Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: равнобедрен \( \triangle ABC \) (\( AC = BC \)), основа \( AB = 4 \) см, \( \operatorname{tg}(\angle CAB) = \frac{5}{4} \). Търсим: \( R \) - радиус на описаната окръжност. Решение: Начертаваме равнобедрен триъгълник \( \triangle ABC \) с хоризонтална основа \( AB \) (с дължина 4 см) и връх \( C \) над нея, така че \( AC = BC \). Построяваме височината \( CH \) от върха \( C \) към основата \( AB \), като отбелязваме, че \( CH \perp AB \) (т.е. \( \angle AHC = 90^\circ \)). Тъй като триъгълникът е равнобедрен, височината \( CH \) е също и медиана, което означава, че точка \( H \) е средата на отсечката \( AB \). Следователно, \( AH = HB = 2 \) см. Отбелязваме дължината на височината \( CH \) като 2.5 см.

Начертаваме описаната около триъгълника окръжност, която преминава през върховете \( A, B \) и \( C \). Центърът на тази окръжност е точка \( O \), която лежи на височината \( CH \) между точките \( C \) и \( H \). Свързваме точка \( O \) с върховете \( A \) и \( C \). Отсечките \( OA \) и \( OC \) са радиуси на окръжността, означени с \( R \). Отбелязваме също отсечката \( OH \), като \( OH = CH - OC = 2.5 - R \). Построяваме височината \( CH \perp AB \). В равнобедрения триъгълник тя е и медиана, следователно \( H \) е средата на \( AB \).\[ AH = \frac{AB}{2} = \frac{4}{2} = 2 \text{ см} \]В правоъгълния \( \triangle AHC \) имаме:\[ \operatorname{tg}(\angle CAH) = \frac{CH}{AH} \]\[ \frac{5}{4} = \frac{CH}{2} \Rightarrow CH = 2 \cdot \frac{5}{4} = \frac{5}{2} = 2,5 \text{ см} \]Центърът \( O \) на описаната окръжност лежи на симетралата на основата, т.е. на правата \( CH \). Разглеждаме правоъгълния \( \triangle AHO \). Страните му са \( AO = R \), \( AH = 2 \) см и \( OH = CH - CO = CH - R = 2,5 - R \). От Питагоровата теорема за \( \triangle AHO \):\[ AO^2 = AH^2 + OH^2 \]\[ R^2 = 2^2 + (2,5 - R)^2 \]\[ R^2 = 4 + 6,25 - 5R + R^2 \]\[ 5R = 10,25 \]\[ R = \frac{10,25}{5} = 2,05 \text{ см} \]

Подробно решение

Стъпка 1: Анализ на фигурата и намиране на височината

Нека равнобедреният триъгълник е \( \triangle ABC \) с основа \( AB = 4 \) cm и бедра \( AC = BC \). Ъгълът при основата е \( \angle CAB = \alpha \), като е дадено, че \( \operatorname{tg} \alpha = \frac{5}{4} \).
Начертаваме равнобедрен триъгълник \( \triangle ABC \) с хоризонтална основа \( AB \) (с дължина 4 см) и връх \( C \) над нея, така че \( AC = BC \). Построяваме височината \( CH \) от върха \( C \) към основата \( AB \), като отбелязваме, че \( CH \perp AB \) (т.е. \( \angle AHC = 90^\circ \)). Тъй като триъгълникът е равнобедрен, височината \( CH \) е също и медиана, което означава, че точка \( H \) е средата на отсечката \( AB \). Следователно, \( AH = HB = 2 \) см. Отбелязваме дължината на височината \( CH \) като 2.5 см. Начертаваме описаната около триъгълника окръжност, която преминава през върховете \( A, B \) и \( C \). Центърът на тази окръжност е точка \( O \), която лежи на височината \( CH \) между точките \( C \) и \( H \). Свързваме точка \( O \) с върховете \( A \) и \( C \). Отсечките \( OA \) и \( OC \) са радиуси на окръжността, означени с \( R \). Отбелязваме също отсечката \( OH \), като \( OH = CH - OC = 2.5 - R \).
Разглеждаме правоъгълния \( \triangle AHC \) (\( \angle AHC = 90^\circ \)). В него: - Катетът \( AH \) е половината от основата \( AB \): \[ AH = \frac{AB}{2} = \frac{4}{2} = 2 \text{ см} \] - От дефиницията за тангенс в правоъгълен триъгълник имаме: \[ \operatorname{tg} \alpha = \frac{\text{срещулежащ катет}}{\text{прилежащ катет}} = \frac{CH}{AH} \] - Заместваме с известните стойности и намираме дължината на височината \( CH \): \[ \frac{5}{4} = \frac{CH}{2} \] \[ CH = 2 \cdot \frac{5}{4} = \frac{10}{4} = \frac{5}{2} = 2,5 \text{ см} \]

Стъпка 2: Използване на свойствата на описаната окръжност

Центърът \( O \) на описаната окръжност около равнобедрен триъгълник лежи на височината към основата. Радиусът \( R \) на тази окръжност е разстоянието от центъра \( O \) до всеки от върховете на триъгълника. Следователно \( OA = OC = R \). Разглеждаме правоъгълния \( \triangle AHO \) (\( \angle AHO = 90^\circ \)). Страните му са: - Хипотенуза \( AO = R \) - Катет \( AH = 2 \) см - Катет \( OH \) Дължината на катета \( OH \) можем да изразим чрез височината \( CH \) и радиуса \( R \). Тъй като точка \( O \) лежи на отсечката \( CH \), имаме \( CH = CO + OH \). Оттук: \[ OH = CH - CO = CH - R = 2,5 - R \]

Стъпка 3: Прилагане на Питагорова теорема и намиране на радиуса

Прилагаме Питагоровата теорема за правоъгълния \( \triangle AHO \): \[ AO^2 = AH^2 + OH^2 \] Заместваме страните с техните изрази: \[ R^2 = 2^2 + (2,5 - R)^2 \] Сега решаваме полученото уравнение спрямо \( R \). Разкриваме скобите, като използваме формулата за съкратено умножение \( (a-b)^2 = a^2 - 2ab + b^2 \): \[ R^2 = 4 + (2,5^2 - 2 \cdot 2,5 \cdot R + R^2) \] \[ R^2 = 4 + 6,25 - 5R + R^2 \] Прехвърляме членовете, съдържащи \( R \), от едната страна на равенството, а свободните членове – от другата. \[ \cancel{R^2} - \cancel{R^2} + 5R = 4 + 6,25 \] \[ 5R = 10,25 \] Намираме \( R \): \[ R = \frac{10,25}{5} = 2,05 \text{ см} \] Можем да извършим същите пресмятания и с обикновени дроби: \[ R^2 = 2^2 + \left(\frac{5}{2} - R\right)^2 \] \[ R^2 = 4 + \frac{25}{4} - 2 \cdot \frac{5}{2} R + R^2 \] \[ \cancel{R^2} = 4 + \frac{25}{4} - 5R + \cancel{R^2} \] \[ 5R = 4 + \frac{25}{4} = \frac{16}{4} + \frac{25}{4} = \frac{41}{4} \] \[ R = \frac{41}{4 \cdot 5} = \frac{41}{20} = 2,05 \text{ см} \] Радиусът на описаната около триъгълника окръжност е \( 2,05 \) см.

Кратък запис на решението:

Нека \( \triangle ABC \) е равнобедрен, \( AB = 4 \) см, \( \operatorname{tg}\alpha = \frac{5}{4} \). \( CH \) - височина \(\Rightarrow AH = \frac{AB}{2} = 2 \) см. От \( \triangle AHC \): \( \operatorname{tg}\alpha = \frac{CH}{AH} \Rightarrow \frac{5}{4} = \frac{CH}{2} \Rightarrow CH=2,5 \) см. \( O \) - център на описаната окръжност, \( O \in CH \). Разглеждаме \( \triangle AHO \): \( AO=R, AH=2, OH = CH - R = 2,5-R \). От Питагоровата теорема: \( R^2 = AH^2 + OH^2 \). \( R^2 = 2^2 + (2,5-R)^2 \Rightarrow R^2 = 4 + 6,25 - 5R + R^2 \). \( 5R = 10,25 \Rightarrow R = 2,05 \) см.

Най-важното от урока

Равнобедрен трапец: Ключът е правоъгълният \(\triangle ADD_1\). Използвайки \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\) и дадените елементи, намираме неизвестните чрез Питагорова теорема или тригонометрия.
Правоъгълен трапец: Ключът е правоъгълният \(\triangle BCC_1\). Използвайки \(BC_1 = a-b\) и дадените елементи, намираме неизвестните по същия начин.
Решаването на равнобедрен трапец се свежда до решаване на правоъгълен триъгълник, образуван от височината \(h\), бедрото \(c\) и отсечката \(AD_1\).
Ключова формула: \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\)
където \(a\) е голямата основа, а \(b\) е малката.
{Изображение на равнобедрен трапец ABCD с височина h, спусната от върха D към голямата основа AB в точка D1. Отбелязани са основи a и b, бедро c, височина h и остър ъгъл алфа при върха A.}
В \(\triangle ADD_1\), основните зависимости са:
  • Чрез Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + \left(\frac{a-b}{2}\right)^2\)
  • Чрез тригонометрия: \[ \sin \alpha = \frac{h}{c}, \quad \cos \alpha = \frac{(a-b)/2}{c}, \quad \operatorname{tg} \alpha = \frac{h}{(a-b)/2} \]
Даден е равнобедрен трапец с основи \(a=10\) cm, \(b=4\) cm и бедро \(c=5\) cm. Намерете височината \(h\).
1. Намираме отсечката \(AD_1 = \frac{a-b}{2} = \frac{10-4}{2} = 3\) cm.
2. Прилагаме Питагорова теорема за \(\triangle ADD_1\): \(c^2 = h^2 + AD_1^2\).
\(5^2 = h^2 + 3^2 \Rightarrow 25 = h^2 + 9 \Rightarrow h^2 = 16 \Rightarrow h = 4\) cm.
Решаването на правоъгълен трапец се свежда до решаване на правоъгълен триъгълник, образуван от височината \(h\), наклоненото бедро \(c\) и отсечката \(BC_1\).
Ключова формула: \(BC_1 = a-b\)
където \(a\) е голямата основа, а \(b\) е малката. Височината \(h\) е равна на перпендикулярното бедро.
{Изображение на правоъгълен трапец ABCD с прави ъгли при A и D. Спусната е височина CC1 от C към AB. Отбелязани са основи a и b, височина h, бедро c и ъгъл алфа при B.}
В \(\triangle BCC_1\), основните зависимости са:
  • Чрез Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + (a-b)^2\)
  • Чрез тригонометрия (при остър ъгъл \(\alpha\) при върха B): \[ \sin \alpha = \frac{h}{c}, \quad \cos \alpha = \frac{a-b}{c}, \quad \operatorname{tg} \alpha = \frac{h}{a-b} \]
Даден е правоъгълен трапец с основи \(a=12\) cm, \(b=7\) cm и остър ъгъл \(\alpha=45^\circ\). Намерете височината \(h\) и лицето \(S\).
1. Намираме отсечката \(BC_1 = a-b = 12-7 = 5\) cm.
2. От \(\triangle BCC_1\): \(\operatorname{tg} 45^\circ = \frac{h}{BC_1} \Rightarrow 1 = \frac{h}{5} \Rightarrow h = 5\) cm.
3. Лицето \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h = \frac{12+7}{2} \cdot 5 = \frac{19}{2} \cdot 5 = 47.5\) cm2.

Задачи за упражнение

Лесна: В равнобедрен трапец основите са 13 cm и 7 cm, а височината е 4 cm. Намерете дължината на бедрото.
1. Намираме проекцията на бедрото върху голямата основа: \(AD_1 = \frac{a-b}{2} = \frac{13-7}{2} = 3\) cm.
2. В правоъгълния \(\triangle ADD_1\) прилагаме Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + AD_1^2\).
\(c^2 = 4^2 + 3^2 = 16 + 9 = 25 \Rightarrow c = 5\) cm.
Средна: В правоъгълен трапец малката основа е 6 cm, височината е 8 cm, а наклоненото бедро е 10 cm. Намерете голямата основа и лицето на трапеца.
1. Разглеждаме \(\triangle BCC_1\). Знаем \(h=8\) и \(c=10\). Намираме \(BC_1\) с Питагорова теорема: \(c^2 = h^2 + BC_1^2\).
\(10^2 = 8^2 + BC_1^2 \Rightarrow 100 = 64 + BC_1^2 \Rightarrow BC_1^2 = 36 \Rightarrow BC_1 = 6\) cm.
2. Знаем, че \(BC_1 = a-b\). Заместваме: \(6 = a - 6 \Rightarrow a = 12\) cm.
3. Лицето \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h = \frac{12+6}{2} \cdot 8 = 9 \cdot 8 = 72\) cm2.
Трудна: В равнобедрен трапец бедрото е \(c=6\) cm, а острият ъгъл е \(\alpha=60^\circ\). Ако лицето на трапеца е \(S = 12\sqrt{3}\) cm2, намерете основите му \(a\) и \(b\).
1. От \(\triangle ADD_1\) намираме \(h\) и \(AD_1\):
\(h = c \sin 60^\circ = 6 \cdot \frac{\sqrt{3}}{2} = 3\sqrt{3}\) cm.
\(AD_1 = c \cos 60^\circ = 6 \cdot \frac{1}{2} = 3\) cm.
2. Използваме формулата за лице: \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h\).
\(12\sqrt{3} = \frac{a+b}{2} \cdot 3\sqrt{3} \Rightarrow 12 = \frac{a+b}{2} \cdot 3 \Rightarrow a+b = \frac{24}{3} = 8\).
3. Използваме формулата за \(AD_1\): \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\).
\(3 = \frac{a-b}{2} \Rightarrow a-b = 6\).
4. Решаваме системата:
\(\begin{cases} a+b = 8 \\ a-b = 6 \end{cases}\)
Събираме двете уравнения: \(2a = 14 \Rightarrow a = 7\) cm.
Заместваме в първото: \(7+b = 8 \Rightarrow b = 1\) cm.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас