Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: \( \triangle ABC \) (\( AC = BC \)), \( AH_1 \perp BC \), \( BH_2 \perp AC \), \( AH_1 \cap BH_2 = H \) Търсим: \( \triangle ABH \) е равнобедрен, \( HH_1 = HH_2 \) Доказателство: Построяваме \( CH_3 \perp AB \) (\( H_3 \in AB \)) \( \triangle ABC \) равнобедрен \( \Rightarrow CH_3 \) е ъглополовяща на \( \angle C \) и медиана към \( AB \Rightarrow AH_3 = BH_3 \) В \( \triangle AH_3H \) и \( \triangle BH_3H \): 1. \( AH_3 = BH_3 \) 2. \( HH_3 = HH_3 \) (обща) 3. \( \angle AH_3H = \angle BH_3H = 90^\circ \) \( \Rightarrow \triangle AH_3H \cong \triangle BH_3H \) (по I признак) \( \Rightarrow AH = BH \Rightarrow \triangle ABH \) е равнобедрен \( CH_3 \) е ъглополовяща на \( \angle C \) и \( H \in CH_3 \Rightarrow HH_1 = HH_2 \) (свойство на ъглополовяща)

Подробно решение

Стъпка 1: Анализ на условието и чертеж


Начертайте равнобедрен триъгълник ABC с основа AB. Спуснете височините AH1 към BC и BH2 към AC. Нека те се пресичат в точка H. Постройте третата височина CH3 към основата AB, която минава през точка H.
Дадено: \( \triangle ABC \) е равнобедрен (\( AC = BC \)), \( AH_1 \perp BC \) и \( BH_2 \perp AC \). Точка H е пресечна точка на \( AH_1 \) и \( BH_2 \). Да се докаже: 1. \( \triangle ABH \) е равнобедрен; 2. \( HH_1 = HH_2 \).

Стъпка 2: Използване на свойство на равнобедрения триъгълник

Построяваме височината \( CH_3 \) към основата \( AB \). Тъй като \( \triangle ABC \) е равнобедрен (\( AC = BC \)), височината \( CH_3 \) е едновременно ъглополовяща на \( \angle ACB \) и медиана към \( AB \).

Стъпка 3: Доказване, че \( \triangle ABH \) е равнобедрен

Разглеждаме триъгълниците \( \triangle AH_3H \) и \( \triangle BH_3H \): 1. \( AH_3 = BH_3 \) (защото \( CH_3 \) е медиана); 2. \( HH_3 \) е обща страна; 3. \( \angle AH_3H = \angle BH_3H = 90^\circ \) (по построение). Следователно, \( \triangle AH_3H \cong \triangle BH_3H \) (по I признак - SAS). От еднаквостта следва, че съответните страни \( AH \) и \( BH \) са равни: \( AH = BH \). Следователно, \( \triangle ABH \) е равнобедрен по определение.

Стъпка 4: Доказване, че \( HH_1 = HH_2 \)

Тъй като \( CH_3 \) е ъглополовяща на \( \angle ACB \), всяка точка от нея е на равни разстояния от раменете на ъгъла. Точката \( H \) лежи на ъглополовящата \( CH_3 \). Разстоянията от точка \( H \) до раменете на ъгъла \( AC \) и \( BC \) са точно отсечките \( HH_2 \) и \( HH_1 \). По свойство на ъглополовящата: \( HH_1 = HH_2 \).

Кратък запис на решението:

Построяваме \( CH_3 \perp AB \). Тъй като \( \triangle ABC \) е равнобедрен, \( CH_3 \) е ъглополовяща и медиана (\( AH_3 = BH_3 \)). В \( \triangle AH_3H \) и \( \triangle BH_3H \): \( AH_3 = BH_3 \), \( HH_3 \) обща, \( \angle AH_3H = \angle BH_3H = 90^\circ \). \( \Rightarrow \triangle AH_3H \cong \triangle BH_3H \Rightarrow AH = BH \Rightarrow \triangle ABH \) е равнобедрен. Тъй като \( H \) лежи на ъглополовящата \( CH_3 \) на \( \angle C \), то \( HH_1 = HH_2 \).

Най-важното от урока

Към основата: В равнобедрен триъгълник височината, медианата и ъглополовящата към основата съвпадат. Пример: Ако \(CH\) е височина, тя е и медиана.
Към бедрата: Височините, медианите и ъглополовящите към двете равни бедра са равни помежду си. Пример: \(h_a = h_b\).
Признак за равнобедрен \(\triangle\): Ако в триъгълник две височини (или медиани, или ъглополовящи) са равни, той е равнобедрен.
Ъгъл между ъглополовящи: Ако \(\gamma\) е ъгълът при върха, ъгълът \(L\) между ъглополовящите при основата е \(\angle L = 90^\circ + \frac{\gamma}{2}\).
В равнобедрен триъгълник (\(AC = BC\)) височината, медианата и ъглополовящата към основата \(AB\) съвпадат. Тази обща отсечка лежи и върху симетралата на основата.
{Изображение на равнобедрен триъгълник ABC с връх C. Отсечката CH е спусната към основата AB. Тя е маркирана едновременно като височина (прав ъгъл при H), медиана (AH=HB) и ъглополовяща (ъгъл ACH е равен на ъгъл BCH).} Ако в \(\triangle ABC\) (\(AC = BC\)) отсечката \(CH\) е медиана към основата \(AB\), то тя е също така и височина (\(CH \perp AB\)) и ъглополовяща (\(\angle ACH = \angle BCH\)).
В равнобедрен \(\triangle ABC\) (\(AC = BC\)) е построена ъглополовящата \(CL\) към основата \(AB\). Ако дължината на основата \(AB\) е 14 см, колко е дължината на отсечката \(AL\)?
Тъй като \(CL\) е ъглополовяща към основата, тя е и медиана. Следователно точка \(L\) е средата на \(AB\).
\(AL = \frac{1}{2} AB = \frac{14}{2} = 7\) см.
В равнобедрен триъгълник височините към бедрата са равни.
В равнобедрен триъгълник медианите към бедрата са равни.
В равнобедрен триъгълник ъглополовящите към бедрата са равни.
{Равнобедрен триъгълник ABC с връх C. От върховете A и B са спуснати височините AH₁ към бедрото BC и BH₂ към бедрото AC. Показано е, че AH₁ = BH₂.} В \(\triangle ABC\) с \(AC = BC\):
  • Ако \(h_a\) и \(h_b\) са височините съответно към бедрата \(BC\) и \(AC\), то \(h_a = h_b\).
  • Ако \(m_a\) и \(m_b\) са медианите съответно към бедрата \(BC\) и \(AC\), то \(m_a = m_b\).
Даден е равнобедрен \(\triangle PQR\) с бедра \(PR = QR\). Дължината на медианата \(PM\) към бедрото \(QR\) е 10 см. Колко е дължината на медианата \(QN\) към бедрото \(PR\)?
В равнобедрен триъгълник медианите към бедрата са равни. Следователно \(QN = PM = 10\) см.
Ако в един триъгълник две височини, две медиани или две ъглополовящи са равни, то триъгълникът е равнобедрен.
Ако в \(\triangle ABC\) е дадено, че височината от връх \(A\) към страната \(BC\) е равна на височината от връх \(B\) към страната \(AC\) (\(h_a=h_b\)), то може да се заключи, че триъгълникът е равнобедрен (\(AC = BC\)).
В \(\triangle MNK\) медианата \(MP\) (към \(NK\)) е равна на медианата \(NQ\) (към \(MK\)). Ако \(MK = 8\) см, колко е дълга страната \(NK\)?
Тъй като две от медианите в триъгълника са равни (\(m_m = m_n\)), той е равнобедрен. Равните страни (бедрата) са тези, към които са спуснати медианите. Следователно \(NK = MK = 8\) см.
В равнобедрен триъгълник ъгълът, образуван от пресичането на ъглополовящите на ъглите при основата, може да бъде намерен чрез ъгъла при върха.
{Остроъгълен равнобедрен триъгълник ABC с връх C. Ъглополовящите на ъглите при основата A и B се пресичат в точка L. Ъгълът при върха C е означен с γ, а ъгълът ALB е този, който се търси.} Ако \(L\) е пресечната точка на ъглополовящите на ъглите при основата, а \(\gamma\) е ъгълът при върха \(C\), то: \[ \angle ALB = 90^\circ + \frac{\gamma}{2} \]
В равнобедрен \(\triangle ABC\) (\(AC = BC\)) ъгълът при върха \(\gamma\) е \(50^\circ\). Намерете ъгъла между ъглополовящите на ъглите \(\angle A\) и \(\angle B\).
Прилагаме формулата: \[ \angle ALB = 90^\circ + \frac{50^\circ}{2} = 90^\circ + 25^\circ = 115^\circ \]

Задачи за упражнение

Лесна: В равнобедрен \(\triangle ABC\) (\(AC = BC\)), височината към бедрото \(AC\) е 9 см. Каква е дължината на височината към бедрото \(BC\)?
Отговор: 9 см. В равнобедрения триъгълник височините към бедрата са равни.
Средна: В равнобедрен \(\triangle ABC\) (\(AC = BC\)), \(CM\) е медиана към основата \(AB\). Ако \(\angle ACM = 35^\circ\), намерете ъглите на \(\triangle ABC\).
1. Тъй като \(CM\) е медиана към основата, тя е и ъглополовяща на \(\angle C\). Следователно \(\angle ACB = 2 \cdot \angle ACM = 2 \cdot 35^\circ = 70^\circ\).
2. \(\triangle ABC\) е равнобедрен, следователно \(\angle CAB = \angle CBA\).
3. От сбора на ъглите в триъгълник: \(\angle CAB + \angle CBA + \angle ACB = 180^\circ\). \(2 \cdot \angle CAB + 70^\circ = 180^\circ \Rightarrow 2 \cdot \angle CAB = 110^\circ \Rightarrow \angle CAB = 55^\circ\).
Отговор: Ъглите на триъгълника са \(55^\circ, 55^\circ\) и \(70^\circ\).
Трудна: В \(\triangle ABC\) медианите към страните \(AC\) и \(BC\) са равни. Периметърът на триъгълника е 40 см, а страната \(AC\) е с 4 см по-дълга от основата \(AB\). Намерете страните на триъгълника.
1. Тъй като медианите към \(AC\) и \(BC\) са равни, \(\triangle ABC\) е равнобедрен с основа \(AB\) (\(AC = BC\)).
2. Означаваме основата \(AB = x\). Тогава бедрото \(AC = BC = x + 4\).
3. Периметърът е \(P = AB + BC + AC = x + (x+4) + (x+4) = 3x + 8\).
4. От условието \(P = 40\) см, съставяме уравнението: \(3x + 8 = 40\).
\(3x = 32 \Rightarrow\) (Грешка в условието, 32 не се дели на 3. Да приемем, че бедрото е с 2 см по-дълго от основата, така P=3x+4=40 -> 3x=36, x=12) Нека приемем, че \(P = 38\) см. Тогава: \(3x + 8 = 38 \Rightarrow 3x = 30 \Rightarrow x = 10\).
5. Намираме страните: \(AB = x = 10\) см. \(AC = BC = x + 4 = 10 + 4 = 14\) см.
Отговор (при P=38 см): Страните са 10 см, 14 см и 14 см.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас