Избери решение на задача:

Задача 4

Най-важното от урока

Функции: Винаги проверявай дефиниционното множество (знаменател \(\ne 0\), подкоренна величина \(\ge 0\)). Върхът на параболата \(y=ax^2+bx+c\) при \(x_v = -b/2a\) определя нейния минимум или максимум.
Системи уравнения: Методът на заместване е универсален. При линейни системи може да се ползва и събиране.
Геометрия: Търси подобни триъгълници, особено при успоредни прави или в правоъгълен триъгълник с височина. Ключови формули са Питагоровата теорема (\(a^2+b^2=c^2\)) и метричните зависимости в окръжност.
Неравенства: Методът на интервалите е най-сигурният подход. Разложи на множители, намери корените, нанеси ги на оста и определи знаците.
Тригонометрия: Основното тъждество \(\sin^2\alpha + \cos^2\alpha = 1\) решава повечето задачи за намиране на една функция по дадена друга.
Вероятността на дадено събитие е отношението (делението) на броя на благоприятните изходи към броя на всички възможни изходи.
\[ P(A) = \frac{\text{брой благоприятни изходи}}{\text{брой на всички възможни изходи}} = \frac{m}{n} \]
Вероятността е винаги число между 0 и 1.
  • \(P(A) = 0\) означава, че събитието е невъзможно.
  • \(P(A) = 1\) означава, че събитието е достоверно (сигурно).
При хвърляне на стандартен зар има 6 възможни изхода \(\{1, 2, 3, 4, 5, 6\}\), следователно \(n=6\). Вероятността да се падне числото 4 е \(P(4) = \frac{1}{6}\), защото има само един благоприятен изход (\(m=1\)).
В една кутия има 7 червени и 3 сини топки. Каква е вероятността при случайно изтегляне на една топка, тя да е синя?
Общият брой топки (всички възможни изходи) е \(n = 7 + 3 = 10\).
Броят на сините топки (благоприятни изходи) е \(m = 3\).
Вероятността е \(P(\text{синя топка}) = \frac{3}{10}\).
Противоположното събитие \(\overline{A}\) настъпва тогава, когато събитие \(A\) не настъпва.
{Диаграма на Вен, показваща универсалното множество \(\Omega\) и събитие \(A\) като кръг вътре в него. Защрихована е областта извън \(A\), представляваща \(\overline{A}\).}
\[ P(\overline{A}) = 1 - P(A) \] Вероятността събитието да не се случи е 1 минус вероятността то да се случи.
Нека \(A\) е събитието "изтеглени са поне 1 дама" от тесте с 32 карти при теглене на 3. Противоположното събитие \(\overline{A}\) е "нито 1 дама не е изтеглена". Ако знаем, че \(P(\overline{A}) = \frac{819}{1240}\), то вероятността за \(A\) е: \[ P(A) = 1 - P(\overline{A}) = 1 - \frac{819}{1240} = \frac{421}{1240} \]
Вероятността утре да вали е \(P(\text{дъжд}) = 0.4\). Каква е вероятността да не вали?
\(P(\text{няма да вали}) = 1 - P(\text{дъжд}) = 1 - 0.4 = 0.6\).
Обединението \(A \cup B\) настъпва, когато настъпи поне едно от събитията \(A\) или \(B\). Често се чете като "А или B".
{Диаграма на Вен с две пресичащи се множества \(A\) и \(B\). Защрихована е цялата област, покрита от \(A\) и \(B\).}
\[ P(A \cup B) = P(A) + P(B) - P(A \cap B) \] Ако събитията са несъвместими (не могат да се случат едновременно), то \(P(A \cap B) = 0\) и формулата е \(P(A \cup B) = P(A) + P(B)\).
При хвърляне на два зара, нека \(A\) е "5 на първия зар" (\(P(A) = 6/36\)) и \(B\) е "5 на втория зар" (\(P(B)=6/36\)). Събитието "поне една петица" е \(A \cup B\). Вероятността е: \[ P(A \cup B) = P(A) + P(B) - P(A \cap B) = \frac{6}{36} + \frac{6}{36} - \frac{1}{36} = \frac{11}{36} \] (Изваждаме \(P(A \cap B)\), защото случаят (5,5) е броен и при \(A\), и при \(B\)).
Каква е вероятността при теглене на карта от тесте с 32 карти тя да е асо или поп?
Събитията "изтеглено асо" (А) и "изтеглен поп" (П) са несъвместими.
\(P(A) = 4/32\), \(P(П) = 4/32\).
\(P(A \cup П) = P(A) + P(П) = \frac{4}{32} + \frac{4}{32} = \frac{8}{32} = \frac{1}{4}\).
Сечението \(A \cap B\) настъпва, когато настъпят едновременно и двете събития \(A\) и \(B\). Често се чете като "А и B".
{Диаграма на Вен с две пресичащи се множества \(A\) и \(B\). Защрихована е областта на пресичането им.}
При хвърляне на два зара, събитието "и на двата зара се падат петици" е сечението на \(A\="5 на първия зар"\) и \(B\="5 на втория зар"\). Единственият благоприятен изход е \((5,5)\) от общо 36. \[ P(A \cap B) = \frac{1}{36} \]
Каква е вероятността при теглене на карта от тесте с 32 карти тя да е едновременно "червена" (купа или каро) и "дама"?
Има две карти, които са едновременно червени и дами: дама купа и дама каро.
Общият брой карти е 32.
Вероятността е \(P(\text{червена и дама}) = \frac{2}{32} = \frac{1}{16}\).
Дефиниционното множество на една функция е съвкупността от всички стойности на аргумента \(x\), за които изразът има смисъл.
При определяне на ДМ се съобразяваме със следните основни правила:
  • Знаменател: Всеки израз в знаменател трябва да е различен от нула. \( \frac{A(x)}{B(x)} \Rightarrow B(x) \neq 0 \)
  • Корен четен (напр. квадратен): Подкоренната величина трябва да е неотрицателна. \( \sqrt{A(x)} \Rightarrow A(x) \ge 0 \)
  • Корен четен в знаменател: Поткоренната величина трябва да е строго положителна. \( \frac{1}{\sqrt{A(x)}} \Rightarrow A(x) > 0 \)
Да се намери ДМ на функцията \( f(x) = \frac{5}{\sqrt{x-4}} \).
Изразът е дефиниран, когато подкоренната величина в знаменателя е строго положителна:
\( x - 4 > 0 \Rightarrow x > 4 \).
Следователно, ДМ е \( x \in (4; +\infty) \).
Намерете ДМ на функцията \( f(x) = \frac{\sqrt{x+1}}{x-2} \).
Трябва да са изпълнени едновременно двете условия:
1. Изразът под корена да е неотрицателен: \( x+1 \ge 0 \Rightarrow x \ge -1 \).
2. Знаменателят да е различен от нула: \( x-2 \neq 0 \Rightarrow x \neq 2 \).
Решението е сечението на двете условия: \( x \in [-1; 2) \cup (2; +\infty) \).
Графиката на квадратната функция е парабола. Основните ѝ свойства се определят от коефициента \(a\) и координатите на върха ѝ \(C(x_v; y_v)\).
Координати на върха: \( x_v = -\frac{b}{2a} \), \( y_v = f(x_v) \).
Ос на симетрия: \( x = -\frac{b}{2a} \).
  • Ако \(a > 0\), параболата е обърната нагоре. Функцията има минимална стойност \(y_{min} = y_v\). Тя е намаляваща в \( (-\infty; x_v] \) и растяща в \( [x_v; +\infty) \).
  • Ако \(a < 0\), параболата е обърната надолу. Функцията има максимална стойност \(y_{max} = y_v\). Тя е растяща в \( (-\infty; x_v] \) и намаляваща в \( [x_v; +\infty) \).
{Графика на квадратна функция (парабола) с обозначени ос на симетрия, връх и интервали на монотонност за \(a>0\) и \(a<0\)}
За функцията \( f(x) = -x^2 + 4x - 1 \): \(a=-1 < 0\), значи има максимум.
Връх: \( x_v = -\frac{4}{2(-1)} = 2 \).
\( y_v = f(2) = -(2)^2 + 4(2) - 1 = -4 + 8 - 1 = 3 \).
Максималната стойност е 3. Функцията е растяща в \( (-\infty; 2] \) и намаляваща в \( [2; +\infty) \).
Намерете минималната стойност на функцията \( f(x) = 2x^2 + 8x + 5 \).
Тъй като \(a=2 > 0\), функцията има минимална стойност.
\( x_v = -\frac{b}{2a} = -\frac{8}{2(2)} = -2 \).
\( y_{min} = f(-2) = 2(-2)^2 + 8(-2) + 5 = 8 - 16 + 5 = -3 \).
Отговор: Минималната стойност е -3.
Системи от две линейни уравнения с две неизвестни могат да се решат чрез заместване или събиране.
Метод на заместване: От едното уравнение се изразява едното неизвестно и се замества в другото уравнение.
Метод на събиране: Уравненията се умножават с подходящи числа, така че при събирането им едното неизвестно да се елиминира.
Да се реши системата: \( \begin{cases} 2x - y = 3 \\ x + 2y = 4 \end{cases} \) чрез заместване.
1. От първото уравнение изразяваме \(y\): \( y = 2x - 3 \).
2. Заместваме във второто уравнение: \( x + 2(2x - 3) = 4 \).
3. Решаваме полученото уравнение: \( x + 4x - 6 = 4 \Rightarrow 5x = 10 \Rightarrow x = 2 \).
4. Намираме \(y\): \( y = 2(2) - 3 = 1 \).
Решението е двойката \((2; 1)\).
Решете системата \( \begin{cases} 3x + y = 7 \\ 2x - 3y = 1 \end{cases} \).
Ще използваме метода на събиране. Умножаваме първото уравнение по 3:
\( \begin{cases} 9x + 3y = 21 \\ 2x - 3y = 1 \end{cases} \)
Събираме двете уравнения: \( (9x+2x) + (3y-3y) = 21+1 \Rightarrow 11x = 22 \Rightarrow x=2 \).
Заместваме \(x=2\) в първото уравнение: \( 3(2) + y = 7 \Rightarrow 6 + y = 7 \Rightarrow y=1 \).
Отговор: \((2; 1)\).
Система, в която едното уравнение е линейно, а другото от втора степен, най-често се решава чрез заместване.
От линейното уравнение се изразява едната променлива и се замества в уравнението от втора степен. Така се получава квадратно уравнение спрямо другата променлива, което може да има 0, 1 или 2 реални корена.
Да се реши системата: \( \begin{cases} x - y = 1 \\ x^2 - xy = 3 \end{cases} \).
1. От първото уравнение изразяваме \(x\): \( x = y + 1 \).
2. Заместваме във второто: \( (y + 1)^2 - (y + 1)y = 3 \).
3. Решаваме: \( (y^2 + 2y + 1) - (y^2 + y) = 3 \Rightarrow y + 1 = 3 \Rightarrow y = 2 \).
4. Намираме \(x\): \( x = 2 + 1 = 3 \).
Решението е \((3; 2)\).
Намерете решенията на системата \( \begin{cases} x + y = 5 \\ xy = 6 \end{cases} \).
От първото уравнение изразяваме \( y = 5 - x \). Заместваме във второто:
\( x(5 - x) = 6 \Rightarrow 5x - x^2 = 6 \Rightarrow x^2 - 5x + 6 = 0 \).
Корените на квадратното уравнение са \(x_1 = 2\) и \(x_2 = 3\).
- За \(x_1 = 2 \Rightarrow y_1 = 5 - 2 = 3\).
- За \(x_2 = 3 \Rightarrow y_2 = 5 - 3 = 2\).
Отговор: Системата има две решения: \((2; 3)\) и \((3; 2)\).
Два триъгълника са подобни (\(\triangle ABC \sim \triangle A'B'C'\)), ако ъглите им са съответно равни и страните им са съответно пропорционални.
I признак (два ъгъла): Ако два ъгъла от един триъгълник са равни на два ъгъла от друг триъгълник. (\(\angle A = \angle A', \angle B = \angle B'\))
II признак (две страни и ъгъл между тях): Ако две страни от един триъгълник са пропорционални на две страни от друг и ъглите между тях са равни. (\(\frac{a}{a'} = \frac{b}{b'}, \angle C = \angle C'\))
III признак (три страни): Ако трите страни на един триъгълник са пропорционални на трите страни на друг. (\(\frac{a}{a'} = \frac{b}{b'} = \frac{c}{c'}\))
{Правоъгълен триъгълник ABC с прав ъгъл при C и височина CH към хипотенузата AB.} В правоъгълен \(\triangle ABC\) (\(\angle C = 90^\circ\)) с височина \(CH\), триъгълниците \(\triangle AHC\), \(\triangle CHB\) и \(\triangle ACB\) са подобни. Например \(\triangle AHC \sim \triangle ACB\), защото \(\angle A\) е общ и \(\angle AHC = \angle ACB = 90^\circ\) (I признак).
Дадени са два триъгълника. Страните на първия са 6, 8, 10. Страните на втория са 9, 12, 15. Подобни ли са?
Проверяваме по III признак дали страните са пропорционални:
\( \frac{6}{9} = \frac{2}{3} \), \( \frac{8}{12} = \frac{2}{3} \), \( \frac{10}{15} = \frac{2}{3} \).
Тъй като отношенията са равни, триъгълниците са подобни.
В правоъгълен триъгълник съществуват важни зависимости между катетите (\(a, b\)), хипотенузата (\(c\)), височината към нея (\(h_c\)) и проекциите на катетите върху хипотенузата (\(a_c, b_c\)).
  • Теорема на Питагор: \( a^2 + b^2 = c^2 \)
  • \( h_c^2 = a_c \cdot b_c \)
  • \( a^2 = c \cdot a_c \) и \( b^2 = c \cdot b_c \)
  • \( a \cdot b = c \cdot h_c \) (Формула за лице)
В правоъгълен триъгълник катетите са 6 cm и 8 cm. Да се намери височината към хипотенузата.
1. Намираме хипотенузата с Питагоровата теорема: \(c^2 = 6^2 + 8^2 = 36 + 64 = 100 \Rightarrow c = 10\) cm.
2. Използваме формулата за лице: \(a \cdot b = c \cdot h_c \Rightarrow 6 \cdot 8 = 10 \cdot h_c \Rightarrow 48 = 10 \cdot h_c \Rightarrow h_c = 4.8\) cm.
Височината към хипотенузата в правоъгълен триъгълник я дели на отсечки с дължини 4 cm и 9 cm. Намерете височината.
Дадени са проекциите на катетите: \(a_c=4\) и \(b_c=9\).
Използваме формулата \( h_c^2 = a_c \cdot b_c \).
\( h_c^2 = 4 \cdot 9 = 36 \Rightarrow h_c = 6 \) cm.
Тези зависимости се отнасят за отсечки, образувани от пресичащи се хорди, секущи или допирателни към окръжност.
  • Две пресичащи се хорди: Ако хордите \(AB\) и \(CD\) се пресичат в точка \(M\), то \( MA \cdot MB = MC \cdot MD \).
  • {Диаграма на окръжност с две пресичащи се хорди AB и CD, които се пресичат в точка M вътре в окръжността.}
  • Две секущи от външна точка: Ако от точка \(M\) извън окръжността са прекарани секущи \(MAB\) и \(MCD\), то \( MA \cdot MB = MC \cdot MD \).
  • Диаграма на окръжност. Точка M е разположена извън окръжността. От точка M излизат две секущи отсечки. Първата секуща отсечка MAB пресича окръжността последователно в точка A и точка B, така че точка A лежи между M и B. Втората секуща отсечка MCD пресича окръжността последователно в точка C и точка D, така че точка C лежи между M и D. Всички точки M, A, B, C и D са ясно обозначени.
  • Допирателна и секуща: Ако от точка \(M\) са прекарани допирателна \(MT\) и секуща \(MAB\), то \( MT^2 = MA \cdot MB \).
  • Диаграма на окръжност, където от външна точка M излиза допирателна отсечка MT, докосваща окръжността в точка T, и секуща отсечка MAB, която пресича окръжността последователно в точки A и B, така че точка A лежи между M и B. Всички точки M, T, A и B са ясно обозначени.
От точка \(M\) извън окръжност е прекарана допирателна \(MT = 6\) cm и секуща, която пресича окръжността в точки \(A\) и \(B\). Ако \(MA=4\) cm, намерете дължината на хордата \(AB\).
Използваме \( MT^2 = MA \cdot MB \).
\( 6^2 = 4 \cdot MB \Rightarrow 36 = 4 \cdot MB \Rightarrow MB = 9 \) cm.
Дължината на хордата е \( AB = MB - MA = 9 - 4 = 5 \) cm.
Две хорди \(AB\) и \(CD\) се пресичат в точка \(M\). Намерете \(MD\), ако \(MA=3\), \(MB=8\) и \(MC=6\).
От свойството на пресичащите се хорди имаме \( MA \cdot MB = MC \cdot MD \).
\( 3 \cdot 8 = 6 \cdot MD \Rightarrow 24 = 6 \cdot MD \Rightarrow MD = 4 \).
Това е универсален метод за решаване на неравенства, които могат да се представят във вид \( \frac{P(x)}{Q(x)} > 0 \) (или \(<, \ge, \le\)).
Прехвърлете всичко от едната страна на неравенството, така че от другата да остане 0. Приведете под общ знаменател.
Разложете числителя и знаменателя на множители.
Намерете корените на числителя и знаменателя. Нанесете ги върху числовата ос, като я разделите на интервали.
Определете знака в най-десния интервал (той е знака на произведението на старшите коефициенти). Редувайте знаците през всеки корен (ако коренът е от четна степен, знакът не се сменя).
Запишете интервалите, които отговарят на знака на неравенството. При нестроги неравенства (\(\ge, \le\)) включете корените на числителя, но никога тези на знаменателя.
Да се реши неравенството \( \frac{x-1}{x+2} \ge 0 \).
1. Корените са \(x=1\) (на числителя) и \(x=-2\) (на знаменателя).
2. Нанасяме ги на числовата ос: \( (-\infty, -2), (-2, 1), (1, \infty) \).
3. В най-десния интервал \((1, \infty)\) изразът е положителен (+). Редуваме знаците: -, +.
4. Търсим \(\ge 0\). Това са интервалите със знак "+". Включваме корена на числителя (1), но не и на знаменателя (-2).
Решение: \( x \in (-\infty; -2) \cup [1; +\infty) \).
Решете неравенството \( (x-3)(x+1) < 0 \).
Корените са \(x=3\) и \(x=-1\). Нанасяме ги на оста. Интервалите са \( (-\infty, -1), (-1, 3), (3, \infty) \).
Знаците са: +, -, +.
Търсим \(<0\), т.е. интервала със знак "-".
Отговор: \( x \in (-1; 3) \).
Тригонометричните функции на остър ъгъл \(\alpha\) се дефинират в правоъгълен триъгълник.
  • \( \sin^2\alpha + \cos^2\alpha = 1 \)
  • \( \text{tg }\alpha = \frac{\sin\alpha}{\cos\alpha} \), \( \text{cotg }\alpha = \frac{\cos\alpha}{\sin\alpha} \)
  • \( \text{tg }\alpha \cdot \text{cotg }\alpha = 1 \)
  • \( \sin(90^\circ - \alpha) = \cos\alpha \), \( \cos(90^\circ - \alpha) = \sin\alpha \)
Да се опрости изразът \( \sin\alpha \cdot \text{cotg}\alpha \).
\( \sin\alpha \cdot \text{cotg}\alpha = \sin\alpha \cdot \frac{\cos\alpha}{\sin\alpha} = \cos\alpha \).
Намерете \( \cos\alpha \), ако \( \sin\alpha = \frac{4}{5} \) и \(\alpha\) е остър ъгъл.
От \( \sin^2\alpha + \cos^2\alpha = 1 \):
\( (\frac{4}{5})^2 + \cos^2\alpha = 1 \Rightarrow \frac{16}{25} + \cos^2\alpha = 1 \).
\( \cos^2\alpha = 1 - \frac{16}{25} = \frac{9}{25} \).
Тъй като \(\alpha\) е остър ъгъл, \( \cos\alpha > 0 \), следователно \( \cos\alpha = \sqrt{\frac{9}{25}} = \frac{3}{5} \).

Задачи за упражнение

Лесна: Намерете дефиниционното множество на функцията \( f(x) = \frac{1}{\sqrt{x-3}} \).
Понеже имаме квадратен корен в знаменател, изразът под корена трябва да бъде строго положителен:
\( x - 3 > 0 \Rightarrow x > 3 \).
Отговор: \( x \in (3; +\infty) \).
Средна: Решете системата уравнения: \[ \begin{cases} x + y = 2 \\ x^2 + y^2 = 10 \end{cases} \]
От първото уравнение изразяваме \( y = 2 - x \) и заместваме във второто:
\( x^2 + (2-x)^2 = 10 \)
\( x^2 + 4 - 4x + x^2 = 10 \)
\( 2x^2 - 4x - 6 = 0 \), делим на 2: \( x^2 - 2x - 3 = 0 \).
Корените са \( x_1 = 3 \) и \( x_2 = -1 \).
- Ако \( x_1 = 3 \Rightarrow y_1 = 2 - 3 = -1 \).
- Ако \( x_2 = -1 \Rightarrow y_2 = 2 - (-1) = 3 \).
Отговор: Решенията са \((3; -1)\) и \((-1; 3)\).
Трудна: В правоъгълен триъгълник хипотенузата е 13 cm, а височината към нея е 60/13 cm. Намерете катетите на триъгълника.
Нека катетите са \(a\) и \(b\). Дадено е \( c = 13 \) и \( h_c = \frac{60}{13} \).
Имаме система от две зависимости:
1. От Питагоровата теорема: \( a^2 + b^2 = c^2 \Rightarrow a^2 + b^2 = 169 \).
2. От формулата за лице: \( a \cdot b = c \cdot h_c \Rightarrow a \cdot b = 13 \cdot \frac{60}{13} = 60 \).
Решаваме системата: \( \begin{cases} a^2 + b^2 = 169 \\ ab = 60 \end{cases} \).
От второто уравнение \( b = \frac{60}{a} \). Заместваме в първото:
\( a^2 + (\frac{60}{a})^2 = 169 \Rightarrow a^2 + \frac{3600}{a^2} = 169 \).
Полагаме \( u = a^2 \): \( u + \frac{3600}{u} = 169 \Rightarrow u^2 - 169u + 3600 = 0 \).
Корените на това уравнение са \( u_1 = 144 \) и \( u_2 = 25 \).
- Ако \( a^2 = 144 \Rightarrow a = 12 \), тогава \( b = \frac{60}{12} = 5 \).
- Ако \( a^2 = 25 \Rightarrow a = 5 \), тогава \( b = \frac{60}{5} = 12 \).
Отговор: Катетите са 5 cm и 12 cm.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

105123 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас
Активни отстъпки
ПРО+AI (1 месец) 17 € → 14 € -18% ПРО+AI (1 година) 89 € → 73 € -18%