Най-важното от урока
- Квадратен корен: \( \sqrt{a} \ge 0 \) и \( (\sqrt{a})^2 = a \) (за \( a \ge 0 \)).
- Основни свойства: Корените могат да се обединяват и разделят при умножение и деление: \( \sqrt{a}\sqrt{b} = \sqrt{ab} \) и \( \frac{\sqrt{a}}{\sqrt{b}} = \sqrt{\frac{a}{b}} \).
- Сравняване: За да сравним изрази с корени, внасяме множителите под корена (\( |a|\sqrt{b} = \sqrt{a^2b} \)) и сравняваме подкоренните величини.
- Рационализиране: Премахването на корен от знаменателя става чрез умножаване на числителя и знаменателя с подходящ израз (често спрямо формулата \( (x-y)(x+y) = x^2 - y^2 \)).
Квадратен корен от неотрицателно число \( a \) е такова неотрицателно число \( x \), чийто квадрат е равен на \( a \).
\[ x = \sqrt{a} \Leftrightarrow x \ge 0 \text{ и } x^2 = a \]
Уравнението \( x^2 = a \) (при \( a > 0 \)) има две решения: \( x = \sqrt{a} \) и \( x = -\sqrt{a} \).
Когато числото \( a \) не е точен квадрат на естествено число, резултатът \( \sqrt{a} \) е ирационално число.
- Квадрат на корен: \( (\sqrt{a})^2 = a \) (при \( a \ge 0 \))
- Корен от произведение: \( \sqrt{a}\sqrt{b} = \sqrt{ab} \) (при \( a \ge 0, b \ge 0 \))
- Корен от частно: \( \frac{\sqrt{a}}{\sqrt{b}} = \sqrt{\frac{a}{b}} \) (при \( a \ge 0, b > 0 \))
- Изнасяне на множител пред корена: \( \sqrt{a^2b} = |a|\sqrt{b} \) (при \( b \ge 0 \))
Пресмятане на числов израз:
\( \sqrt{7}\sqrt{28} + \frac{\sqrt{98}}{\sqrt{2}} = \sqrt{7 \cdot 28} + \sqrt{\frac{98}{2}} = \sqrt{196} + \sqrt{49} = 14 + 7 = 21 \)
\( \sqrt{7}\sqrt{28} + \frac{\sqrt{98}}{\sqrt{2}} = \sqrt{7 \cdot 28} + \sqrt{\frac{98}{2}} = \sqrt{196} + \sqrt{49} = 14 + 7 = 21 \)
Ако \( a \) и \( b \) са неотрицателни числа и \( a > b \), то \( \sqrt{a} > \sqrt{b} \).
Когато пред корена има множител, първо го внасяме под корена, повдигайки го на квадрат, и след това сравняваме получените подкоренни величини.
Сравняване на \( 11\sqrt{2} \) и \( 7\sqrt{5} \):
1) Внасяме множителите: \( 11\sqrt{2} = \sqrt{11^2 \cdot 2} = \sqrt{121 \cdot 2} = \sqrt{242} \)
2) Внасяме множителите: \( 7\sqrt{5} = \sqrt{7^2 \cdot 5} = \sqrt{49 \cdot 5} = \sqrt{245} \)
3) Тъй като \( 245 > 242 \), следва че \( 7\sqrt{5} > 11\sqrt{2} \).
1) Внасяме множителите: \( 11\sqrt{2} = \sqrt{11^2 \cdot 2} = \sqrt{121 \cdot 2} = \sqrt{242} \)
2) Внасяме множителите: \( 7\sqrt{5} = \sqrt{7^2 \cdot 5} = \sqrt{49 \cdot 5} = \sqrt{245} \)
3) Тъй като \( 245 > 242 \), следва че \( 7\sqrt{5} > 11\sqrt{2} \).
Рационализиране е процесът на преобразуване на дроб, така че в знаменателя ѝ да не съдържа квадратни корени. Това най-често се постига чрез умножаване на числителя и знаменателя с подходящ спрегнат израз.
Рационализиране на дробта \( \frac{1}{\sqrt{7} - \sqrt{5}} \):
Умножаваме числителя и знаменателя със спрегнатия израз на знаменателя, който е \( (\sqrt{7} + \sqrt{5}) \): \[ \frac{1 \cdot (\sqrt{7} + \sqrt{5})}{(\sqrt{7} - \sqrt{5})(\sqrt{7} + \sqrt{5})} = \frac{\sqrt{7} + \sqrt{5}}{(\sqrt{7})^2 - (\sqrt{5})^2} = \frac{\sqrt{7} + \sqrt{5}}{7 - 5} = \frac{\sqrt{7} + \sqrt{5}}{2} \]
Умножаваме числителя и знаменателя със спрегнатия израз на знаменателя, който е \( (\sqrt{7} + \sqrt{5}) \): \[ \frac{1 \cdot (\sqrt{7} + \sqrt{5})}{(\sqrt{7} - \sqrt{5})(\sqrt{7} + \sqrt{5})} = \frac{\sqrt{7} + \sqrt{5}}{(\sqrt{7})^2 - (\sqrt{5})^2} = \frac{\sqrt{7} + \sqrt{5}}{7 - 5} = \frac{\sqrt{7} + \sqrt{5}}{2} \]
Задачи за упражнение
Лесна: Пресметнете стойността на израза: \( \sqrt{3}\sqrt{27} - \frac{\sqrt{50}}{\sqrt{2}} \)
Използваме правилата за умножение и деление на корени:
\( \sqrt{3 \cdot 27} - \sqrt{\frac{50}{2}} = \sqrt{81} - \sqrt{25} = 9 - 5 = 4 \)
Отговор: 4
\( \sqrt{3 \cdot 27} - \sqrt{\frac{50}{2}} = \sqrt{81} - \sqrt{25} = 9 - 5 = 4 \)
Отговор: 4
Средна: Сравнете по големина числата \( 4\sqrt{3} \) и \( 3\sqrt{5} \).
Внасяме множителите под корена:
\( 4\sqrt{3} = \sqrt{4^2 \cdot 3} = \sqrt{16 \cdot 3} = \sqrt{48} \)
\( 3\sqrt{5} = \sqrt{3^2 \cdot 5} = \sqrt{9 \cdot 5} = \sqrt{45} \)
Тъй като \( 48 > 45 \), то \( \sqrt{48} > \sqrt{45} \).
Отговор: \( 4\sqrt{3} > 3\sqrt{5} \)
\( 4\sqrt{3} = \sqrt{4^2 \cdot 3} = \sqrt{16 \cdot 3} = \sqrt{48} \)
\( 3\sqrt{5} = \sqrt{3^2 \cdot 5} = \sqrt{9 \cdot 5} = \sqrt{45} \)
Тъй като \( 48 > 45 \), то \( \sqrt{48} > \sqrt{45} \).
Отговор: \( 4\sqrt{3} > 3\sqrt{5} \)
Трудна: Докажете, че равенството е вярно: \( (2 + \sqrt{3})^2 = \frac{1}{7 - 4\sqrt{3}} \)
Преобразуваме лявата част, като използваме формулата за съкратено умножение:
\( (2 + \sqrt{3})^2 = 2^2 + 2 \cdot 2\sqrt{3} + (\sqrt{3})^2 = 4 + 4\sqrt{3} + 3 = 7 + 4\sqrt{3} \)
Преобразуваме дясната част, като рационализираме знаменателя:
\( \frac{1}{7 - 4\sqrt{3}} = \frac{1 \cdot (7 + 4\sqrt{3})}{(7 - 4\sqrt{3})(7 + 4\sqrt{3})} = \frac{7 + 4\sqrt{3}}{7^2 - (4\sqrt{3})^2} = \frac{7 + 4\sqrt{3}}{49 - 16 \cdot 3} = \frac{7 + 4\sqrt{3}}{49 - 48} = 7 + 4\sqrt{3} \)
Двете страни са равни на \( 7 + 4\sqrt{3} \), следователно равенството е вярно.
\( (2 + \sqrt{3})^2 = 2^2 + 2 \cdot 2\sqrt{3} + (\sqrt{3})^2 = 4 + 4\sqrt{3} + 3 = 7 + 4\sqrt{3} \)
Преобразуваме дясната част, като рационализираме знаменателя:
\( \frac{1}{7 - 4\sqrt{3}} = \frac{1 \cdot (7 + 4\sqrt{3})}{(7 - 4\sqrt{3})(7 + 4\sqrt{3})} = \frac{7 + 4\sqrt{3}}{7^2 - (4\sqrt{3})^2} = \frac{7 + 4\sqrt{3}}{49 - 16 \cdot 3} = \frac{7 + 4\sqrt{3}}{49 - 48} = 7 + 4\sqrt{3} \)
Двете страни са равни на \( 7 + 4\sqrt{3} \), следователно равенството е вярно.