Обложка

53. Орторгонално Проектиране Ъгъл Между Права И Равнина

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( \text{Отсечка } AB, M \in AB, AM = MB \) \( A', B', M' \text{ са ортогонални проекции на } A, B, M \text{ върху равнина } \alpha \) Да се докаже: \( A'M' = M'B' \) Доказателство: Представете равнината \(\alpha\) като хоризонтален успоредник, нарисуван в аксонометрична проекция, създаваща 3D ефект, с леко по-къса предна и по-дълга задна страна. Точка \(A\) да е позиционирана над равнината, леко вляво и напред. Точка \(B\) да е по-високо над равнината и по-надясно и назад спрямо \(A\). Начертайте отсечка \(AB\), свързваща тези точки, като отсечката е наклонена спрямо равнината \(\alpha\). Отбележете средата на отсечката \(AB\) с точка \(M\).

Спуснете перпендикуляри от точките \(A, B\) и \(M\) към равнината \(\alpha\). Тези перпендикуляри да са вертикални линии. Означете петите на тези перпендикуляри върху равнината \(\alpha\) съответно с \(A', B'\) и \(M'\). Свържете точките \(A'\) и \(B'\) с отсечка. Тази отсечка \(A'B'\) е ортогоналната проекция на отсечката \(AB\) върху равнината \(\alpha\).

За целите на доказателството, постройте отсечка \(AT\), започваща от точка \(A\). Отсечката \(AT\) трябва да е успоредна на \(A'B'\) и да лежи в равнина, успоредна на \(\alpha\). Нека отсечката \(AT\) пресича правата \(MM'\) в точка \(N\), а правата \(BB'\) в точка \(T\). Точките \(A, N, T\) да лежат на една права. Всички линии на перпендикулярите \(AA'\), \(BB'\), \(MM'\), както и отсечките \(AB\), \(A'B'\), \(AT\), \(MN\) да са видими (солидни). От определението за ортогонална проекция следва: \[ AA' \perp \alpha, \quad BB' \perp \alpha, \quad MM' \perp \alpha \Rightarrow AA' \parallel MM' \parallel BB' \] Построяваме права през \( A \), такава че: \[ AT \parallel A'B', \quad T \in BB', \quad AT \cap MM' = N \] Четириъгълникът \( AA'B'T \) е правоъгълник, тъй като \( AA' \parallel BT \), \( AT \parallel A'B' \) и \( AA' \perp A'B' \). Следователно четириъгълниците \( AA'M'N \) и \( NM'B'T \) също са правоъгълници, откъдето: \[ AN = A'M' \] \[ NT = M'B' \] Разглеждаме \( \triangle ATB \): Точка \( M \) е среда на \( AB \) и \( MN \parallel BT \) (тъй като \( MM' \parallel BB' \)). Следователно \( MN \) е средна отсечка в \( \triangle ATB \), от което следва, че \( N \) е среда на \( AT \): \[ AN = NT \] Като заместим с равните им отсечки от правоъгълниците, получаваме: \[ A'M' = M'B' \] Следователно \( M' \) е среда на \( A'B' \).

Подробно решение


Представете равнината \(\alpha\) като хоризонтален успоредник, нарисуван в аксонометрична проекция, създаваща 3D ефект, с леко по-къса предна и по-дълга задна страна. Точка \(A\) да е позиционирана над равнината, леко вляво и напред. Точка \(B\) да е по-високо над равнината и по-надясно и назад спрямо \(A\). Начертайте отсечка \(AB\), свързваща тези точки, като отсечката е наклонена спрямо равнината \(\alpha\). Отбележете средата на отсечката \(AB\) с точка \(M\). Спуснете перпендикуляри от точките \(A, B\) и \(M\) към равнината \(\alpha\). Тези перпендикуляри да са вертикални линии. Означете петите на тези перпендикуляри върху равнината \(\alpha\) съответно с \(A', B'\) и \(M'\). Свържете точките \(A'\) и \(B'\) с отсечка. Тази отсечка \(A'B'\) е ортогоналната проекция на отсечката \(AB\) върху равнината \(\alpha\). За целите на доказателството, постройте отсечка \(AT\), започваща от точка \(A\). Отсечката \(AT\) трябва да е успоредна на \(A'B'\) и да лежи в равнина, успоредна на \(\alpha\). Нека отсечката \(AT\) пресича правата \(MM'\) в точка \(N\), а правата \(BB'\) в точка \(T\). Точките \(A, N, T\) да лежат на една права. Всички линии на перпендикулярите \(AA'\), \(BB'\), \(MM'\), както и отсечките \(AB\), \(A'B'\), \(AT\), \(MN\) да са видими (солидни).

Стъпка 1: Анализ на ортогоналните проекции

По определение, ортогоналните проекции на точките \( A, B \) и \( M \) върху равнината \( \alpha \) се получават чрез спускане на перпендикуляри от тези точки към равнината. Следователно правите \( AA' \), \( BB' \) и \( MM' \) са перпендикулярни на равнината \( \alpha \). От стереометрията знаем, че ако две или повече прави са перпендикулярни на една и съща равнина, то те са успоредни помежду си. \[ AA' \perp \alpha, \quad BB' \perp \alpha, \quad MM' \perp \alpha \] \[ \Rightarrow AA' \parallel MM' \parallel BB' \]

Стъпка 2: Допълнително построение и свойства на получените фигури

Построяваме права през точка \( A \), която е успоредна на проекцията \( A'B' \). Нека тази права пресича отсечката \( MM' \) в точка \( N \) и отсечката \( BB' \) в точка \( T \). Разглеждаме четириъгълника \( AA'B'T \). Знаем, че: \[ AA' \parallel BB' \quad \text{и} \quad AT \parallel A'B' \] Следователно \( AA'B'T \) е успоредник. Тъй като \( AA' \perp \alpha \), то \( AA' \) е перпендикулярна на всяка права в равнината, включително и на \( A'B' \). Успоредник с прав ъгъл е правоъгълник. Щом \( AA'B'T \) е правоъгълник, срещуположните му страни са равни: \[ AT = A'B' \] По същата логика, четириъгълниците \( AA'M'N \) и \( NM'B'T \) също са правоъгълници. От техните свойства следва, че: \[ AN = A'M' \] \[ NT = M'B' \]

Стъпка 3: Доказване на равенството на проекциите чрез средна отсечка

Разглеждаме \( \triangle ATB \). По условие точка \( M \) е средата на отсечката \( AB \), тоест \( AM = MB \). От Стъпка 1 знаем, че \( MM' \parallel BB' \), следователно частта от правата \( MM' \), а именно отсечката \( MN \), е успоредна на страната \( BT \): \[ MN \parallel BT \] В \( \triangle ATB \) отсечката \( MN \) минава през средата на страната \( AB \) и е успоредна на страната \( BT \). Според теоремата на Талес (или свойството на средната отсечка), \( MN \) лежи на правата, съдържаща средната отсечка на триъгълника, следователно точка \( N \) е средата на страната \( AT \): \[ AN = NT \]

Стъпка 4: Окончателен извод

От Стъпка 2 имаме равенствата \( AN = A'M' \) и \( NT = M'B' \). Заместваме тези равни отсечки в полученото от Стъпка 3 равенство \( AN = NT \): \[ A'M' = M'B' \] Това равенство означава точно, че точка \( M' \) разделя отсечката \( A'B' \) на две равни части, следователно \( M' \) е средата на проекцията \( A'B' \).

Кратък запис на решението:

\( A', B', M' \) са ортогонални проекции \( \Rightarrow AA' \parallel MM' \parallel BB' \). Построяваме \( AT \parallel A'B' \), \( T \in BB' \), \( AT \cap MM' = N \). \( AA'M'N \) и \( NM'B'T \) са правоъгълници \( \Rightarrow AN = A'M' \) и \( NT = M'B' \). В \( \triangle ATB \): \( AM = MB \) и \( MN \parallel BT \Rightarrow MN \) е средна отсечка. \( \Rightarrow AN = NT \). От \( AN = NT, AN = A'M', NT = M'B' \Rightarrow A'M' = M'B' \). Точка \( M' \) е среда.

Най-важното от урока

Ортогонална проекция: "Сянката", която фигура хвърля върху равнина, когато светлината идва перпендикулярно отгоре.
Ъгъл между права и равнина: Ъгълът, който правата сключва със своята "сянка" (проекция).
Формула за дължина на проекция: \(L_{проекция} = L_{оригинал} \cdot \cos{\varphi}\). Пример: Ако прът от 2m е наклонен под \(60^\circ\), сянката му е \(2 \cdot \cos{60^\circ} = 1\) m.
Теорема за трите перпендикуляра: Наклонена е перпендикулярна на права в равнината \(\iff\) нейната проекция е перпендикулярна на същата права.
Разстояние: Най-късият път от точка до равнина винаги е по перпендикуляра.
Ортогонална проекция на точка \(M\) върху равнина \(\pi\) е точката \(M_1\), в която перпендикулярът, спуснат от \(M\) към \(\pi\), пресича равнината. Проекцията на фигура е множеството от проекциите на всички нейни точки.
Диаграма в 3D перспектива, показваща точка M, разположена над равнина π. Равнината π е представена като хоризонтален, леко наклонен успоредник. От точка M е спусната перпендикулярна отсечка MM₁ до равнината π. Точка M₁ лежи в равнината π и е ортогоналната проекция на M върху равнината. В точка M₁ е означен прав ъгъл, показващ перпендикулярността на отсечката MM₁ спрямо равнината π.
Проекцията на права, перпендикулярна на равнината, е точка.
Проекцията на права, която не е перпендикулярна на равнината, е права.
Даден е куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\). Каква е ортогоналната проекция на отсечката \(A_1C_1\) върху равнината на основата \((ABCD)\)?
Проекцията на \(A_1\) е \(A\), а проекцията на \(C_1\) е \(C\). Следователно, проекцията на отсечката \(A_1C_1\) е отсечката \(AC\).
Ъгъл между права и равнина е острият ъгъл \(\varphi\), който правата сключва със своята ортогонална проекция върху равнината.
Диаграма в 3D. Равнина π е представена като сив, наклонен успоредник. Права 'a', представена като отсечка PR, пресича равнината π в точка P. Точка R е разположена над равнината. От точка R е спуснат пунктиран перпендикуляр RR₁ към равнината π, като точка R₁ лежи в равнината и формира прав ъгъл с RR₁ и равнината. Ортогоналната проекция на права 'a' върху равнината π е права 'a₁', представена като отсечка PR₁, която лежи изцяло в равнината. Острият ъгъл φ е означен между права 'a' (отсечка PR) и нейната проекция 'a₁' (отсечка PR₁) при върха P. Всички точки P, R, R₁ и прави 'a', 'a₁', π са ясно етикетирани.
Ако правата е успоредна на равнината, ъгълът е \(0^\circ\). Ако е перпендикулярна на равнината, ъгълът е \(90^\circ\).
Дължината на ортогоналната проекция \(A_1B_1\) на отсечка \(AB\) се изчислява по формулата: \[ A_1B_1 = AB \cdot \cos{\varphi} \] където \(\varphi\) е ъгълът между правата \(AB\) и равнината.
Отсечка с дължина 10 cm сключва ъгъл \(60^\circ\) с равнина. Намерете дължината на нейната ортогонална проекция.
Прилагаме формулата: \(L_{проекция} = 10 \cdot \cos{60^\circ} = 10 \cdot \frac{1}{2} = 5\) cm.
Нека \(a\) е права, наклонена към равнина \(\pi\), а \(a_1\) е нейната ортогонална проекция. Права \(b\), лежаща в \(\pi\), е перпендикулярна на наклонената \(a\) тогава и само тогава, когато е перпендикулярна на проекцията \(a_1\). \[ b \subset \pi, \quad b \perp a \iff b \perp a_1 \]
Диаграма, илюстрираща Теоремата за трите перпендикуляра (ТТП). Изобразена е равнина π, разположена хоризонтално в перспектива. Права 'a' (наклонена) пробожда равнината π в точка P. Точка A е разположена на права 'a' над равнината. От точка A е спуснат перпендикуляр AA₁ към равнината π, като точка A₁ лежи в равнината π. Отсечката AA₁ е показана с пунктирана линия, обозначаваща перпендикулярност към равнината π. Права 'a₁' е ортогоналната проекция на права 'a' върху равнината π, като минава през точки P и A₁. В равнината π е начертана права 'b', която също преминава през точка P. Показано е, че ако права 'b' е перпендикулярна на нейната проекция 'a₁' (отбелязано с прав ъгъл при точка P между права 'b' и права 'a₁'), тогава права 'b' е перпендикулярна и на наклонената права 'a' (отбелязано с прав ъгъл при точка P между права 'b' и права 'a').
Даден е куб \(ABCDA_1B_1C_1D_1\). Проекцията на пространствения диагонал \(AC_1\) върху основата \((ABCD)\) е диагоналът \(AC\). Тъй като диагоналите в квадрата са перпендикулярни (\(BD \perp AC\)), от ТТП следва, че \(BD\) е перпендикулярна и на наклонената \(AC_1\).
От върха \(A\) на \(\triangle ABC\) е издигнат перпендикуляр \(AD\) към равнината на триъгълника. Ако \(AB=AC\), докажете, че \(DM \perp BC\), където \(M\) е средата на \(BC\).
Проекцията на наклонената \(DM\) в равнината \((ABC)\) е медианата \(AM\). Тъй като \(\triangle ABC\) е равнобедрен, медианата към основата \(AM\) е и височина, т.е. \(AM \perp BC\). От ТТП следва, че щом проекцията \(AM\) е перпендикулярна на \(BC\), то и наклонената \(DM\) е перпендикулярна на \(BC\).
Разстояние от точка до равнина е дължината на перпендикуляра, спуснат от точката към равнината. Перпендикулярът е най-късото разстояние. Всяка друга отсечка от точката до равнината се нарича наклонена.
Диаграма, показваща точка M, разположена над равнина α. От M към равнината е спуснат перпендикуляр MM₁, където M₁ е точка в равнината α. От точка M до точки A и B, които също лежат в равнината α, са прекарани две наклонени отсечки MA и MB. Отсечките M₁A и M₁B са ортогоналните проекции на MA и MB върху равнината α. Перпендикулярът MM₁ е обозначен с прав ъгъл при M₁ между MM₁ и M₁A, за да се покаже неговата перпендикулярност към равнината. Равнината α е изобразена в перспектива като полупрозрачен успоредник.
  • Перпендикулярът е по-къс от всяка наклонена. (\(MM_1 < MA\))
  • Наклонени с равни проекции върху равнината са равни. (\(M_1A = M_1B \implies MA = MB\))
  • От две наклонени, по-дълга е тази с по-дълга проекция. (\(M_1A > M_1B \implies MA > MB\))
От точка \(M\), вън от равнина \(\alpha\), са прекарани перпендикуляр \(MO\) и наклонена \(MA=13\) cm. Ако проекцията \(OA=5\) cm, намерете разстоянието от \(M\) до равнината.
\(\triangle MOA\) е правоъгълен (\(\angle MOA=90^\circ\)). От Питагорова теорема: \(MO^2 = MA^2 - OA^2 = 13^2 - 5^2 = 169 - 25 = 144\).
Разстоянието е \(MO = \sqrt{144} = 12\) cm.

Задачи за упражнение

Лесна: Отсечка с дължина 16 cm образува ъгъл \(30^\circ\) с равнина. Намерете дължината на нейната ортогонална проекция.
\(L_{проекция} = L \cdot \cos{\varphi} = 16 \cdot \cos{30^\circ} = 16 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} = 8\sqrt{3}\) cm.
Средна: От точка, отдалечена на 8 cm от дадена равнина, е прекарана наклонена с дължина 17 cm. Намерете дължината на проекцията на наклонената и косинуса на ъгъла между наклонената и равнината.
Нека перпендикулярът е \(h=8\), а наклонената е \(l=17\). Дължината на проекцията \(p\) намираме от Питагорова теорема:
\(p^2 = l^2 - h^2 = 17^2 - 8^2 = 289 - 64 = 225 \implies p = 15\) cm.
Косинусът на ъгъла \(\varphi\) е отношението на проекцията към наклонената:
\(\cos{\varphi} = \frac{p}{l} = \frac{15}{17}\).
Трудна: От върха \(C\) на квадрат \(ABCD\) със страна 6 cm е издигнат перпендикуляр \(CM\) към равнината на квадрата. Намерете дължината на \(CM\), ако разстоянието от точка \(M\) до диагонала \(BD\) е 5 cm.
1. Разстоянието от \(M\) до \(BD\) е дължината на перпендикуляра от \(M\) до \(BD\). Нека петата на този перпендикуляр е точка \(O\). Значи \(MO=5\) cm и \(MO \perp BD\).
2. Проекцията на наклонената \(MO\) в равнината \((ABCD)\) е отсечката \(CO\), където \(O\) е пресечната точка на диагоналите.
3. Тъй като \(MO \perp BD\), от ТТП следва, че и проекцията \(CO \perp BD\). Това е вярно, защото диагоналите на квадрата са перпендикулярни.
4. Намираме дължината на \(CO\). Диагоналът \(AC = \sqrt{6^2+6^2} = \sqrt{72} = 6\sqrt{2}\) cm. Точка \(O\) е средата на \(AC\), следователно \(CO = \frac{1}{2}AC = 3\sqrt{2}\) cm.
5. Разглеждаме правоъгълния \(\triangle MCO\) (\(\angle MCO = 90^\circ\)). От Питагорова теорема: \(CM^2 + CO^2 = MO^2\).
\(CM^2 + (3\sqrt{2})^2 = 5^2\)
\(CM^2 + 18 = 25\)
\(CM^2 = 7 \implies CM = \sqrt{7}\) cm.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

97240 решения

2132 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас