Най-важното от урока
Първи признак (SAS): Два триъгълника са еднакви (\(\cong\)), ако имат по две съответно равни страни и равен ъгъл между тях.
Пример: Ако в \(\triangle ABC\) и \(\triangle MNP\) имаме \(AB=MN\), \(BC=NP\) и \(\angle B = \angle N\), то \(\triangle ABC \cong \triangle MNP\).
Ключови стъпки при доказване: Търсете равни елементи по условие, общи страни или връхни ъгли.
Последствие: Щом докажете, че два триъгълника са еднакви, може да твърдите, че и останалите им съответни страни и ъгли са равни.
Пример: Ако в \(\triangle ABC\) и \(\triangle MNP\) имаме \(AB=MN\), \(BC=NP\) и \(\angle B = \angle N\), то \(\triangle ABC \cong \triangle MNP\).
Ключови стъпки при доказване: Търсете равни елементи по условие, общи страни или връхни ъгли.
Последствие: Щом докажете, че два триъгълника са еднакви, може да твърдите, че и останалите им съответни страни и ъгли са равни.
Два триъгълника са еднакви, ако две страни и ъгълът, заключен между тях, от единия триъгълник са съответно равни на две страни и ъгъла между тях от другия триъгълник.
Ако \(\begin{cases} AB = A_1B_1 \\ AC = A_1C_1 \\ \angle BAC = \angle B_1A_1C_1 \end{cases}\), то \(\triangle ABC \cong \triangle A_1B_1C_1\).
На чертежа са дадени \(\triangle ABC\) и \(\triangle NMP\).
Имаме:
- \(AB = MN\) (дадено)
- \(BC = MP\) (дадено)
- \(\angle ABC = \angle NMP = 90^\circ\) (дадено)
Дадени са \(\triangle PQR\) и \(\triangle STU\). Ако \(PQ = ST = 8\mathrm{~cm}\) , \(QR = TU = 6\mathrm{~cm}\) и \(\angle PQR = \angle STU = 45^\circ\), еднакви ли са триъгълниците?
Да, \(\triangle PQR \cong \triangle STU\) по I признак, защото са изпълнени условията: две съответно равни страни (\(PQ=ST\) и \(QR=TU\)) и равен ъгъл между тях (\(\angle Q = \angle T\)).
Определете двата триъгълника, чиято еднаквост ще доказвате.
Намерете две двойки съответно равни страни.
Проверете дали ъгълът, заключен между първата двойка страни, е равен на ъгъла, заключен между втората двойка страни.
Направете извод, като се позовете на I признак.
При търсене на равни елементи, обърнете внимание на:
- Общи страни: Една отсечка може да е страна и за двата триъгълника.
- Връхни ъгли: Ако двата триъгълника имат общ връх, образуван от пресичащи се отсечки, връхните ъгли са равни.
В \(\triangle ABC\), височината \(CH\) разделя основата \(AB\) на две равни части (\(AH = BH\)). Да се докаже, че \(\triangle AHC \cong \triangle BHC\).
Разглеждаме \(\triangle AHC\) и \(\triangle BHC\):
- \(AH = BH\) (по условие)
- \(CH = CH\) (обща страна)
- \(\angle AHC = \angle BHC = 90^\circ\) (\(CH\) е височина)
Отсечките \(AB\) и \(CD\) се пресичат в точка \(O\) така, че \(AO=BO\) и \(CO=DO\). Докажете, че \(\triangle AOC \cong \triangle BOD\).
Разглеждаме \(\triangle AOC\) и \(\triangle BOD\):
- \(AO = BO\) (по условие)
- \(CO = DO\) (по условие)
- \(\angle AOC = \angle BOD\) (като връхни ъгли)
Задачи за упражнение
Лесна: В \(\triangle LMN\), \(MK\) е ъглополовяща на \(\angle LMN\). Ако \(LM = NM\), докажете, че \(\triangle LMK \cong \triangle NMK\).
Разглеждаме \(\triangle LMK\) и \(\triangle NMK\):
- \(LM = NM\) (по условие)
- \(\angle LMK = \angle NMK\) (\(MK\) е ъглополовяща)
- \(MK = MK\) (обща страна)
Средна: Две отсечки \(PQ\) и \(RS\) се пресичат в точка \(O\), която е среда на всяка от тях. Докажете, че \(PR = QS\).
Първо доказваме, че \(\triangle POR \cong \triangle QOS\):
- \(PO = QO\) (\(O\) е среда на \(PQ\))
- \(RO = SO\) (\(O\) е среда на \(RS\))
- \(\angle POR = \angle QOS\) (връхни ъгли)
Трудна: Даден е равнобедрен \(\triangle ABC\) с основа \(AB\). Върху бедрата \(AC\) и \(BC\) са взети съответно точки \(P\) и \(Q\) така, че \(AP = BQ\). Докажете, че \(\triangle ABQ \cong \triangle BAP\).
Разглеждаме \(\triangle ABQ\) и \(\triangle BAP\):
- \(AB = BA\) (обща страна).
- \(\angle ABQ = \angle BAP\) (това са ъглите при основата на равнобедрения \(\triangle ABC\), т.е. \(\angle CBA = \angle CAB\)).
- \(AP = BQ\) (по условие)
Значи сравняваме \(AB \leftrightarrow BA\), \(AP \leftrightarrow BQ\), и ъгъла между тях \(\angle PAB \leftrightarrow \angle QBA\). Да, това са правилните елементи.