Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

Дадено: равнобедрен трапец ABCD с основи \(AB = 6\), \(CD = 4\) и бедра \(AD = BC = 5\). Търсим: височина \(h=?\) и диагонал \(d=?\). Начертаваме равнобедрен трапец ABCD. Върхът A е долу вляво, AB е голямата основа с дължина 6. CD е малката основа с дължина 4. Бедрата AD и BC са с дължина 5. Спускаме височина DD₁ от върха D към основата AB, така че DD₁ е перпендикулярна на AB и точка D₁ лежи на AB. Аналогично, спускаме височина CC₁ от върха C към основата AB, така че CC₁ е перпендикулярна на AB и точка C₁ лежи на AB. В резултат се образуват правоъгълник D₁C₁CD и два еднакви правоъгълни триъгълника AD₁D и BC₁C. Отсечката AD₁ е с дължина 1. Начертаваме и диагонала BD, който е означен с 'd'. 1. Намиране на височината \(h\): Спускаме височината \(DD_1 \perp AB\). За отсечката \(AD_1\) в равнобедрен трапец е в сила:\[ AD_1 = \frac{AB - CD}{2} = \frac{6 - 4}{2} = \frac{2}{2} = 1 \]Разглеждаме правоъгълния \(\triangle AD_1D\). От Питагоровата теорема (\(AD_1^2 + DD_1^2 = AD^2\)):\[ h^2 = DD_1^2 = AD^2 - AD_1^2 \]\[ h^2 = 5^2 - 1^2 = 25 - 1 = 24 \]\[ h = \sqrt{24} = 2\sqrt{6} \]2. Намиране на диагонала \(d\): Намираме дължината на отсечката \(D_1B\):\[ D_1B = AB - AD_1 = 6 - 1 = 5 \]Разглеждаме правоъгълния \(\triangle D_1BD\). От Питагоровата теорема (\(DD_1^2 + D_1B^2 = BD^2\)):\[ d^2 = BD^2 = h^2 + D_1B^2 \]\[ d^2 = (2\sqrt{6})^2 + 5^2 = 24 + 25 = 49 \]\[ d = \sqrt{49} = 7 \]Отговор: Височината на трапеца е \(h = 2\sqrt{6}\), а диагоналът е \(d = 7\).

Подробно решение

Стъпка 1: Анализ на задачата и построяване на чертеж

Имаме равнобедрен трапец ABCD с голяма основа \(a = AB = 6\), малка основа \(b = CD = 4\) и бедра \(c = AD = BC = 5\). Трябва да намерим височината \(h\) и диагонала \(d\) на трапеца.
Начертаваме равнобедрен трапец ABCD. Върхът A е долу вляво, AB е голямата основа с дължина 6. CD е малката основа с дължина 4. Бедрата AD и BC са с дължина 5. Спускаме височина DD₁ от върха D към основата AB, така че DD₁ е перпендикулярна на AB и точка D₁ лежи на AB. Аналогично, спускаме височина CC₁ от върха C към основата AB, така че CC₁ е перпендикулярна на AB и точка C₁ лежи на AB. В резултат се образуват правоъгълник D₁C₁CD и два еднакви правоъгълни триъгълника AD₁D и BC₁C. Отсечката AD₁ е с дължина 1. Начертаваме и диагонала BD, който е означен с 'd'.
След построяването на височините се образува правоъгълник D₁C₁CD и два еднакви правоъгълни триъгълника \(\triangle AD₁D\) и \(\triangle BC₁C\).

Стъпка 2: Намиране на височината на трапеца

Тъй като трапецът е равнобедрен, отсечките, които височините отсичат от голямата основа, са равни. Дължината на отсечката \(AD₁\) се намира по формулата: \[ AD₁ = \frac{AB - CD}{2} \] Заместваме с дадените стойности: \[ AD₁ = \frac{6 - 4}{2} = \frac{2}{2} = 1 \] Сега разглеждаме правоъгълния \(\triangle AD₁D\), в който \(\angle AD₁D = 90^\circ\). Неговите страни са:
  • катет \(AD₁ = 1\)
  • катет \(DD₁ = h\) (височината, която търсим)
  • хипотенуза \(AD = 5\) (бедрото на трапеца)
Прилагаме Питагоровата теорема (\(a^2 + b^2 = c^2\)): \[ AD₁^2 + DD₁^2 = AD^2 \] \[ 1^2 + h^2 = 5^2 \] \[ 1 + h^2 = 25 \] \[ h^2 = 25 - 1 = 24 \] \[ h = \sqrt{24} = \sqrt{4 \cdot 6} = 2\sqrt{6} \] Така намираме, че височината на трапеца е \(h = 2\sqrt{6}\).

Стъпка 3: Намиране на диагонала на трапеца

За да намерим диагонала \(d = BD\), ще разгледаме правоъгълния \(\triangle D₁BD\), в който \(\angle DD₁B = 90^\circ\). Неговите страни са:
  • катет \(DD₁ = h = 2\sqrt{6}\)
  • катет \(D₁B\)
  • хипотенуза \(BD = d\) (диагоналът, който търсим)
Първо трябва да намерим дължината на катета \(D₁B\). Можем да го направим по два начина: 1. Като от цялата основа AB извадим отсечката \(AD₁\): \[ D₁B = AB - AD₁ = 6 - 1 = 5 \] 2. Или като използваме свойството за по-голямата отсечка, която височината отсича от основата: \[ D₁B = \frac{AB + CD}{2} = \frac{6 + 4}{2} = \frac{10}{2} = 5 \] И по двата начина получаваме \(D₁B = 5\). Сега прилагаме Питагоровата теорема за \(\triangle D₁BD\): \[ DD₁^2 + D₁B^2 = BD^2 \] \[ (2\sqrt{6})^2 + 5^2 = d^2 \] \[ 24 + 25 = d^2 \] \[ d^2 = 49 \] \[ d = \sqrt{49} = 7 \] Следователно, диагоналът на трапеца е \(d = 7\).

Кратък запис на решението:

Нека трапецът е ABCD. Спускаме височина \(DD_1 \perp AB\). \[ AD_1 = \frac{AB-CD}{2} = \frac{6-4}{2} = 1 \] От \(\triangle AD_1D\): \[ h^2 = DD_1^2 = AD^2 - AD_1^2 = 5^2 - 1^2 = 24 \Rightarrow h = 2\sqrt{6} \] \[ D_1B = AB - AD_1 = 6 - 1 = 5 \] От \(\triangle D_1BD\): \[ d^2 = BD^2 = DD_1^2 + D_1B^2 = 24 + 5^2 = 24 + 25 = 49 \Rightarrow d = 7 \]

Най-важното от урока

Основна стратегия: Решаването на равнобедрен трапец се свежда до работа с два правоъгълни триъгълника, получени при спускане на височината.
Намиране на височина (h): Използвай \(\triangle ADD_1\) с катети \(h\) и \(AD_1\), и хипотенуза \(c\). Ключовата стъпка е да намериш \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\).
Намиране на диагонал (d): Използвай \(\triangle BDD_1\) с катети \(h\) и \(BD_1\), и хипотенуза \(d\). Ключовата стъпка е да намериш \(BD_1 = \frac{a+b}{2}\).
Решаването на задачи за равнобедрен трапец \(ABCD\) (с основи \(a\) и \(b\), и бедро \(c\)) се свежда до решаване на правоъгълния \(\triangle ADD_1\), образуван от бедрото \(c\), височината \(h\) и отсечката \(AD_1\) върху голямата основа.
{Чертеж на равнобедрен трапец ABCD с голяма основа AB, малка основа CD и бедра AD=BC. Построена е височината DD1 от върха D към основата AB, която образува правоъгълен триъгълник ADD1.}
\[ AD_1 = \frac{a-b}{2} \] Където \(a\) е голямата основа, а \(b\) е малката.
Даден е равнобедрен трапец с основи \(a=14\) см и \(b=4\) см, и бедро \(c=13\) см. За да намерим височината \(h\), първо намираме \(AD_1\): \[ AD_1 = \frac{14-4}{2} = \frac{10}{2} = 5 \text{ см} \] След това от Питагорова теорема за \(\triangle ADD_1\): \[ h^2 = c^2 - AD_1^2 = 13^2 - 5^2 = 169 - 25 = 144 \implies h = 12 \text{ см} \]
Равнобедрен трапец има основи \(a=10\) см и \(b=4\) см, и бедро \(c=5\) см. Намерете височината \(h\).
1. Намираме отсечката \(AD_1\): \(AD_1 = \frac{10-4}{2} = 3\) см.
2. От Питагорова теорема за \(\triangle ADD_1\): \(h^2 = c^2 - AD_1^2 = 5^2 - 3^2 = 25 - 9 = 16\).
Отговор: \(h = 4\) см.
Диагоналите в равнобедрения трапец са равни. Всеки диагонал може да бъде намерен с Питагорова теорема в правоъгълния \(\triangle BDD_1\), чиито катети са височината \(h\) и отсечката \(BD_1\).
\[ BD_1 = \frac{a+b}{2} \] Където \(a\) е голямата основа, а \(b\) е малката.
За трапеца с \(a=14\), \(b=4\) и \(h=12\), първо намираме \(BD_1\): \[ BD_1 = \frac{14+4}{2} = \frac{18}{2} = 9 \text{ см} \] След това от Питагорова теорема за \(\triangle BDD_1\): \[ BD^2 = h^2 + BD_1^2 = 12^2 + 9^2 = 144 + 81 = 225 \implies BD = 15 \text{ см} \]
Равнобедрен трапец има основи \(a=7\) см и \(b=3\) см, и височина \(h=12\) см. Намерете дължината на диагонала \(AC\).
Тъй като \(AC = BD\), намираме \(BD\).
1. Намираме отсечката \(BD_1\): \(BD_1 = \frac{7+3}{2} = 5\) см.
2. От Питагорова теорема за \(\triangle BDD_1\): \(BD^2 = h^2 + BD_1^2 = 12^2 + 5^2 = 144 + 25 = 169\).
Отговор: \(AC = BD = 13\) см.
Радиусът \(R\) на описаната окръжност около равнобедрен трапец е същият като радиуса на описаната окръжност около \(\triangle ABD\). Той може да се намери чрез Синусова теорема.
\[ 2R = \frac{BD}{\sin(\angle DAB)} \] Където \(\sin(\angle DAB)\) може да се намери от \(\triangle ADD_1\) като \(\sin(\angle DAB) = \frac{h}{c}\).
За трапеца с \(a=14, b=4, c=13, h=12\) и \(BD=15\): \[ \sin(\angle DAB) = \frac{h}{c} = \frac{12}{13} \] \[ 2R = \frac{15}{12/13} = \frac{15 \cdot 13}{12} = \frac{65}{4} \implies R = \frac{65}{8} \text{ см} \]
Равнобедрен трапец има бедро \(c=5\), височина \(h=4\) и диагонал \(BD=\sqrt{65}\). Намерете радиуса \(R\) на описаната окръжност.
1. Намираме синуса на ъгъла при голямата основа: \(\sin(\angle DAB) = \frac{h}{c} = \frac{4}{5}\).
2. Прилагаме Синусова теорема: \(2R = \frac{\sqrt{65}}{4/5} = \frac{5\sqrt{65}}{4}\).
Отговор: \(R = \frac{5\sqrt{65}}{8}\).

Задачи за упражнение

Лесна: В равнобедрен трапец основите са 20 см и 8 см, а бедрото е 10 см. Намерете височината и лицето на трапеца.
1. Намираме проекцията на бедрото: \(AD_1 = \frac{20-8}{2} = 6\) см.
2. От Питагорова теорема намираме височината: \(h^2 = 10^2 - 6^2 = 100 - 36 = 64 \implies h = 8\) см.
3. Намираме лицето: \(S = \frac{a+b}{2} \cdot h = \frac{20+8}{2} \cdot 8 = 14 \cdot 8 = 112\) см2.
Отговор: \(h=8\) см, \(S=112\) см2.
Средна: В равнобедрен трапец голямата основа е \(a=15\) см, бедрото е \(c=13\) см, а височината е \(h=12\) см. Намерете малката основа \(b\) и диагонала \(BD\).
1. От \(\triangle ADD_1\), \(AD_1^2 = c^2 - h^2 = 13^2 - 12^2 = 169 - 144 = 25 \implies AD_1 = 5\) см.
2. От формулата \(AD_1 = \frac{a-b}{2}\) намираме \(b\): \(5 = \frac{15-b}{2} \implies 10 = 15-b \implies b=5\) см.
3. Намираме \(BD_1 = \frac{a+b}{2} = \frac{15+5}{2} = 10\) см.
4. От \(\triangle BDD_1\), \(BD^2 = h^2 + BD_1^2 = 12^2 + 10^2 = 144 + 100 = 244 \implies BD = \sqrt{244} = 2\sqrt{61}\) см.
Отговор: \(b=5\) см, \(BD=2\sqrt{61}\) см.
Трудна: Даден е равнобедрен трапец с основи 14 см и 4 см и височина 12 см. Намерете радиуса на описаната около него окръжност.
1. Първо трябва да намерим бедрото \(c\) и диагонала \(BD\).
2. Намираме \(AD_1 = \frac{14-4}{2} = 5\) см. От \(\triangle ADD_1\), \(c^2 = h^2 + AD_1^2 = 12^2 + 5^2 = 169 \implies c = 13\) см.
3. Намираме \(BD_1 = \frac{14+4}{2} = 9\) см. От \(\triangle BDD_1\), \(BD^2 = h^2 + BD_1^2 = 12^2 + 9^2 = 225 \implies BD = 15\) см.
4. Намираме \(\sin(\angle A) = \frac{h}{c} = \frac{12}{13}\).
5. От Синусова теорема за \(\triangle ABD\): \(2R = \frac{BD}{\sin(\angle A)} = \frac{15}{12/13} = \frac{15 \cdot 13}{12} = \frac{65}{4}\).
Отговор: \(R = \frac{65}{8}\) см.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

103886 решения

1942 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас