Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Задачата ще бъде решена скоро

Работим по добавянето на решение за тази задача. Моля проверете отново скоро.

Най-важното от урока

Схема на Бернули: Използва се за независими опити с постоянна вероятност (като теглене с връщане).
Формула: \( P_n(k) = C_n^k p^k q^{n-k} \).
Хипергеометрично разпределение: Използва се за зависими опити без връщане от крайна съвкупност (като теглене без връщане).
Формула: \( P(k) = \frac{C_N^k C_M^{n-k}}{C_{N+M}^n} \).
Коефициентите в развитието на двучлена \( (p+q)^n \) се наричат биномни коефициенти. Те могат да бъдат намерени от n-тия ред на триъгълника на Паскал.
Геометрична диаграма, представяща първите 6 реда на триъгълника на Паскал (от Ред 0 до Ред 5). Редовете са подредени симетрично и центрирани, формирайки триъгълна структура. Всеки елемент в триъгълника трябва да показва както числовата си стойност, така и нейния съответен биномен коефициент \(C_n^k\), разположени един под друг или един до друг за максимална яснота.

Конкретното съдържание на редовете е следното:
*   **Ред 0:** числото 1, означено с \(C_0^0\).
*   **Ред 1:** числата 1 и 1, означени с \(C_1^0\) и \(C_1^1\).
*   **Ред 2:** числата 1, 2, 1, означени с \(C_2^0\), \(C_2^1\), \(C_2^2\).
*   **Ред 3:** числата 1, 3, 3, 1, означени с \(C_3^0\), \(C_3^1\), \(C_3^2\), \(C_3^3\).
*   **Ред 4:** числата 1, 4, 6, 4, 1, означени с \(C_4^0\), \(C_4^1\), \(C_4^2\), \(C_4^3\), \(C_4^4\).
*   **Ред 5:** числата 1, 5, 10, 10, 5, 1, означени с \(C_5^0\), \(C_5^1\), \(C_5^2\), \(C_5^3\), \(C_5^4\), \(C_5^5\).

Всички елементи трябва да са подредени с достатъчно разстояние между тях за добра четливост и да изглеждат като класическо представяне на триъгълника на Паскал.
\[ (p+q)^n = C_n^0p^n + C_n^1p^{n-1}q^1 + C_n^2p^{n-2}q^2 + \ldots + C_n^n q^n \] Където \(C_n^k\) е коефициентът от n-тия ред на триъгълника на Паскал.
Развитието на \( (p+q)^4 \) използва коефициентите от 4-ти ред на триъгълника (1, 4, 6, 4, 1): \[ (p+q)^4 = 1 \cdot p^4 + 4 \cdot p^3q + 6 \cdot p^2q^2 + 4 \cdot pq^3 + 1 \cdot q^4 \]
Намерете коефициента пред \(p^3q^2\) в развитието на \( (p+q)^5 \).
Отговор: Коефициентът е \(C_5^2\). От 5-ия ред на триъгълника на Паскал (1, 5, 10, 10, 5, 1) виждаме, че това е третият коефициент, който е 10.
Използва се при многократни, независими експерименти, всеки от които има само два възможни изхода - "успех" (с вероятност \(p\)) и "неуспех" (с вероятност \(q=1-p\)). Вероятността за успех \(p\) остава една и съща при всеки опит. Класически пример е тегленето на топки от кутия *с връщане*.
\[ P_n(k) = C_n^k p^k q^{n-k} \] \(P_n(k)\) е вероятността да имаме точно \(k\) успеха при \(n\) на брой опита.
Таблица, илюстрираща елементарните изходи и техните вероятности при 2 независими опита (изстрела), която ясно показва как се формират членовете на развитието \( (p+q)^2 \). Таблицата трябва да има четири колони със заглавия: 'Изход от 1-ви изстрел', 'Изход от 2-ри изстрел', 'Елементарен изход' и 'Вероятност'. Всеки 'изстрел' може да има два резултата: 'Успех' с вероятност \(p\) или 'Неуспех' с вероятност \(q\).

Съдържанието на таблицата трябва да е следното:
1. Първи ред: 'Успех (\(p\))', 'Успех (\(p\))', 'УУ', '\(p^2\)'
2. Втори ред: 'Успех (\(p\))', 'Неуспех (\(q\))', 'УН', '\(pq\)'
3. Трети ред: 'Неуспех (\(q\))', 'Успех (\(p\))', 'НУ', '\(qp\)'
4. Четвърти ред: 'Неуспех (\(q\))', 'Неуспех (\(q\))', 'НН', '\(q^2\)'

Под таблицата, ясно представете сумирането на вероятностите за равен брой успехи, за да се получат членовете на \( (p+q)^2 \):
- За 2 успеха: '\(P(\text{2 успеха}) = p^2\)'
- За 1 успех: '\(P(\text{1 успех}) = pq + qp = 2pq\)'
- За 0 успехи: '\(P(\text{0 успехи}) = q^2\)'
В края, посочете пълното развитие: '\( (p+q)^2 = p^2 + 2pq + q^2 \)'. Използвайте ясни математически обозначения. Таблица с три основни колони: 'Брой успехи (k)', 'Последователност на изхода' и 'Вероятност на елементарния изход'. Таблицата съдържа заглавен ред и осем реда за елементарните изходи от 3 независими опита.
В колона 'Брой успехи (k)' се указва броят на успехите за всеки изход (3, 2, 1 или 0).
В колона 'Последователност на изхода' се изписват осемте възможни комбинации от 'У' (успех с вероятност \(p\)) и 'Н' (неуспех с вероятност \(q\)), например 'УУУ', 'УУН', 'УНУ', 'НУУ', 'УНН', 'НУН', 'ННУ', 'ННН'.
В колона 'Вероятност на елементарния изход' се показва произведението на вероятностите за всяка последователност, например \(p \cdot p \cdot p = p^3\) за 'УУУ' или \(p \cdot p \cdot q = p^2q\) за 'УУН'.
Вдясно от тези три колони, с помощта на вертикални къдрави скоби, елементарните изходи се групират според броя на успехите (k).
За k=3, скобата обхваща реда за 'УУУ' и сочи към израза \(p^3\).
За k=2, скобата обхваща трите реда с два успеха ('УУН', 'УНУ', 'НУУ') и сочи към израза \(3p^2q\).
За k=1, скобата обхваща трите реда с един успех ('УНН', 'НУН', 'ННУ') и сочи към израза \(3pq^2\).
За k=0, скобата обхваща реда за 'ННН' и сочи към израза \(q^3\).
Подредените от дясната страна членове \((p^3, 3p^2q, 3pq^2, q^3)\) трябва да бъдат сумирани, за да се покаже крайният резултат на развитието: \(p^3 + 3p^2q + 3pq^2 + q^3 = (p+q)^3\).
Хвърляме зар 6 пъти. Каква е вероятността да се падне "3 точки" точно 2 пъти?
Тук \(n=6\) опита, търсим \(k=2\) успеха. Вероятността за успех (да се падне "3") е \(p = \frac{1}{6}\), а за неуспех е \(q = \frac{5}{6}\). \[ P_6(2) = C_6^2 \left(\frac{1}{6}\right)^2 \left(\frac{5}{6}\right)^4 = 15 \cdot \frac{1}{36} \cdot \frac{625}{1296} \approx 0.201 \]
Вероятността един стрелец да улучи мишена е 0.8. Ако той стреля 3 пъти, каква е вероятността да улучи точно 3 пъти?
Използваме следствие от формулата: \(P_n(n) = p^n\).
При \(n=3\) и \(p=0.8\): \[ P_3(3) = (0.8)^3 = 0.512 \]
Прилага се, когато се извършват няколко избора от крайна съвкупност *без връщане*. Това означава, че опитите са зависими - всеки избор променя вероятността за следващия.
\[ P(k) = \frac{C_N^k C_M^{n-k}}{C_{N+M}^n} \] Където от общо \(N+M\) елемента (\(N\) от един вид, \(M\) от друг) се избират \(n\) елемента. Формулата дава вероятността сред тях да има точно \(k\) елемента от първия вид.
В партида от 10 детайла има 8 стандартни (\(N=8\)) и 2 дефектни (\(M=2\)). Избираме 4 детайла (\(n=4\)). Каква е вероятността точно 3 от тях (\(k=3\)) да са стандартни? \[ P(3) = \frac{C_8^3 C_2^{4-3}}{C_{10}^4} = \frac{C_8^3 C_2^1}{C_{10}^4} = \frac{56 \cdot 2}{210} = \frac{112}{210} \approx 0.533 \]
От кутия с 3 бели и 4 черни топки се вадят 5 топки без връщане. Каква е вероятността точно 2 от тях да са бели?
\(N=3\) (бели), \(M=4\) (черни), \(n=5\), \(k=2\). \[ P(2) = \frac{C_3^2 C_4^{5-2}}{C_{7}^5} = \frac{C_3^2 C_4^3}{C_7^5} = \frac{3 \cdot 4}{21} = \frac{12}{21} \approx 0.571 \]

Задачи за упражнение

Лесна: Монета се хвърля 5 пъти. Каква е вероятността да се падне "ези" точно 3 пъти?
Това е схема на Бернули с \(n=5\), \(k=3\), \(p=0.5\), \(q=0.5\). \[ P_5(3) = C_5^3 (0.5)^3 (0.5)^2 = 10 \cdot 0.125 \cdot 0.25 = 0.3125 \]
Средна: В един клас има 10 момчета и 15 момичета. По случаен начин се избират 4 ученици за участие в състезание. Каква е вероятността да бъдат избрани точно 2 момчета и 2 момичета?
Това е схема без връщане (хипергеометрично разпределение).
\(N=10\) (момчета), \(M=15\) (момичета), \(n=4\), \(k=2\) (момчета). \[ P(2) = \frac{C_{10}^2 C_{15}^2}{C_{25}^4} = \frac{45 \cdot 105}{12650} = \frac{4725}{12650} \approx 0.3735 \]
Трудна: Вероятността за производство на качествен детайл е 0.9. Каква е вероятността от 5 произведени детайла *поне* 4 да са качествени?
"Поне 4" означава "точно 4" или "точно 5". Трябва да съберем вероятностите за двата случая по схемата на Бернули (\(p=0.9, q=0.1, n=5\)).
Вероятност за 4 качествени: \( P_5(4) = C_5^4 (0.9)^4 (0.1)^1 = 5 \cdot 0.6561 \cdot 0.1 = 0.32805 \)
Вероятност за 5 качествени: \( P_5(5) = C_5^5 (0.9)^5 (0.1)^0 = 1 \cdot 0.59049 \cdot 1 = 0.59049 \)
Обща вероятност: \( 0.32805 + 0.59049 = 0.91854 \)

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

104411 решения

1944 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас