Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

а)
\( DD_2 = h_b \)
Поставяме чертожен триъгълник с катет върху страната \(BC\) и го плъзгаме до връх \(D\). Начертаваме \(DD_2 \perp BC\), като \(D_2\) лежи върху отсечката \(BC\).
б)
\( BB_1 = h_a \)
Поставяме чертожен триъгълник с катет върху страната \(CD\) и го плъзгаме до връх \(B\). Начертаваме \(BB_1 \perp CD\), като \(B_1\) лежи върху отсечката \(CD\).
в)
\( CC_1 = h_a \)
Продължаваме страната \(AB\) надясно след връх \(B\). От връх \(C\) спускаме перпендикуляр към продължението на \(AB\). Означаваме петата с \(C_1\). \(CC_1 \perp AB\).
г)
\( AA_1 = h_a, AA_2 = h_b \)
1. Продължаваме страната \(CD\) наляво след връх \(D\). Спускаме перпендикуляр от връх \(A\) към продължението. Означаваме петата с \(A_1\). \(AA_1 \perp CD\). 2. Продължаваме страната \(CB\) надолу след връх \(B\). Спускаме перпендикуляр от връх \(A\) към продължението. Означаваме петата с \(A_2\). \(AA_2 \perp BC\).

Подробно решение

Подготовка

Височина в успоредник е отсечка, спусната перпендикулярно от връх към правата, съдържаща срещуположната страна. За построяването ѝ използваме чертожен триъгълник. От дадения чертеж виждаме, че ъглите при върховете \(A\) и \(C\) са остри, а ъглите при върховете \(B\) и \(D\) са тъпи. Това означава, че височините, спуснати от тъпите ъгли, ще падат върху самите страни, а тези от острите ъгли – върху техните продължения.

а) Височината \( DD_2 = h_b \)

Трябва да спуснем перпендикуляр от връх \(D\) към правата, носеща страната \(BC = b\). Тъй като ъгълът при върха \(C\) е остър, а при върха \(B\) е тъп, проекцията на върха \(D\) върху правата \(BC\) ще попадне върху самата отсечка \(BC\). 1. Поставяме единия катет на чертожния триъгълник върху страната \(BC\). 2. Плъзгаме триъгълника по \(BC\), докато другият му катет мине през върха \(D\). 3. Начертаваме отсечката \(DD_2 \perp BC\). Точката \(D_2\) лежи върху страната \(BC\).
Начертайте успоредник \(ABCD\). Продължете страната \(BC\) нагоре. От връх \(D\) спуснете перпендикуляр \(DD_2\) към това продължение. Означете правия ъгъл при точка \(D_2\).

б) Височината \( BB_1 = h_a \)

Трябва да спуснем перпендикуляр от връх \(B\) към правата, носеща страната \(CD = a\). 1. Поставяме единия катет на чертожния триъгълник върху страната \(CD\). 2. Плъзгаме триъгълника, докато другият катет мине през върха \(B\). 3. Начертаваме отсечката \(BB_1 \perp CD\). Точката \(B_1\) лежи върху отсечката \(CD\).
Начертайте успоредник \(ABCD\). Продължете страната \(CD\) надясно. От връх \(B\) спуснете перпендикуляр \(BB_1\) към това продължение. Означете правия ъгъл при \(B_1\).

в) Височината \( CC_1 = h_a \)

Трябва да спуснем перпендикуляр от връх \(C\) към правата, носеща страната \(AB = a\). Тъй като ъгълът при върха \(B\) е тъп, перпендикулярът от \(C\) към правата \(AB\) ще падне извън успоредника, върху продължението на страната \(AB\). 1. Продължаваме страната \(AB\) с пунктирана линия надясно (след върха \(B\)). 2. Поставяме катета на чертожния триъгълник върху правата \(AB\). 3. Плъзгаме го, докато другият катет мине през върха \(C\). 4. Начертаваме отсечката \(CC_1 \perp AB\). Точката \(C_1\) лежи на продължението на \(AB\).
Начертайте успоредник \(ABCD\). От връх \(C\) спуснете перпендикуляр \(CC_1\) към страната \(AB\). Означете правия ъгъл при \(C_1\).

г) Височините \( AA_1 = h_a \) и \( AA_2 = h_b \)

Стъпка 1: Построяване на \( AA_1 = h_a \)

Трябва да спуснем перпендикуляр от връх \(A\) към правата, носеща страната \(CD\). Тъй като ъгълът при върха \(D\) е тъп, перпендикулярът ще падне извън успоредника. 1. Продължаваме страната \(CD\) наляво (преди върха \(D\)) с пунктирана линия. 2. Спускаме перпендикуляр от върха \(A\) към това продължение. Означаваме пресечната точка с \(A_1\).

Стъпка 2: Построяване на \( AA_2 = h_b \)

Трябва да спуснем перпендикуляр от връх \(A\) към правата, носеща страната \(BC\). Тъй като ъгълът при върха \(B\) е тъп, перпендикулярът от \(A\) към \(BC\) също ще падне извън успоредника. 1. Продължаваме страната \(CB\) надолу (след върха \(B\)) с пунктирана линия. 2. Спускаме перпендикуляр от върха \(A\) към това продължение. Означаваме пресечната точка с \(A_2\).
Начертайте успоредник \(ABCD\). От връх \(A\) начертайте два перпендикуляра: \(AA_1\) към продължението на \(CD\) и \(AA_2\) към страната \(BC\).

Кратък запис на решението:

а) Чертаем \(DD_2 \perp BC\) върху страната \(BC\). б) Чертаем \(BB_1 \perp CD\) върху страната \(CD\). в) Чертаем \(CC_1 \perp AB\) върху продължението на \(AB\) след \(B\). г) Чертаем \(AA_1 \perp CD\) върху продължението на \(CD\) след \(D\), и \(AA_2 \perp BC\) върху продължението на \(CB\) след \(B\).

Най-важното от урока

Височини: Успоредникът има две височини – \(h_a\) (към страна \(a\)) и \(h_b\) (към страна \(b\)).
Формула за лице: Лицето е страна по височината към нея. \(S = a \cdot h_a\) или \(S = b \cdot h_b\).
Ключово равенство: Тъй като лицето е едно и също, винаги е в сила \(a \cdot h_a = b \cdot h_b\).
Височина на успоредник е перпендикулярното разстояние между две срещуположни страни. Всеки успоредник има две различни височини.
Височината към страната \(a\) се означава с \(h_a\), а височината към страната \(b\) се означава с \(h_b\).
{Успоредник със страни a и b. Показани са двете височини: \(h_a\), която е перпендикулярна на страната a, и \(h_b\), която е перпендикулярна на страната b.}
Ако страните на един успоредник са \(a = 10 \text{ cm}\) и \(b = 6 \text{ cm}\), височината, спусната към по-дългата страна (10 cm), се нарича \(h_a\).
Страните на успоредник са 15 cm и 20 cm. Как ще означим височината към по-късата страна?
Отговор: По-късата страна е 15 cm. Ако я означим с \(b\), височината към нея ще е \(h_b\). Ако я означим с \(a\), височината ще е \(h_a\). Обикновено по-дългата страна се означава с \(a\), така че по-вероятно е означението да е \(h_b\).
Лицето на успоредник се намира, като се умножи дължината на една от страните му по дължината на височината към нея.
\[ S = a \cdot h_a \] или \[ S = b \cdot h_b \] Лицето е едно и също, независимо коя двойка страна и височина използваме, т.е. \(a \cdot h_a = b \cdot h_b\).
Внимавайте мерните единици на страната и височината да са еднакви, преди да пресмятате!
Намерете лицето на успоредник със страна \(a = 8 \text{ cm}\) и височина към нея \(h_a = 5 \text{ cm}\). \[ S = a \cdot h_a = 8 \cdot 5 = 40 \text{ cm}^2 \]
Намерете лицето на успоредник със страна \(b = 2 \text{ dm}\) и височина към нея \(h_b = 9 \text{ cm}\).
Първо уеднаквяваме мерните единици: \(b = 2 \text{ dm} = 20 \text{ cm}\).
Сега прилагаме формулата: \(S = b \cdot h_b = 20 \cdot 9 = 180 \text{ cm}^2\).

Задачи за упражнение

Лесна: Намерете лицето на успоредник, ако страната му е 11 cm, а височината към нея е 6 cm.
\(S = a \cdot h_a = 11 \cdot 6 = 66 \text{ cm}^2\).
Средна: Лицето на успоредник е 56 cm². Една от височините му е \(h_b = 7\) cm. Намерете дължината на страната \(b\).
От формулата \(S = b \cdot h_b\) изразяваме \(b = S : h_b\).
\(b = 56 : 7 = 8\) cm.
Трудна: Успоредник има страни \(a = 15\) cm и \(b = 10\) cm. Височината към страната \(a\) е \(h_a = 8\) cm. Намерете височината към страната \(b\).
1. Намираме лицето на успоредника: \(S = a \cdot h_a = 15 \cdot 8 = 120 \text{ cm}^2\).
2. Използваме лицето, за да намерим другата височина: \(S = b \cdot h_b\).
\(120 = 10 \cdot h_b\)
\(h_b = 120 : 10 = 12\) cm.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас