Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Тъй като точките \(A\), \(B\) и \(C\) лежат на една права, разглеждаме различни подредби на точките.
а)
Точката \(A\) е между \(B\) и \(C\)
\( BC = BA + AC \) \( BC = 5,7 + 3,9 = 9,6 \) cm
б)
Точката \(C\) е между \(A\) и \(B\)
\( BC = AB - AC \) \( BC = 5,7 - 3,9 = 1,8 \) cm

Подробно решение

Тъй като точките \(A\), \(B\) и \(C\) лежат на една права, разглеждаме различни подредби на точките.

а) Точката \(A\) е между \(B\) и \(C\)

Стъпка 1: Визуализация


Начертайте права и отбележете върху нея точките B, A, C в този ред.
Ако точката \(A\) е между точките \(B\) и \(C\), то дължината на отсечката \(BC\) е сбор от дължините на отсечките \(BA\) и \(AC\).

Стъпка 2: Пресмятане на \(BC\)

Заместваме дадените стойности: \(BC = BA + AC\) \(BC = 5,7 \text{ cm} + 3,9 \text{ cm}\) \(BC = 9,6 \text{ cm}\)

б) Точката \(C\) е между \(A\) и \(B\)

Стъпка 3: Визуализация


Начертайте права и отбележете върху нея точките A, C, B в този ред.
Ако точката \(C\) е между точките \(A\) и \(B\), то дължината на отсечката \(AB\) е сбор от дължините на отсечките \(AC\) и \(CB\).

Стъпка 4: Пресмятане на \(BC\)

Имаме \(AB = AC + CB\). За да намерим \(BC\), изваждаме \(AC\) от \(AB\): \(BC = AB - AC\) \(BC = 5,7 \text{ cm} - 3,9 \text{ cm}\) \(BC = 1,8 \text{ cm}\)

Най-важното от урока

Най-важното, което трябва да запомниш:
  • Съседни ъгли: \(\alpha + \beta = 180^\circ\). Противоположни ъгли: \(\alpha = \beta\).
  • Успоредни прави ( \(a \parallel b\) ): кръстните и съответните ъгли са равни, а прилежащите се допълват до \(180^\circ\). Обратното също е вярно - ако някое от тези условия е изпълнено, правите са успоредни.
  • Сбор на ъгли в \(\triangle\): \(\alpha + \beta + \gamma = 180^\circ\). В правоъгълен \(\triangle\), острите ъгли имат сбор \(90^\circ\).
  • Външен ъгъл на \(\triangle\): \(\gamma' = \alpha + \beta\). Той е по-голям от всеки несъседен вътрешен ъгъл.
Точка, права и равнина са основни понятия, които не се дефинират.
Лъч е част от права, ограничена от една страна.
Ъгъл е фигура, образувана от два лъча с общо начало.
Мярката на ъглите се измерва в градуси (°), минути (') и секунди (''). \(1^\circ = 60'\), \(1' = 60''\).
{Илюстрация на точка А, права b, лъч OP и ъгъл MON} Точка се означава с главна буква (A), права - с малка (b), лъч - с две точки и стрелка (\(OP^{\rightarrow}\)), а ъгъл с три точки или гръцка буква (\(\angle MON, \alpha\)).
Колко минути има в \(2.5^\circ\)?
Тъй като \(1^\circ = 60'\), то \(2.5^\circ = 2.5 \cdot 60' = 150'\).
Остър ъгъл: по-малък от \(90^\circ\).
Прав ъгъл: равен на \(90^\circ\).
Тъп ъгъл: по-голям от \(90^\circ\) и по-малък от \(180^\circ\).
Изправен ъгъл: равен на \(180^\circ\).
{Илюстрация на остър (45°), прав (90°), тъп (120°) и изправен (180°) ъгъл.} Ъгъл от \(30^\circ\) е остър, ъгъл от \(90^\circ\) е прав, ъгъл от \(110^\circ\) е тъп, а ъгъл от \(180^\circ\) е изправен.
Ъгъл \(\alpha = 120^\circ\). Какъв е видът на ъгъл \(\beta = \frac{\alpha}{2}\)?
\(\beta = \frac{120^\circ}{2} = 60^\circ\). Тъй като \(60^\circ < 90^\circ\), ъгълът е остър.
Съседни ъгли: имат общо рамо, а другите им две са противоположни лъчи. Сборът им винаги е \(180^\circ\).
Противоположни (връхни) ъгли: раменете на единия са противоположни лъчи на раменете на другия. Те винаги са равни.
{Диаграма на две пресичащи се прави. Показани са съседни ъгли \(\alpha\) и \(\beta\), и противоположни ъгли \(\alpha\) и \(\gamma\).} Ако \(\alpha\) и \(\beta\) са съседни \(\Rightarrow \alpha + \beta = 180^\circ\).
Ако \(\alpha\) и \(\gamma\) са противоположни \(\Rightarrow \alpha = \gamma\).
Ако \(\alpha = 40^\circ\), то съседният му ъгъл \(\beta = 180^\circ - 40^\circ = 140^\circ\), а противоположният му ъгъл \(\gamma = 40^\circ\).
Намерете ъгъл, който е 4 пъти по-малък от съседния си.
Нека ъгълът е \(\alpha\), а съседният му е \(\beta\). Имаме \(\beta = 4\alpha\). От \(\alpha + \beta = 180^\circ \Rightarrow \alpha + 4\alpha = 180^\circ \Rightarrow 5\alpha = 180^\circ \Rightarrow \alpha = 36^\circ\).
Перпендикулярни прави: две прави, които при пресичането си образуват прав ъгъл (\(90^\circ\)). Означение: \(a \perp b\).
Ъглополовяща: лъч с начало върха на ъгъла, който го разделя на два равни ъгъла.
Ъглополовящите на два съседни ъгъла са взаимно перпендикулярни.
{Ъгъл AOB = 80°, разделен от ъглополовяща OL на два ъгъла по 40°.} Ако \(\angle AOB = 80^\circ\) и \(OL\) е неговата ъглополовяща, то \(\angle AOL = \angle LOB = \frac{80^\circ}{2} = 40^\circ\).
Две прави се пресичат. Единият от ъглите е \(90^\circ\). Какви са останалите три ъгъла?
Тъй като единият ъгъл е \(90^\circ\), противоположният му също е \(90^\circ\). Двата съседни ъгъла са \(180^\circ - 90^\circ = 90^\circ\). Всички ъгли са прави, а правите са перпендикулярни.
Успоредни прави: две прави в една равнина, които нямат обща точка. Означение: \(a \parallel b\).
При пресичане на две прави с трета (секуща) се образуват кръстни, съответни и прилежащи ъгли.
{Две успоредни прави a и b, пресечени от секуща c. Маркирани са двойка вътрешни кръстни ъгли \(\alpha = \beta\), двойка съответни ъгли \(\alpha = \gamma\) и двойка вътрешни прилежащи ъгли \(\alpha + \delta = 180^\circ\).} Признаци (за доказване на успоредност):
  • Ако двойка кръстни ъгли са равни \(\Rightarrow\) правите са успоредни.
  • Ако двойка съответни ъгли са равни \(\Rightarrow\) правите са успоредни.
  • Ако сборът на двойка прилежащи ъгли е \(180^\circ\) \(\Rightarrow\) правите са успоредни.
Свойства (ако правите са успоредни):
  • Всяка двойка кръстни ъгли са равни.
  • Всяка двойка съответни ъгли са равни.
  • Сборът на всяка двойка прилежащи ъгли е \(180^\circ\).
Две успоредни прави са пресечени с трета. Един от острите ъгли е \(50^\circ\). На колко е равен съответният му тъп прилежащ ъгъл?
Тъпият ъгъл, съседен на дадения, е \(180^\circ - 50^\circ = 130^\circ\). Тъй като прилежащите ъгли се допълват до \(180^\circ\), търсеният ъгъл е \(180^\circ - 50^\circ = 130^\circ\).
Триъгълник е фигура от три точки, нележащи на една права, и съединяващите ги отсечки (страни).
Височина (\(h\)) е перпендикуляр от връх към срещулежащата страна.
Медиана (\(m\)) е отсечка, свързваща връх със средата на срещулежащата страна.
Ъглополовяща (\(l\)) е отсечка от ъглополовящата на ъгъл до пресичането ѝ със срещулежащата страна.
{Триъгълник ABC, в който са построени височина CH, медиана CM и ъглополовяща CL.} В \(\triangle ABC\), отсечката \(CH \perp AB\) е височина, отсечката \(CM\), където M е среда на AB, е медиана, а отсечката \(CL\), където \(\angle ACL = \angle BCL\), е ъглополовяща.
Вярно ли е, че в правоъгълен триъгълник два от катетите са и височини?
Да, вярно е. Всеки катет е перпендикулярен на другия, следователно е височина към него.
Сборът от вътрешните ъгли на всеки триъгълник е \(180^\circ\). \[ \alpha + \beta + \gamma = 180^\circ \]
В правоъгълен триъгълник сборът на двата остри ъгъла е \(90^\circ\).
Ако в \(\triangle ABC\) имаме \(\angle A = 50^\circ\) и \(\angle B = 70^\circ\), то \(\angle C = 180^\circ - (50^\circ + 70^\circ) = 180^\circ - 120^\circ = 60^\circ\).
Ъглите на триъгълник се отнасят както \(1:2:3\). Намерете ъглите.
Нека ъглите са \(x, 2x, 3x\).
\(x + 2x + 3x = 180^\circ \Rightarrow 6x = 180^\circ \Rightarrow x = 30^\circ\).
Ъглите са \(30^\circ, 60^\circ\) и \(90^\circ\). Триъгълникът е правоъгълен.
Външен ъгъл на триъгълник е съседният на кой да е вътрешен ъгъл.
Всеки външен ъгъл е равен на сбора на двата вътрешни, несъседни нему, ъгъла. {Триъгълник ABC със страна AC, продължена до точка D. Външният ъгъл \(\gamma' = \angle BCD\) е показан. Вътрешните ъгли са \(\alpha, \beta, \gamma\).} \[ \gamma' = \alpha + \beta \]
Всеки външен ъгъл е по-голям от всеки несъседен на него вътрешен ъгъл (\(\gamma' > \alpha\), \(\gamma' > \beta\)).
Ако вътрешните ъгли \(\alpha=50^\circ\) и \(\beta=70^\circ\), то външният ъгъл \(\gamma' = 50^\circ + 70^\circ = 120^\circ\).
Външен ъгъл при върха C на \(\triangle ABC\) е \(110^\circ\). Вътрешният ъгъл при върха A е \(40^\circ\). Намерете вътрешния ъгъл при върха B.
Нека \(\gamma' = 110^\circ\), \(\alpha = 40^\circ\).
От \(\gamma' = \alpha + \beta\) следва \(110^\circ = 40^\circ + \beta\).
\(\beta = 110^\circ - 40^\circ = 70^\circ\).

Задачи за упражнение

Лесна: Две прави се пресичат и единият от получените ъгли е \(45^\circ\). Намерете мерките на останалите три ъгъла.
Противоположният ъгъл също е \(45^\circ\). Двата съседни ъгъла са равни на \(180^\circ - 45^\circ = 135^\circ\).
Отговор: \(45^\circ, 135^\circ, 135^\circ\).
Средна: В \(\triangle ABC\), \(\angle A = 50^\circ\). Ъглополовящата на \(\angle B\) и ъглополовящата на \(\angle C\) се пресичат в точка O. Намерете големината на \(\angle BOC\).
Нека \(\angle B = \beta\) и \(\angle C = \gamma\). В \(\triangle BOC\) имаме \(\angle BOC + \frac{\beta}{2} + \frac{\gamma}{2} = 180^\circ\). Следователно \(\angle BOC = 180^\circ - \frac{\beta + \gamma}{2}\). В \(\triangle ABC\) имаме \(\beta + \gamma = 180^\circ - \alpha = 180^\circ - 50^\circ = 130^\circ\). Заместваме: \(\angle BOC = 180^\circ - \frac{130^\circ}{2} = 180^\circ - 65^\circ = 115^\circ\).
Отговор: \(115^\circ\).
Трудна: В остроъгълен \(\triangle ABC\), височините \(AD\) и \(BQ\) се пресичат в точка H. Ако \(\angle ACB = 70^\circ\), намерете \(\angle AHB\).
{Остроъгълен триъгълник ABC. Височините AD и BQ се пресичат в точка H.} Разглеждаме четириъгълника \(QDCH\). Сборът на ъглите в него е \(360^\circ\). \(\angle HQC = 90^\circ\) (защото BQ е височина). \(\angle HDC = 90^\circ\) (защото AD е височина). \(\angle QDC = 70^\circ\) (по условие). Тогава \(\angle QHD + \angle HQC + \angle QDC + \angle HDC = 360^\circ\). \(\angle QHD + 90^\circ + 70^\circ + 90^\circ = 360^\circ\). \(\angle QHD + 250^\circ = 360^\circ \Rightarrow \angle QHD = 110^\circ\). Ъглите \(\angle AHB\) и \(\angle QHD\) са противоположни (връхни), следователно са равни. \(\angle AHB = 110^\circ\).
Отговор: \(110^\circ\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас