Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

а)
\[ \begin{cases} 3(x-1) + x > 2(x-1) \\ 3(x+1)^2 + 5 < 3(x^2-1) - x \end{cases} \]\[ \begin{cases} 3x - 3 + x > 2x - 2 \\ 3(x^2 + 2x + 1) + 5 < 3x^2 - 3 - x \end{cases} \]\[ \begin{cases} 4x - 3 > 2x - 2 \\ 3x^2 + 6x + 3 + 5 < 3x^2 - 3 - x \end{cases} \]\[ \begin{cases} 4x - 2x > -2 + 3 \\ \cancel{3x^2} + 6x + 8 < \cancel{3x^2} - 3 - x \end{cases} \]\[ \begin{cases} 2x > 1 \\ 6x + x < -3 - 8 \end{cases} \]\[ \begin{cases} x > \frac{1}{2} \\ 7x < -11 \end{cases} \]\[ \begin{cases} x > \frac{1}{2} \\ x < -\frac{11}{7} \end{cases} \]\( x \in \left(\frac{1}{2}; +\infty\right) \) \( x \in \left(-\infty; -\frac{11}{7}\right) \) Начертайте дълга хоризонтална числова ос, обозначена с \(x\), със стрелки в двата края, сочещи към \(-\infty\) и \(+\infty\).
Отбележете две точки върху тази ос:
1.  Точка \(-\frac{11}{7}\) (приблизително \(-1.57\)), разположена вляво. Поставете етикет '\(-\frac{11}{7}\)' непосредствено под нея.
2.  Точка \(\frac{1}{2}\) (приблизително \(0.5\)), разположена вдясно от \(-\frac{11}{7}\). Поставете етикет '\(\frac{1}{2}\)' непосредствено под нея.
Гарантирайте, че \(\frac{1}{2}\) е визуално по-голяма от \(-\frac{11}{7}\).

Над числовата ос, начертайте удебелена синя линия, която представя интервала \(x > \frac{1}{2}\). Тази линия трябва да започва вертикално над точката \(\frac{1}{2}\). При точката \(\frac{1}{2}\), начертайте син дъговиден сегмент (арка), който излиза от оста и се извива нагоре и надясно, свързвайки се с началото на удебелената синя линия. Удебелената синя линия продължава от тази арка надясно, завършвайки със стрелка, указваща към \(+\infty\).

Под числовата ос, начертайте удебелена синя линия, която представлява интервала \(x < -\frac{11}{7}\). Тази линия трябва да започва вертикално под точката \(-\frac{11}{7}\). При точката \(-\frac{11}{7}\), начертайте син дъговиден сегмент (арка), който излиза от оста и се извива надолу и наляво, свързвайки се с началото на удебелената синя линия. Удебелената синя линия продължава от тази арка наляво, завършвайки със стрелка, указваща към \(-\infty\). Решение: \( x \in \emptyset \)
б)
\[ \begin{cases} \frac{1}{2}(x+1) - x < 1 \\ 1 - \frac{1}{3}(3x+6) \leq 2x \end{cases} \]\[ \begin{cases} \frac{1}{2}x + \frac{1}{2} - x < 1 \\ 1 - \left(\frac{\cancel{3}x}{\cancel{3}} + \frac{\cancel{6}^2}{\cancel{3}_1}\right) \leq 2x \end{cases} \]\[ \begin{cases} -\frac{1}{2}x + \frac{1}{2} < 1 \\ 1 - (x + 2) \leq 2x \end{cases} \]\[ \begin{cases} -\frac{1}{2}x < 1 - \frac{1}{2} \\ 1 - x - 2 \leq 2x \end{cases} \]\[ \begin{cases} -\frac{1}{2}x < \frac{1}{2} \quad |\cdot (-2) \\ -x - 1 \leq 2x \end{cases} \]\[ \begin{cases} x > -1 \\ -1 \leq 2x + x \end{cases} \]\[ \begin{cases} x > -1 \\ -1 \leq 3x \end{cases} \]\[ \begin{cases} x > -1 \\ x \geq -\frac{1}{3} \end{cases} \]\( x \in (-1; +\infty) \) \( x \in \left[-\frac{1}{3}; +\infty\right) \) Начертайте хоризонтална числова ос, простираща се отляво надясно, обозначена със стрелки в двата края. Оста да обхваща диапазон от приблизително \(-2\) до \(1\).
Отбележете точките \( -1 \) и \( -\frac{1}{3} \) върху числовата ос с къси вертикални чертички и ги етикетирайте съответно \( -1 \) и \( -\frac{1}{3} \) под чертичките. Уверете се, че \( -1 \) е разположено наляво от \( -\frac{1}{3} \).

Над числовата ос, на разстояние от \(0.4\) единици (напр. \(0.4\text{cm}\)) начертайте интервала за \( x > -1 \):
При точката \( -1 \) върху числовата ос поставете незапълнен (празен) кръг с малък радиус.
Начертайте удебелена синя хоризонтална линия, започваща вертикално над \( -1 \) (на нивото на \(0.4\) единици над оста) и продължаваща надясно, завършваща със синя стрелка, показваща към \( +\infty \).
Свържете незапълнения кръг при \( -1 \) с началото на синята хоризонтална линия чрез къса дъга, издигаща се от кръга.

Под числовата ос, на разстояние от \(0.4\) единици (напр. \(0.4\text{cm}\)) начертайте интервала за \( x \geq -\frac{1}{3} \):
При точката \( -\frac{1}{3} \) върху числовата ос поставете запълнен (плътен) кръг с малък радиус.
Начертайте удебелена червена хоризонтална линия, започваща вертикално под \( -\frac{1}{3} \) (на нивото на \(0.4\) единици под оста) и продължаваща надясно, завършваща с червена стрелка, показваща към \( +\infty \).
Свържете запълнения кръг при \( -\frac{1}{3} \) с началото на червената хоризонтална линия чрез къса вертикална линия, спускаща се от кръга. Решение: \( x \in \left[-\frac{1}{3}; +\infty\right) \)

Подробно решение

а)

Стъпка 1: Разписване и опростяване на първото неравенство

Първо, да разкрием скобите и да опростим първото неравенство от системата: \[ 3(x-1) + x > 2(x-1) \] \[ 3x - 3 + x > 2x - 2 \] Сега да съберем подобните членове от двете страни на неравенството: \[ 4x - 3 > 2x - 2 \] Прехвърляме членовете с \( x \) от едната страна и константите от другата: \[ 4x - 2x > -2 + 3 \] \[ 2x > 1 \] Накрая, разделяме на 2, за да намерим \( x \): \[ x > \frac{1}{2} \]

Стъпка 2: Разписване и опростяване на второто неравенство

Сега да разгледаме второто неравенство: \[ 3(x+1)^2 + 5 < 3(x^2-1) - x \] Разкриваме скобите. Използваме формулата за съкратено умножение \((a+b)^2 = a^2+2ab+b^2\): \[ 3(x^2 + 2x + 1) + 5 < 3x^2 - 3 - x \] Разкриваме скобите: \[ 3x^2 + 6x + 3 + 5 < 3x^2 - 3 - x \] Събираме подобните членове от лявата страна: \[ 3x^2 + 6x + 8 < 3x^2 - 3 - x \] Сега да прехвърлим всички членове от дясната страна наляво, за да опростим неравенството. Забелязваме, че имаме \( 3x^2 \) от двете страни, които ще се съкратят: \[ \cancel{3x^2} + 6x + 8 - \cancel{3x^2} + 3 + x < 0 \] \[ 6x + 8 + 3 + x < 0 \] Събираме подобните членове: \[ 7x + 11 < 0 \] Прехвърляме константата от дясната страна: \[ 7x < -11 \] Накрая, разделяме на 7, за да намерим \( x \): \[ x < -\frac{11}{7} \]

Стъпка 3: Намиране на сечението на интервалите

След като опростихме и двете неравенства, системата изглежда така: \[ \begin{cases} x > \frac{1}{2} \\ x < -\frac{11}{7} \end{cases} \] Първото неравенство, \( x > \frac{1}{2} \), означава, че \( x \) принадлежи на интервала \( \left(\frac{1}{2}; +\infty\right) \). Второто неравенство, \( x < -\frac{11}{7} \), означава, че \( x \) принадлежи на интервала \( \left(-\infty; -\frac{11}{7}\right) \).
Начертайте дълга хоризонтална числова ос, обозначена с \(x\), със стрелки в двата края, сочещи към \(-\infty\) и \(+\infty\). Отбележете две точки върху тази ос: 1. Точка \(-\frac{11}{7}\) (приблизително \(-1.57\)), разположена вляво. Поставете етикет "\(-\frac{11}{7}\)" непосредствено под нея. 2. Точка \(\frac{1}{2}\) (приблизително \(0.5\)), разположена вдясно от \(-\frac{11}{7}\). Поставете етикет "\(\frac{1}{2}\)" непосредствено под нея. Гарантирайте, че \(\frac{1}{2}\) е визуално по-голяма от \(-\frac{11}{7}\). Над числовата ос, начертайте удебелена синя линия, която представя интервала \(x > \frac{1}{2}\). Тази линия трябва да започва вертикално над точката \(\frac{1}{2}\). При точката \(\frac{1}{2}\), начертайте син дъговиден сегмент (арка), който излиза от оста и се извива нагоре и надясно, свързвайки се с началото на удебелената синя линия. Удебелената синя линия продължава от тази арка надясно, завършвайки със стрелка, указваща към \(+\infty\). Под числовата ос, начертайте удебелена синя линия, която представлява интервала \(x < -\frac{11}{7}\). Тази линия трябва да започва вертикално под точката \(-\frac{11}{7}\). При точката \(-\frac{11}{7}\), начертайте син дъговиден сегмент (арка), който излиза от оста и се извива надолу и наляво, свързвайки се с началото на удебелената синя линия. Удебелената синя линия продължава от тази арка наляво, завършвайки със стрелка, указваща към \(-\infty\).
Виждаме, че интервалите \( \left(\frac{1}{2}; +\infty\right) \) и \( \left(-\infty; -\frac{11}{7}\right) \) нямат общи точки. Това означава, че системата неравенства няма решение. Следователно, решението е \( x \in \emptyset \).

б)

Стъпка 1: Разписване и опростяване на първото неравенство

Да започнем с първото неравенство: \[ \frac{1}{2}(x+1) - x < 1 \] Разкриваме скобите: \[ \frac{1}{2}x + \frac{1}{2} - x < 1 \] Събираме членовете с \( x \): \[ \left(\frac{1}{2} - 1\right)x + \frac{1}{2} < 1 \] \[ -\frac{1}{2}x + \frac{1}{2} < 1 \] Прехвърляме константата \( \frac{1}{2} \) от лявата страна надясно: \[ -\frac{1}{2}x < 1 - \frac{1}{2} \] \[ -\frac{1}{2}x < \frac{1}{2} \] За да се отървем от отрицателния коефициент пред \( x \) и от знаменателя, умножаваме цялото неравенство по \( -2 \). Важно е да запомним, че при умножение с отрицателно число, посоката на неравенството се обръща: \[ -\frac{1}{2}x \cdot (-2) > \frac{1}{2} \cdot (-2) \] \[ x > -1 \]

Стъпка 2: Разписване и опростяване на второто неравенство

Сега да разгледаме второто неравенство: \[ 1 - \frac{1}{3}(3x+6) \leq 2x \] Разкриваме скобите. Можем да съкратим 3 в числителя и знаменателя: \[ 1 - \left(\frac{\cancel{3}x}{\cancel{3}} + \frac{\cancel{6}^2}{\cancel{3}_1}\right) \leq 2x \] \[ 1 - (x + 2) \leq 2x \] Премахваме скобите, като сменяме знаците на членовете вътре, защото пред скобите има знак минус: \[ 1 - x - 2 \leq 2x \] Събираме константите от лявата страна: \[ -x - 1 \leq 2x \] Прехвърляме членовете с \( x \) от едната страна и константите от другата. Да прехвърлим \( -x \) от лявата страна надясно, за да получим положителен коефициент пред \( x \): \[ -1 \leq 2x + x \] \[ -1 \leq 3x \] За да намерим \( x \), разделяме на 3: \[ -\frac{1}{3} \leq x \] Или записано по-традиционно: \[ x \geq -\frac{1}{3} \]

Стъпка 3: Намиране на сечението на интервалите

Системата неравенства вече е опростена до: \[ \begin{cases} x > -1 \\ x \geq -\frac{1}{3} \end{cases} \] Първото неравенство, \( x > -1 \), означава, че \( x \) принадлежи на интервала \( (-1; +\infty) \). Второто неравенство, \( x \geq -\frac{1}{3} \), означава, че \( x \) принадлежи на интервала \( \left[-\frac{1}{3}; +\infty\right) \).
Начертайте хоризонтална числова ос, простираща се отляво надясно, обозначена със стрелки в двата края. Оста да обхваща диапазон от приблизително \(-2\) до \(1\). Отбележете точките \( -1 \) и \( -\frac{1}{3} \) върху числовата ос с къси вертикални чертички и ги етикетирайте съответно \( -1 \) и \( -\frac{1}{3} \) под чертичките. Уверете се, че \( -1 \) е разположено наляво от \( -\frac{1}{3} \). Над числовата ос, на разстояние от \(0.4\) единици (напр. \(0.4\text{cm}\)) начертайте интервала за \( x > -1 \): При точката \( -1 \) върху числовата ос поставете незапълнен (празен) кръг с малък радиус. Начертайте удебелена синя хоризонтална линия, започваща вертикално над \( -1 \) (на нивото на \(0.4\) единици над оста) и продължаваща надясно, завършваща със синя стрелка, показваща към \( +\infty \). Свържете незапълнения кръг при \( -1 \) с началото на синята хоризонтална линия чрез къса дъга, издигаща се от кръга. Под числовата ос, на разстояние от \(0.4\) единици (напр. \(0.4\text{cm}\)) начертайте интервала за \( x \geq -\frac{1}{3} \): При точката \( -\frac{1}{3} \) върху числовата ос поставете запълнен (плътен) кръг с малък радиус. Начертайте удебелена червена хоризонтална линия, започваща вертикално под \( -\frac{1}{3} \) (на нивото на \(0.4\) единици под оста) и продължаваща надясно, завършваща с червена стрелка, показваща към \( +\infty \). Свържете запълнения кръг при \( -\frac{1}{3} \) с началото на червената хоризонтална линия чрез къса вертикална линия, спускаща се от кръга.
За да намерим сечението на тези два интервала, търсим областта, където и двете условия са едновременно изпълнени. Това е интервалът, който започва от по-голямата от двете долни граници. В нашия случай, \( -\frac{1}{3} \) е по-голямо от \( -1 \). Следователно, общото решение е \( x \in \left[-\frac{1}{3}; +\infty\right) \).

Кратък запис на решението:

а)

\[ \begin{cases} 3x - 3 + x > 2x - 2 \\ 3(x^2 + 2x + 1) + 5 < 3x^2 - 3 - x \end{cases} \] \[ \begin{cases} 4x - 3 > 2x - 2 \\ 3x^2 + 6x + 3 + 5 < 3x^2 - 3 - x \end{cases} \] \[ \begin{cases} 2x > 1 \\ 7x < -11 \end{cases} \] \[ \begin{cases} x > \frac{1}{2} \\ x < -\frac{11}{7} \end{cases} \] \( x \in \emptyset \)

б)

\[ \begin{cases} \frac{1}{2}x + \frac{1}{2} - x < 1 \\ 1 - x - 2 \leq 2x \end{cases} \] \[ \begin{cases} -\frac{1}{2}x < \frac{1}{2} \\ -1 \leq 3x \end{cases} \] \[ \begin{cases} x > -1 \\ x \geq -\frac{1}{3} \end{cases} \] \( x \in \left[-\frac{1}{3}; +\infty\right) \)

Най-важното от урока

Квадратни неравенства: Намираме корените и определяме интервала според знака и параболата (между или извън корените). Пример: \(x^2-4>0 \Rightarrow (x-2)(x+2)>0 \Rightarrow x \in (-\infty;-2)\cup(2;\infty)\).
Метод на интервалите: Разлагаме на множители, нанасяме нулите на ос, редуваме знаците и избираме правилните интервали. Внимаваме за корени с четна кратност! Пример: \(x(x-1)(x-2)<0 \Rightarrow x\in(-\infty;0)\cup(1;2)\).
Дробни неравенства: Свеждаме до \(\frac{P(x)}{Q(x)}>0\) и решаваме \(P(x)\cdot Q(x)>0\), като изключваме нулите на знаменателя. Пример: \(\frac{x}{x-3}\ge0 \Rightarrow x(x-3)\ge0\) при \(x\ne3 \Rightarrow x\in(-\infty;0]\cup(3;\infty)\).
Системи неравенства: Решаваме всяко неравенство поотделно и намираме общата част (сечението) на решенията им.
Решението на квадратно неравенство \(ax^2 + bx + c > 0\) (или \<, ≥, ≤) зависи от знака на коефициента \(a\) и стойността на дискриминантата \(D = b^2 - 4ac\). Тук разглеждаме случая \(a>0\) (параболата е обърната нагоре).
Намираме корените \(x_1\) и \(x_2\) на уравнението \(ax^2 + bx + c = 0\).
  • Ако D > 0 (два различни корена \(x_1 < x_2\)):
    • \(ax^2+bx+c > 0 \Rightarrow x \in (-\infty, x_1) \cup (x_2, \infty)\) (извън корените)
    • \(ax^2+bx+c < 0 \Rightarrow x \in (x_1, x_2)\) (между корените)
    {Парабола, обърната нагоре, пресичаща оста x в точки x_1 и x_2. Показани са интервалите, в които функцията е положителна (над оста) и отрицателна (под оста).}
  • Ако D = 0 (един двоен корен \(x_1=x_2\)):
    • \(ax^2+bx+c > 0 \Rightarrow x \in \mathbb{R} \setminus \{x_1\}\) (всяко х без корена)
    • \(ax^2+bx+c < 0 \Rightarrow\) няма решение
    • \(ax^2+bx+c \ge 0 \Rightarrow\) всяко \(x \in \mathbb{R}\)
    • \(ax^2+bx+c \le 0 \Rightarrow\) само \(x = x_1\)
    {Парабола, обърната нагоре, която се допира до оста x в точка x_1.}
  • Ако D < 0 (няма реални корени):
    • \(ax^2+bx+c > 0 \Rightarrow\) всяко \(x \in \mathbb{R}\)
    • \(ax^2+bx+c < 0 \Rightarrow\) няма решение
    {Парабола, обърната нагоре, която е изцяло над оста x и не я пресича.}
Да решим \(x^2 - 2x - 8 > 0\).
1. Корените на \(x^2 - 2x - 8 = 0\) са \(x_1 = -2\) и \(x_2 = 4\).
2. Дискриминантата е \(D > 0\). Тъй като знакът на неравенството е ">", решението е извън корените.
Отговор: \(x \in (-\infty; -2) \cup (4; +\infty)\).
Решете неравенството \(x^2 + 7x + 12 \ge 0\).
Корените на \(x^2 + 7x + 12 = 0\) са \(x_1 = -4\) и \(x_2 = -3\). Тъй като знакът е "≥", решението включва корените и интервалите извън тях.
Отговор: \(x \in (-\infty; -4] \cup [-3; +\infty)\).
Това е универсален метод за решаване на неравенства от вида \(P(x) > 0\), където \(P(x)\) е полином, представен като произведение от множители.
Привеждаме неравенството във вид, в който едната страна е 0, а другата е произведение от множители, напр. \((x-a)(x-b)(x-c) > 0\).
Намираме корените (нулите) на всеки множител и ги нанасяме върху числовата ос.
Определяме знака в най-десния интервал (той е "+" ако пред най-високата степен на \(x\) има "+"). След това редуваме знаците през всеки корен.
Ако даден корен се повтаря четен брой пъти (напр. от множител \((x-a)^2\)), знакът при преминаване през него не се променя.
Избираме интервалите, които отговарят на знака на неравенството.
Да решим \((x+5)(x-3)^2(x-8) < 0\).
1. Нулите са -5, 3 (двоен корен) и 8.
2. Нанасяме ги на оста. {Числова ос с точки -5, 3 и 8. Интервалите имат знаци: (+), (-), (-) и (+), отдясно наляво. Знакът не се сменя при преминаване през 3.}
3. Търсим интервалите със знак "-".
Отговор: \(x \in (-5; 3) \cup (3; 8)\). (Точката 3 не е включена, защото неравенството е строго).
Решете неравенството \((x+2)(x-1)(x-4) \ge 0\).
Нулите са -2, 1 и 4. Редуваме знаците (+, -, +, -) отдясно наляво. Търсим интервалите със знак "+".
Отговор: \(x \in [-2; 1] \cup [4; +\infty)\).
Неравенства от вида \(\frac{P(x)}{Q(x)} > 0\) се решават, като се сведат до неравенство с произведение \(P(x) \cdot Q(x) > 0\) и се приложи методът на интервалите.
Прехвърляме всичко от едната страна на неравенството, така че от другата да остане 0, и привеждаме под общ знаменател.
Заменяме неравенството \(\frac{P(x)}{Q(x)} > 0\) с еквивалентното му \(P(x) \cdot Q(x) > 0\).
Винаги изключваме от решенията стойностите на \(x\), за които знаменателят \(Q(x)\) става 0 (дефиниционно множество).
Решаваме полученото неравенство с метода на интервалите.
Да решим \(\frac{4}{x(x-2)} \ge 0\).
1. Тъй като числителят (4) е положителен, дробта е \(\ge 0\), когато знаменателят е положителен: \(x(x-2) > 0\). (Забележете, че знаменателят не може да е 0).
2. Решаваме \(x(x-2) > 0\) с метода на интервалите. Корените са 0 и 2. {Числова ос с точки 0 и 2. Интервалите имат знаци (+), (-) и (+), отдясно наляво.}
Отговор: \(x \in (-\infty; 0) \cup (2; +\infty)\).
Решете неравенството \(\frac{x-5}{x+1} \le 0\).
Решаваме \((x-5)(x+1) \le 0\). Корените са -1 и 5. Решението е между тях. Трябва да изключим \(x=-1\), защото е в знаменателя.
Отговор: \(x \in (-1; 5]\).
Решение на система неравенства е сечението (общата част) от решенията на всяко неравенство в системата.
Решаваме всяко неравенство поотделно.
Нанасяме решенията на всички неравенства върху една числова ос и намираме интервалите, които принадлежат на всички решения едновременно.
Да решим системата \(\begin{cases} x^2 - 2x - 8 > 0 \\ x^2 + 7x + 12 \ge 0 \end{cases}\)
1. Решението на първото е \(x \in (-\infty; -2) \cup (4; +\infty)\).
2. Решението на второто е \(x \in (-\infty; -4] \cup [-3; +\infty)\).
3. Намираме сечението на двата числови интервала. {Две числови оси една под друга, показващи решенията на двете неравенства. Трета ос отдолу показва общата им част (сечението).}
Отговор: \(x \in (-\infty; -4] \cup [-3; -2) \cup (4; +\infty)\).
Решете системата \(\begin{cases} x > 1 \\ x^2 - 16 \le 0 \end{cases}\)
Първото неравенство е решено: \(x \in (1; \infty)\).
Второто неравенство \((x-4)(x+4) \le 0\) има решение \(x \in [-4; 4]\).
Сечението на \((1; \infty)\) и \([-4; 4]\) е \(x \in (1; 4]\).
Отговор: \(x \in (1; 4]\).

Задачи за упражнение

Лесна: Решете квадратното неравенство \(x^2 - 5x + 4 < 0\).
Корените на уравнението \(x^2 - 5x + 4 = 0\) са \(x_1 = 1\) и \(x_2 = 4\). Тъй като коефициентът пред \(x^2\) е положителен и знакът на неравенството е "<", решението е интервалът между корените.
Отговор: \(x \in (1; 4)\).
Средна: Решете чрез метода на интервалите: \((x^2-9)(x-1)^2 \le 0\).
Разлагаме на множители: \((x-3)(x+3)(x-1)^2 \le 0\).
Нулите са \(x_1 = -3\), \(x_2 = 3\) и \(x_3 = 1\) (двоен корен).
Нанасяме ги на числовата ос. Знаците в интервалите отдясно наляво са: +, -, -(не се сменя при 1), +.
Търсим интервалите със знак "-" или 0. Това са \([-3; 1]\) и \([1; 3]\), които се обединяват в \([-3; 3]\).
Отговор: \(x \in [-3; 3]\).
Трудна: Решете дробното неравенство \(\frac{x+1}{x-2} > \frac{3}{x-2}\).
Първо, дефиниционното множество изисква \(x-2 \neq 0 \Rightarrow x \neq 2\).
Прехвърляме всичко от едната страна: \[\frac{x+1}{x-2} - \frac{3}{x-2} > 0\] \[\frac{x+1-3}{x-2} > 0\] \[\frac{x-2}{x-2} > 0\] За всяко \(x \neq 2\), изразът е равен на 1. Неравенството \(1 > 0\) е винаги вярно.
Следователно, решение е всяко \(x\) от дефиниционното множество.
Отговор: \(x \in (-\infty; 2) \cup (2; +\infty)\).

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас