Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Най-важното от урока

Уникалност на перпендикуляра: През всяка точка (на правата или извън нея) минава точно една права, перпендикулярна на дадената.
Разстояние от точка до права: Това е дължината на перпендикуляра, спуснат от точката към правата. Пример: Ако перпендикулярът е 3 см, разстоянието е 3 см.
Разстояние между успоредни прави: То е винаги едно и също число. Измерва се с дължината на който и да е перпендикулярен сегмент между двете прави.
През всяка точка (независимо дали лежи на дадена права или е извън нея) може да се построи само една права, която е перпендикулярна на дадената.
{Илюстрация на хоризонтална права p и точка M върху нея. През M минава вертикална права q, която е перпендикулярна на p.} {Илюстрация на хоризонтална права p и точка M извън нея. От M е спуснат перпендикуляр (права q) към p.} На чертежите е показано, че независимо от позицията на точка \(M\), през нея минава точно една права \(q\), перпендикулярна на \(p\).
Дадена е права \(a\) и точка \(B\), която не лежи на \(a\). Колко прави, перпендикулярни на \(a\), можем да построим през точка \(B\)?
Отговор: Само една.
Разстоянието от точка до права се нарича дължината на отсечката, която свързва точката с нейната проекция върху правата (петата на перпендикуляра). Това е най-късото възможно разстояние от точката до коя да е точка от правата.
{Илюстрация на точка M и права p. Отсечката MM_1 е перпендикулярна на p, като M_1 лежи на p. Показана е и друга, по-дълга отсечка MM', свързваща M с друга точка M' на правата p.} Ако от точка \(M\) спуснем перпендикуляр към правата \(p\) и петата му е точка \(M_1\), то дължината на отсечката \(MM_1\) е разстоянието от \(M\) до \(p\). Ако \(MM_1 = 5\) см, казваме, че разстоянието от точка \(M\) до правата \(p\) е 5 см.
Перпендикулярът, спуснат от точка \(C\) към права \(m\), има дължина 12 см. Какво е разстоянието от точка \(C\) до права \(m\)?
Отговор: Разстоянието е равно на дължината на перпендикуляра, т.е. 12 см.
Ако две прави са успоредни, разстоянието от всяка точка на едната права до другата права е едно и също. Тази постоянна дължина се нарича разстояние между успоредните прави.
{Илюстрация на две успоредни прави a и b. Показани са три перпендикулярни отсечки AA_1, BB_1 и CC_1 между тях, които са равни по дължина (h).} Ако \(a \parallel b\) и разстоянието от точка \(A \in a\) до правата \(b\) е \(h\), то разстоянието от всяка друга точка \(B \in a\) до правата \(b\) също ще бъде \(h\).
Дадено е, че \(m \parallel n\) и разстоянието между тях е 8 см. Точка \(X\) лежи на правата \(m\). На какво разстояние се намира точка \(X\) от правата \(n\)?
Отговор: Разстоянието е 8 см, тъй като то е еднакво за всички точки от правата \(m\).

Задачи за упражнение

Лесна: Дадени са две успоредни прави \(p\) и \(q\). Разстоянието от точка \(A\), лежаща на \(p\), до правата \(q\) е 15 см. Какво е разстоянието между правите \(p\) и \(q\)?
Отговор: 15 см. Разстоянието между успоредни прави е константно.
Средна: Точките \(A\) и \(B\) са от една и съща страна на права \(m\) и са на равни разстояния от нея. Докажете, че правата \(AB\) е успоредна на \(m\).
{Илюстрация на права m и две точки A и B извън нея, от които са спуснати равни перпендикуляри AA_1 и BB_1 към m.} Нека \(AA_1 \perp m\) и \(BB_1 \perp m\). По условие \(AA_1 = BB_1\).
От \(AA_1 \perp m\) и \(BB_1 \perp m\) следва, че \(AA_1 \parallel BB_1\). Тогава четириъгълникът \(ABB_1A_1\) е успоредник (защото има двойка успоредни и равни срещуположни страни \((AA_1 \text{ и } BB_1)\)).
Следователно \(AB \parallel A_1B_1\). Тъй като \(A_1B_1\) лежи на правата \(m\), то \(AB \parallel m\).
Трудна: В \(\triangle ABC\) точка \(M\) е средата на страната \(AB\). Докажете, че разстоянието от връх \(A\) до правата \(CM\) е равно на разстоянието от връх \(B\) до същата права.
{Чертеж на триъгълник ABC. M е среда на AB. Правата p минава през C и M. Спуснати са перпендикуляри AA_1 и BB_1 от A и B към правата p.} Нека \(p\) е правата през \(C\) и \(M\). Спускаме перпендикуляри \(AA_1 \perp p\) и \(BB_1 \perp p\), където \(A_1, B_1 \in p\). Трябва да докажем, че \(AA_1 = BB_1\).
Разглеждаме \(\triangle AA_1M\) и \(\triangle BB_1M\):
  1. \(\angle A_1MA = \angle B_1MB\) (връхни ъгли)
  2. \(\angle AA_1M = \angle BB_1M = 90^\circ\) (по построение)
Ако знаем два ъгъла в един триъгълник, автоматично знаем и третия. В правоъгълен триъгълник сумата на острите ъгли е \(90^\circ\). Следователно: \(\angle MAA_1 = 90^\circ - \angle A_1MA\) и \(\angle MB_1B = 90^\circ - \angle B_1MB\)
Понеже \(\angle A_1MA = \angle B_1MB\), то и \(\angle MAA_1 = \angle MB_1B\)
Сега имаме:
  1. \(AM = BM\) (страна)
  2. \(\angle A_1MA = \angle B_1MB\) (прилежащ ъгъл)
  3. \(\angle MAA_1 = \angle MB_1B\) (прилежащ ъгъл)
От (1), (2) и (3) следва, че \(\triangle AA_1M \cong \triangle BB_1M\) по втори признак .
От еднаквостта на триъгълниците следва, че съответните им страни са равни, т.е. \(AA_1 = BB_1\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас