Обложка

91. Централна симетрия

Избери решение на задача:

Задача 1 (безплатна)

Кратко решение

а) Образ на права

Начертайте произволна права \( p \) (например, хоризонтална). Поставете точка \( O \) над правата \( p \), така че да не лежи на нея. Вземете две произволни точки \( A \) и \( B \) върху правата \( p \), като \( A \) е разположена вляво от \( B \). Начертайте права отсечка \( AO \) с пунктирана линия. Продължете тази линия през точка \( O \) до точка \( A' \), така че \( A, O, A' \) да са колинеарни и точка \( O \) да е среда на отсечката \( AA' \) (\( AO = OA' \)). Обозначете равенството на отсечките \( AO \) и \( OA' \) с еднакви къси чертички. Аналогично, начертайте права отсечка \( BO \) с пунктирана линия. Продължете тази линия през точка \( O \) до точка \( B' \), така че \( B, O, B' \) да са колинеарни и точка \( O \) да е среда на отсечката \( BB' \) (\( BO = OB' \)). Обозначете равенството на отсечките \( BO \) и \( OB' \) с еднакви къси чертички (различни от тези за \( AO \) и \( OA' \)). Накрая, начертайте плътна права \( p' \), която минава през точките \( A' \) и \( B' \). Обозначете всички точки и прави. Правата \( p' \) е образът на правата \( p \) при централна симетрия и е успоредна на \( p \). Нека са дадени права \( p \) и точка \( O \). Избираме \( A \in p, B \in p \). Построяваме \( A \xrightarrow{S_O} A' \) и \( B \xrightarrow{S_O} B' \). Правата \( A'B' \equiv p' \) е образът на \( p \). \( p \xrightarrow{S_O} p' \), като \( p' \parallel p \).

б) Образ на лъч

Начертайте лъч \( l \) с начало точка \( P \), който се простира от \( P \) надясно и нагоре. Изберете точка \( Q \) върху лъча \( l \), разположена след \( P \) по посока на лъча. Изберете център на симетрия \( O \), който не лежи на лъча \( l \), например под лъча и леко вдясно от \( P \). За да построите симетричната точка \( P' \) на \( P \) спрямо \( O \): начертайте пунктирана отсечка \( PO \), след това я продължете отвъд \( O \) до точка \( P' \), така че \( O \) да е среда на отсечката \( PP' \) (\( PO = OP' \)). Аналогично, за да построите симетричната точка \( Q' \) на \( Q \) спрямо \( O \): начертайте пунктирана отсечка \( QO \), след това я продължете отвъд \( O \) до точка \( Q' \), така че \( O \) да е среда на отсечката \( QQ' \) (\( QO = OQ' \)). Накрая, начертайте лъча \( l' \) с начало \( P' \), който минава през точка \( Q' \). Лъчът \( l' \) трябва да бъде успореден на лъча \( l \), но с обратна посока. Нека е даден лъч \( l \) с начало \( P \). Избираме точка \( Q \in l \). Построяваме \( P \xrightarrow{S_O} P' \) и \( Q \xrightarrow{S_O} Q' \). Лъчът \( l' \) с начало \( P' \), минаващ през \( Q' \), е образът на \( l \). \( l \xrightarrow{S_O} l' \). Лъчът \( l' \) е успореден и противоположно насочен на \( l \).

в) Образ на ъгъл

Начертайте ъгъл с връх \( V \). Разположете върха \( V \) в долната лява част на чертежа, с рамене, простиращи се нагоре и надясно. Вземете по една точка \( A \) и \( B \) на раменете му, на еднакво разстояние от \( V \), така че да се получи \(\angle AVB \). Изберете център на симетрия \( O \), разположен в горната дясна част на чертежа, извън ъгъла. За всяка от точките \( V \), \( A \) и \( B \), постройте симетричната й точка \( V' \), \( A' \) и \( B' \) спрямо \( O \). За целта свържете всяка точка с \( O \) (напр. \( V \) с \( O \)) и продължете правата отвъд \( O \) до съответната симетрична точка (напр. \( V' \)), така че \( O \) да е среда на отсечката, свързваща точката с нейния образ (т.е. \( VO = OV' \), \( AO = OA' \) и \( BO = OB' \), и точките \( V, O, V' \), \( A, O, A' \) и \( B, O, B' \) са колинеарни). Използвайте тънки пунктирани линии за отсечките \( VO, OV', AO, OA', BO, OB' \). Свържете \( V' \) с \( A' \) и \( V' \) с \( B' \) с плътни линии, за да получите раменете на образа на ъгъла \(\angle A'V'B' \). Етикетирайте ясно всички точки \( V, A, B, O, V', A', B' \). Нека е даден \( \angle AVB \). Построяваме \( A \xrightarrow{S_O} A' \), \( V \xrightarrow{S_O} V' \) и \( B \xrightarrow{S_O} B' \). Образът е \( \angle A'V'B' \). \( \angle AVB \xrightarrow{S_O} \angle A'V'B' \), като \( \angle AVB = \angle A'V'B' \).

г) Образ на успоредник

Начертайте успоредник \( ABCD \) с връх \(A\) долу вляво, \(B\) долу вдясно, \(C\) горе вдясно и \(D\) горе вляво. Разположете точка \(O\) извън успоредника, например горе вдясно от него. За всеки връх на успоредника (\( A, B, C, D \)), постройте симетричната му точка спрямо \( O \) (\( A', B', C', D' \)). За целта свържете всеки връх \(X\) с \(O\), продължете отсечката зад \(O\) и маркирайте \(X'\) така, че \(O\) да е среда на отсечката \(XX'\) (\(XO = OX'\)). Използвайте пунктирани линии за отсечките \(AA', BB', CC', DD'\). Свържете новите точки \(A', B', C', D'\) в същия ред, за да получите образа на успоредника \(A'B'C'D'\), който е еднакъкв на \(ABCD\) и е разположен от противоположната страна на \(O\). Нека е даден успоредник \( ABCD \). Построяваме образите на върховете: \( A \xrightarrow{S_O} A' \), \( B \xrightarrow{S_O} B' \), \( C \xrightarrow{S_O} C' \), \( D \xrightarrow{S_O} D' \). Образът е успоредникът \( A'B'C'D' \). \( ABCD \xrightarrow{S_O} A'B'C'D' \), като \( ABCD \cong A'B'C'D' \).

д) Образ на трапец

Начертайте трапец \( ABCD \), като \( AB \) е успоредна на \( CD \). Разположете произволна точка \( O \) извън трапеца.
За всеки връх на трапеца (\( A, B, C, D \)), постройте неговата симетрична точка спрямо \( O \):
- За точка \( A \), начертайте отсечка \( AO \). Продължете тази отсечка отвъд \( O \), така че да получите точка \( A' \), за която \( O \) е среда на \( AA' \) (т.е. \( A, O, A' \) са колинеарни и \( AO = OA' \)).
- Повторете същата конструкция за върховете \( B, C, D \), за да получите съответно техните образи \( B', C', D' \).
Свържете последователно точките \( A', B', C', D' \), за да получите образа на трапеца - трапец \( A'B'C'D' \). Образът \( A'B'C'D' \) е еднакъв на оригиналния трапец \( ABCD \). Нека е даден трапец \( ABCD \). Построяваме образите на върховете: \( A \xrightarrow{S_O} A' \), \( B \xrightarrow{S_O} B' \), \( C \xrightarrow{S_O} C' \), \( D \xrightarrow{S_O} D' \). Образът е трапецът \( A'B'C'D' \). \( ABCD \xrightarrow{S_O} A'B'C'D' \), като \( ABCD \cong A'B'C'D' \).

Подробно решение

Централната симетрия \(S_O\) спрямо център \(O\) е геометрично преобразувание, при което на всяка точка \(A\) се съпоставя точка \(A'\) така, че \(O\) е среда на отсечката \(AA'\). Това означава, че точките \(A\), \(O\) и \(A'\) лежат на една права и \(AO = OA'\). Централната симетрия е еднаквост, което означава, че запазва разстоянията, ъглите и формата на фигурите. Образът на всяка фигура е фигура, еднаква на нея.

а) Построяване на образ на права

Стъпка 1: Подготовка на чертежа

За да построим образа на права, е достатъчно да построим образите на две произволни нейни точки.
Начертайте произволна права \( p \) (например, хоризонтална). Поставете точка \( O \) над правата \( p \), така че да не лежи на нея. Вземете две произволни точки \( A \) и \( B \) върху правата \( p \), като \( A \) е разположена вляво от \( B \). Начертайте права отсечка \( AO \) с пунктирана линия. Продължете тази линия през точка \( O \) до точка \( A' \), така че \( A, O, A' \) да са колинеарни и точка \( O \) да е среда на отсечката \( AA' \) (\( AO = OA' \)). Обозначете равенството на отсечките \( AO \) и \( OA' \) с еднакви къси чертички. Аналогично, начертайте права отсечка \( BO \) с пунктирана линия. Продължете тази линия през точка \( O \) до точка \( B' \), така че \( B, O, B' \) да са колинеарни и точка \( O \) да е среда на отсечката \( BB' \) (\( BO = OB' \)). Обозначете равенството на отсечките \( BO \) и \( OB' \) с еднакви къси чертички (различни от тези за \( AO \) и \( OA' \)). Накрая, начертайте плътна права \( p' \), която минава през точките \( A' \) и \( B' \). Обозначете всички точки и прави. Правата \( p' \) е образът на правата \( p \) при централна симетрия и е успоредна на \( p \).

Стъпка 2: Построяване на образите на ключови точки

Избираме две произволни точки \( A \) и \( B \) от правата \( p \). Построяваме образа \( A' \) на точка \( A \) при симетрията \( S_O \). Точка \( A' \) лежи на правата \( AO \) и \( AO = OA' \). Записваме \( S_O(A) = A' \). По същия начин построяваме образа \( B' \) на точка \( B \), т.е. \( S_O(B) = B' \).

Стъпка 3: Построяване на образа на правата

Тъй като образ на права при еднаквост е отново права, то образът на правата \( p \) ще бъде правата \( p' \), която минава през точките \( A' \) и \( B' \).

Стъпка 4: Извод

Образът на права \( p \) при централна симетрия \( S_O \) е права \( p' \), успоредна на \( p \). Ако центърът на симетрия \( O \) лежи на правата \( p \), тогава образът на правата съвпада със самата нея (\( p' \equiv p \)).

б) Построяване на образ на лъч

Стъпка 1: Подготовка на чертежа

За да построим образа на лъч, трябва да построим образа на неговото начало и на още една негова точка.
Начертайте лъч \( l \) с начало точка \( P \), който се простира от \( P \) надясно и нагоре. Изберете точка \( Q \) върху лъча \( l \), разположена след \( P \) по посока на лъча. Изберете център на симетрия \( O \), който не лежи на лъча \( l \), например под лъча и леко вдясно от \( P \). За да построите симетричната точка \( P' \) на \( P \) спрямо \( O \): начертайте пунктирана отсечка \( PO \), след това я продължете отвъд \( O \) до точка \( P' \), така че \( O \) да е среда на отсечката \( PP' \) (\( PO = OP' \)). Аналогично, за да построите симетричната точка \( Q' \) на \( Q \) спрямо \( O \): начертайте пунктирана отсечка \( QO \), след това я продължете отвъд \( O \) до точка \( Q' \), така че \( O \) да е среда на отсечката \( QQ' \) (\( QO = OQ' \)). Накрая, начертайте лъча \( l' \) с начало \( P' \), който минава през точка \( Q' \). Лъчът \( l' \) трябва да бъде успореден на лъча \( l \), но с обратна посока.

Стъпка 2: Построяване на образите на ключови точки

Нека лъчът \( l \) има начало точка \( P \) и \( Q \) е друга точка от него. Построяваме образа \( P' \) на точка \( P \) при симетрията \( S_O(P) = P' \). Построяваме образа \( Q' \) на точка \( Q \) при симетрията \( S_O(Q) = Q' \).

Стъпка 3: Построяване на образа на лъча

Образът на лъча \( l \) (с начало \( P \)) е лъчът \( l' \) с начало \( P' \), който минава през точка \( Q' \).

Стъпка 4: Извод

Образът на лъча \( PQ^{\rightarrow} \) е лъчът \( P'Q'^{\rightarrow} \). Новият лъч е успореден на първоначалния, но е с противоположна посока.

в) Построяване на образ на ъгъл

Стъпка 1: Подготовка на чертежа

За да построим образа на ъгъл, трябва да построим образа на неговия връх и на по една точка от всяко от раменете му.
Начертайте ъгъл с връх \( V \). Разположете върха \( V \) в долната лява част на чертежа, с рамене, простиращи се нагоре и надясно. Вземете по една точка \( A \) и \( B \) на раменете му, на еднакво разстояние от \( V \), така че да се получи \(\angle AVB \). Изберете център на симетрия \( O \), разположен в горната дясна част на чертежа, извън ъгъла. За всяка от точките \( V \), \( A \) и \( B \), постройте симетричната й точка \( V' \), \( A' \) и \( B' \) спрямо \( O \). За целта свържете всяка точка с \( O \) (напр. \( V \) с \( O \)) и продължете правата отвъд \( O \) до съответната симетрична точка (напр. \( V' \)), така че \( O \) да е среда на отсечката, свързваща точката с нейния образ (т.е. \( VO = OV' \), \( AO = OA' \) и \( BO = OB' \), и точките \( V, O, V' \), \( A, O, A' \) и \( B, O, B' \) са колинеарни). Използвайте тънки пунктирани линии за отсечките \( VO, OV', AO, OA', BO, OB' \). Свържете \( V' \) с \( A' \) и \( V' \) с \( B' \) с плътни линии, за да получите раменете на образа на ъгъла \(\angle A'V'B' \). Етикетирайте ясно всички точки \( V, A, B, O, V', A', B' \).

Стъпка 2: Построяване на образите на ключови точки

Нека е даден \(\angle AVB \). Трябва да намерим образите на върха \( V \) и на точките \( A \) и \( B \). Построяваме \( S_O(V) = V' \), \( S_O(A) = A' \) и \( S_O(B) = B' \).

Стъпка 3: Построяване на образа на ъгъла

Образът на \(\angle AVB \) е \(\angle A'V'B' \).

Стъпка 4: Извод

Тъй като централната симетрия е еднаквост, тя запазва ъглите. Следователно, \( \angle AVB = \angle A'V'B' \).

г) Построяване на образ на успоредник

Стъпка 1: Подготовка на чертежа

За да построим образа на успоредник, трябва да построим образите на неговите четири върха.
Начертайте успоредник \( ABCD \) с връх \(A\) долу вляво, \(B\) долу вдясно, \(C\) горе вдясно и \(D\) горе вляво. Разположете точка \(O\) извън успоредника, например горе вдясно от него. За всеки връх на успоредника (\( A, B, C, D \)), постройте симетричната му точка спрямо \( O \) (\( A', B', C', D' \)). За целта свържете всеки връх \(X\) с \(O\), продължете отсечката зад \(O\) и маркирайте \(X'\) така, че \(O\) да е среда на отсечката \(XX'\) (\(XO = OX'\)). Използвайте пунктирани линии за отсечките \(AA', BB', CC', DD'\). Свържете новите точки \(A', B', C', D'\) в същия ред, за да получите образа на успоредника \(A'B'C'D'\), който е еднакъкв на \(ABCD\) и е разположен от противоположната страна на \(O\).

Стъпка 2: Построяване на образите на върховете

Нека е даден успоредник \( ABCD \). Построяваме последователно образите на върховете му при симетрията \( S_O \): \( S_O(A) = A' \), \( S_O(B) = B' \), \( S_O(C) = C' \), \( S_O(D) = D' \).

Стъпка 3: Построяване на образа на успоредника

Свързваме точките \( A', B', C', D' \) в същия ред. Получената фигура \( A'B'C'D' \) е образът на успоредника \( ABCD \).

Стъпка 4: Извод

Образът на успоредника \( ABCD \) е успоредник \( A'B'C'D' \), който е еднакъв на дадения: \( ABCD \cong A'B'C'D' \).

д) Построяване на образ на трапец

Стъпка 1: Подготовка на чертежа

За да построим образа на трапец, трябва да построим образите на неговите четири върха.
Начертайте трапец \( ABCD \), като \( AB \) е успоредна на \( CD \). Разположете произволна точка \( O \) извън трапеца. За всеки връх на трапеца (\( A, B, C, D \)), постройте неговата симетрична точка спрямо \( O \): - За точка \( A \), начертайте отсечка \( AO \). Продължете тази отсечка отвъд \( O \), така че да получите точка \( A' \), за която \( O \) е среда на \( AA' \) (т.е. \( A, O, A' \) са колинеарни и \( AO = OA' \)). - Повторете същата конструкция за върховете \( B, C, D \), за да получите съответно техните образи \( B', C', D' \). Свържете последователно точките \( A', B', C', D' \), за да получите образа на трапеца - трапец \( A'B'C'D' \). Образът \( A'B'C'D' \) е еднакъв на оригиналния трапец \( ABCD \).

Стъпка 2: Построяване на образите на върховете

Нека е даден трапец \( ABCD \). Построяваме последователно образите на върховете му при симетрията \( S_O \): \( S_O(A) = A' \), \( S_O(B) = B' \), \( S_O(C) = C' \), \( S_O(D) = D' \).

Стъпка 3: Построяване на образа на трапеца

Свързваме точките \( A', B', C', D' \) в същия ред. Получената фигура \( A'B'C'D' \) е образът на трапеца \( ABCD \).

Стъпка 4: Извод

Образът на трапеца \( ABCD \) е трапец \( A'B'C'D' \), който е еднакъв на дадения: \( ABCD \cong A'B'C'D' \).

Кратък запис на решението:

а) Образ на права

Дадена е права \( p \). Избираме \( A, B \in p \). \( S_O(A) = A' \), \( S_O(B) = B' \). Образът е правата \( p' \), минаваща през \( A' \) и \( B' \). \( p' \parallel p \).

б) Образ на лъч

Даден е лъч \( l \) с начало \( P \) и \( Q \in l \). \( S_O(P) = P' \), \( S_O(Q) = Q' \). Образът е лъч \( l' \) с начало \( P' \). \( l' \) е успореден и обратно насочен на \( l \).

в) Образ на ъгъл

Даден е \( \angle AVB \). \( S_O(V) = V' \), \( S_O(A) = A' \), \( S_O(B) = B' \). Образът е \( \angle A'V'B' \), като \( \angle A'V'B' = \angle AVB \).

г) Образ на успоредник

Даден е успоредник \( ABCD \). Образът му е успоредник \( A'B'C'D' \), където \( A', B', C', D' \) са образите на съответните върхове. \( A'B'C'D' \cong ABCD \).

д) Образ на трапец

Даден е трапец \( ABCD \). Образът му е трапец \( A'B'C'D' \), където \( A', B', C', D' \) са образите на съответните върхове. \( A'B'C'D' \cong ABCD \).

Най-важното от урока

Симетрични точки: \(A\) и \(A'\) са симетрични спрямо \(O\), ако \(O\) е среда на отсечката \(AA'\).
Централна симетрия (\(S_O\)): Преобразува всяка точка в нейната симетрична спрямо център \(O\). Това е ротация на 180°.
Свойства: Запазва дължини и ъгли. Образът на отсечка е равна и успоредна на нея отсечка. Образът на фигура е еднаква на нея фигура.
Централно симетрична фигура: Фигура, която се изобразява в себе си. Примери: успоредник, окръжност, отсечка.
Точката \(M'\) се нарича симетрична точка на точката \(M\) относно център \(O\), ако точка \(O\) е средата на отсечката \(MM'\).
{Диаграма, показваща точка О, която е среда на отсечката MM', илюстрираща симетрични точки относно точка.}
Ако точка \(A'\) е симетрична на \(A\) относно \(O\), то и точка \(A\) е симетрична на \(A'\) относно \(O\). Затова казваме, че \(A\) и \(A'\) са симетрични точки относно \(O\).
Дадени са точка \(P\) и център \(O\). Как ще построите симетричната точка \(P'\) на \(P\) относно \(O\)?
Построяваме права през точките \(P\) и \(O\). На продължението на лъча \(PO\) нанасяме отсечка \(OP'\) с дължина, равна на дължината на \(OP\). Точка \(O\) е средата на отсечката \(PP'\).
Централна симетрия (\(S_O\)) е геометрична трансформация (движение), при която на всяка точка \(X\) от равнината се съпоставя нейната симетрична точка \(X'\) спрямо даден център \(O\).
Централната симетрия е еквивалентна на ротация на 180° около центъра на симетрия \(O\). Поради това тя притежава всички свойства на ротацията и е вид еднаквост.
{Диаграма, показваща триъгълник ABC и неговия централно симетричен образ A'B'C' относно център О.}
Ако намерим симетричните точки \(A', B', C'\) на върховете на \(\triangle ABC\) спрямо център \(O\), ще получим триъгълник \(A'B'C'\), който е образ на \(\triangle ABC\) при централна симетрия \(S_O\).
При централна симетрия с център \(O\) точката \(K\) се изобразява в \(K'\). Какъв е образът на самата точка \(O\)?
Центърът на симетрия \(O\) се изобразява в себе си. Той е неподвижна точка за тази трансформация.
Тъй като е еднаквост, централната симетрия запазва разстояния, ъгли, форма и размери на фигурите.
Образът на отсечка \(AB\) е отсечка \(A'B'\), която е равна и успоредна на нея: \(AB = A'B'\) и \(AB \parallel A'B'\).
Образът на триъгълник \(\triangle ABC\) е еднакъв на него триъгълник \(\triangle A'B'C'\) (\(\triangle ABC \cong \triangle A'B'C'\)).
Образът на окръжност \(k(L; r)\) е окръжност \(k'(L'; r)\) със същия радиус.
Даден е правоъгълен триъгълник с ъгъл \(30^\circ\). Какви ще бъдат ъглите на неговия симетричен образ при централна симетрия?
Образът ще бъде еднакъв триъгълник. Неговите ъгли също ще бъдат \(90^\circ\), \(30^\circ\) и \(180^\circ - 90^\circ - 30^\circ = 60^\circ\).
Фигура, която съвпада със своя образ при централна симетрия спрямо дадена точка \(O\), се нарича централно симетрична. Точката \(O\) се нарича център на симетрия на фигурата.
{Диаграма, показваща успоредник ABCD, където O е пресечна точка на диагоналите, илюстрираща централна симетрия на фигурата.}
  • Успоредникът е централно симетрична фигура. Центърът му на симетрия е пресечната точка на диагоналите.
  • Окръжността е централно симетрична фигура. Центърът ѝ на симетрия е нейният геометричен център.
  • Отсечката е централно симетрична фигура спрямо своята среда.
Квадратът централно симетрична фигура ли е? Ако да, къде е центърът му на симетрия?
Да, квадратът е вид успоредник, следователно е централно симетрична фигура. Центърът на симетрия е пресечната точка на диагоналите му.

Задачи за упражнение

Лесна: Дадена е отсечка \(CD\) и точка \(O\), която е средата на \(CD\). Намерете образа на отсечката \(CD\) при централна симетрия с център \(O\).
Тъй като \(O\) е среда на \(CD\), симетричната точка на \(C\) е \(D\), а симетричната на \(D\) е \(C\). Образът на отсечката \(CD\) е самата отсечка \(CD\).
Средна: Ромб има диагонали с дължини 6 cm и 8 cm. Намерете периметъра на неговия симетричен образ при централна симетрия с център пресечната точка на диагоналите.
Симетричният образ на ромба е самият ромб, тъй като той е централно симетрична фигура. Следователно периметрите са еднакви. Диагоналите в ромба са перпендикулярни и се разполовяват. Разглеждаме правоъгълен триъгълник с катети \(6/2=3\) cm и \(8/2=4\) cm. Страната на ромба \(a\) е хипотенузата: \(a^2 = 3^2 + 4^2 = 9 + 16 = 25\), откъдето \(a = 5\) cm. Периметърът е \(P = 4 \cdot a = 4 \cdot 5 = 20\) cm.
Трудна: Даден е равнобедрен трапец, който не е успоредник. Има ли той център на симетрия? Обосновете се.
Не, равнобедреният трапец няма център на симетрия. Ако имаше такъв център \(O\), то образът на голямата основа \(AB\) щеше да бъде успоредна и равна на нея отсечка \(A'B'\). Тъй като върховете трябва да останат в трапеца, единствената възможност е \(A'B'\) да съвпадне с малката основа \(CD\). Но основите на трапеца не са равни (\(AB \neq CD\)). Следователно такава симетрия е невъзможна. Равнобедреният трапец има ос на симетрия, но не и център на симетрия.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

97240 решения

2132 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас