните от външна точка до допирните им точки с окръжността са равни.
{Диаграма на окръжност с център O и външна точка M, от която са построени две допирателни MT₁ и MT₂. Показани са равните отсечки MT₁ и MT₂.}
От точка \(P\) извън окръжност \(k\) са построени допирателни \(PA\) и \(PB\). Ако \(PA = 15\) cm, то и \(PB = 15\) cm.
Правата \(t\) се допира до окръжност \(k(O)\) в точка \(T\). Каква е мярката на \( \angle OTt \)?
Отговор: \( \angle OTt = 90^\circ \).
Вписан ъгъл е ъгъл, чийто връх лежи на окръжността, а раменете му са хорди. Ъгъл между допирателна и хорда се образува от допирателна и хорда с обща точка - допирната.
Мярката и на двата вида ъгли е равна на половината от мярката на дъгата, която те отсичат.
{Диаграма на окръжност, вписан ъгъл AMB, който събира дъгата AB.}
\[ \angle \text{вписан} = \frac{1}{2} \cdot \text{дъга} \]
Вписаният ъгъл \( \angle ACB \) отсича дъга \( \widehat{AB} = 80^\circ \). Следователно \( \angle ACB = \frac{1}{2} \cdot 80^\circ = 40^\circ \).
Намерете мярката на дъга, ако вписаният ъгъл, който я отсича, е \(55^\circ\).
Дъгата е два пъти по-голяма от вписания ъгъл.
Отговор: \( 2 \cdot 55^\circ = 110^\circ \).
Ъгъл с връх вътрешна точка за окръжността е равен на полусбора от мерките на двете дъги, заключени между раменете му и техните продължения.
\[ \angle \text{вътрешен} = \frac{1}{2} (\text{дъга}_1 + \text{дъга}_2) \]
Ъгъл с връх външна точка за окръжността е равен на полуразликата от мерките на двете отсечени от раменете му дъги.
\[ \angle \text{външен} = \frac{1}{2} (\text{голяма дъга} - \text{малка дъга}) \]
{Диаграма на ъгъл с връх вътре в окръжност и съответните му дъги.} {Диаграма на ъгъл с връх вън от окръжност и съответните му дъги.}
Две пресичащи се хорди в окръжност отсичат дъги с мерки \(40^\circ\) и \(100^\circ\). Ъгълът между тях е \( \frac{1}{2} (40^\circ + 100^\circ) = 70^\circ \).
Две секущи, излизащи от една точка, отсичат от окръжност дъги с мерки \(110^\circ\) и \(30^\circ\). Намерете ъгъла между секущите.
Ъгълът е равен на полуразликата на дъгите.
Отговор: \( \frac{1}{2} (110^\circ - 30^\circ) = \frac{1}{2} \cdot 80^\circ = 40^\circ \).

Задачи за упражнение

Лесна: Вписан ъгъл в окръжност е \(35^\circ\). Намерете мярката на централния ъгъл, който отсича същата дъга.
1. Намираме дъгата: Дъгата е два пъти по-голяма от вписания ъгъл: \(2 \cdot 35^\circ = 70^\circ\).
2. Намираме централния ъгъл: Централният ъгъл е равен на мярката на дъгата.
Отговор: \(70^\circ\).
Средна: Две окръжности \(k_1(O_1; r_1)\) и \(k_2(O_2; r_2)\) се допират външно. Намерете радиусите им, ако разстоянието между центровете \(O_1O_2 = 16\) cm и \(r_1 : r_2 = 5 : 3\).
При външно допиране разстоянието между центровете е сбор от радиусите: \(O_1O_2 = r_1 + r_2\).
От \(r_1 : r_2 = 5 : 3\), можем да запишем \(r_1 = 5x\) и \(r_2 = 3x\).
Заместваме в уравнението: \(5x + 3x = 16 \Rightarrow 8x = 16 \Rightarrow x = 2\).
Намираме радиусите: \(r_1 = 5 \cdot 2 = 10\) cm и \(r_2 = 3 \cdot 2 = 6\) cm.
Отговор: Радиусите са 10 cm и 6 cm.
Трудна: В окръжност \(k\) дъгите \(\widehat{AB}, \widehat{BC}, \widehat{CD}\) и \(\widehat{DA}\) се отнасят както \(5 : 2 : 4 : 7\). Хордите \(AB\) и \(CD\) се пресичат в точка \(M\). Намерете мярката на \( \angle AMD\).
1. Намиране на коефициента: Пълната окръжност е \(360^\circ\).
\(5x + 2x + 4x + 7x = 360^\circ \Rightarrow 18x = 360^\circ \Rightarrow x = 20^\circ\).
2. Намиране на дъгите: \( \angle AMD \) е вътрешен ъгъл, който се определя от дъгите \(\widehat{AD}\) и \(\widehat{BC}\).
\(\widehat{AD} = 7x = 7 \cdot 20^\circ = 140^\circ\).
\(\widehat{BC} = 2x = 2 \cdot 20^\circ = 40^\circ\).
3. Изчисляване на ъгъла: \( \angle AMD \) е равен на полусбора на двете дъги.
\[ \angle AMD = \frac{1}{2}(\widehat{AD} + \widehat{BC}) = \frac{1}{2}(140^\circ + 40^\circ) = \frac{1}{2}(180^\circ) = 90^\circ \] Отговор: \( \angle AMD = 90^\circ \).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

97240 решения

2132 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас