Обложка

129. Подготовка за Изходно Ниво Примерен Тест с Решения

Най-важното от урока

Стойността на всяка цифра в едно число зависи от нейната позиция (десетична позиционна система).
Правило 1: От две числа с различен брой цифри, по-голямо е това с повече цифри. (Пример: \(1024 > 987\))
Правило 2: Ако числата имат равен брой цифри, сравняваме ги отляво надясно. По-голямо е числото, което първо има по-голяма цифра в съответния ред.
Да сравним 53 481 и 53 299.
- Цифрите на десетохилядните са равни (5=5).
- Цифрите на хилядите са равни (3=3).
- Цифрите на стотиците са различни. Тъй като \(4 > 2\), то \(53 481 > 53 299\).
Кое е по-голямо: 9 876 или 10 001?
Отговор: 10 001 е по-голямо, защото има 5 цифри, а 9 876 има 4 цифри.
Непозиционна бройна система, използваща букви:
I = 1, V = 5, X = 10, L = 50, C = 100, D = 500, M = 1000.
Правило за събиране: Ако буква с по-малка стойност е вдясно от буква с по-голяма, стойностите им се събират.
Правило за изваждане: Ако буква с по-малка стойност е вляво от буква с по-голяма, стойността ѝ се изважда.
- \( \text{VI} = 5 + 1 = 6 \) (събиране)
- \( \text{XI} = 10 + 1 = 11 \) (събиране)
- \( \text{IV} = 5 - 1 = 4 \) (изваждане)
- \( \text{IX} = 10 - 1 = 9 \) (изваждане)
- \( \text{XIX} = 10 + (10 - 1) = 19 \) (комбинирано)
Запишете числото 14 с римски цифри.
Отговор: \(14 = 10 + 4 = X + IV = \text{XIV}\).
Числата се записват едно под друго, като се подравняват по редове (единици под единици, десетици под десетици и т.н.).
Действието започва отдясно наляво. Ако сборът в даден ред е 10 или повече, десетиците се "пренасят" като единица в следващия (по-висок) ред.
Действието започва отдясно наляво. Ако в даден ред цифрата на умаляемото е по-малка от тази на умалителя, "вземаме назаем" 1 единица от по-високия ред, която се превръща в 10 единици в текущия.
\[ \begin{array}{@{}c@{\,}c@{}c@{}c@{}c} & & \overset{1}{3} & \overset{1}{2} & 5 \\ + & & 7 & 9 & 4 \\ \hline & 1 & 1 & 1 & 9 \\ \end{array} \quad \quad \quad \begin{array}{@{}c@{\,}c@{}c@{}c@{}c} & \overset{\cdot}{5} & \overset{10}{\overset{\cdot}{2}} & \overset{10}{3} & \overset{10}{4} \\ - & & 3 & 1 & 7 \\ \hline & 4 & 9 & 1 & 7 \\ \end{array} \]
Пресметнете разликата \(1000 - 345\).
Отговор: \(1000 - 345 = 655\).
При умножение на многоцифрено с двуцифрено число, първо умножаваме с единиците, а след това с десетиците, като второто произведение се записва отместено с една позиция наляво. Накрая събираме получените произведения.
При умножение с 10, 100, 1000... просто добавяме съответния брой нули в края на числото.
Умножение на \(1456 \cdot 43\):
\[ \begin{array}{r} 1456 \\ \times \quad 43 \\ \hline 4368 \\ +\quad 5824\phantom{0} \\ \hline 62608 \end{array} \] Първи ред: \(1456 \cdot 3 = 4368\).
Втори ред: \(1456 \cdot 4 = 5824\), записано с отместване.
Пресметнете \(254 \cdot 21\).
\(254 \cdot 1 = 254\).
\(254 \cdot 20 = 5080\).
\(254 + 5080 = 5334\).
Отговор: 5334.
Делението се извършва отляво надясно. Отделяме от делимото толкова цифри, колкото са нужни, за да се получи число, по-голямо или равно на делителя. Извършваме деление, намираме остатъка, "сваляме" следващата цифра и повтаряме процеса.
При деление на 10, 100, 1000... просто премахваме съответния брой нули от края на числото.
Деление на \(876 : 12\):
\[ \begin{array}{r} 73 \\ 12 \overline{) 876} \\ -84\phantom{0} \\ \hline 36 \\ -36 \\ \hline 0 \end{array} \] 1. \(87:12 = 7\). \(7 \cdot 12 = 84\). Остатък \(87-84=3\).
2. Сваляме 6 до остатъка и получаваме 36.
3. \(36:12 = 3\). \(3 \cdot 12 = 36\). Остатък \(36-36=0\).
Пресметнете \(1525 : 5\).
Отговор: \(1525 : 5 = 305\).
Свойствата помагат за по-лесно и рационално пресмятане на изрази.
Разместително: \( a+b=b+a \); \( a \cdot b=b \cdot a \)
Сдружително: \( (a+b)+c=a+(b+c) \); \( (a \cdot b) \cdot c=a \cdot (b \cdot c) \)
Разпределително: \( (a+b) \cdot c = a \cdot c + b \cdot c \); \( (a+b) : c = a:c + b:c \)
Пресметнете рационално \(125 \cdot 17 \cdot 8\).
Използваме разместително и сдружително свойство, за да групираме 125 и 8:
\( (125 \cdot 8) \cdot 17 = 1000 \cdot 17 = 17000 \)
Пресметнете рационално \( 23 \cdot 57 + 23 \cdot 43 \).
Изнасяме общ множител 23 (разпределително свойство):
\( 23 \cdot (57+43) = 23 \cdot 100 = 2300 \)
Неизвестно събираемо: \( \Box + a = b \rightarrow \Box = b - a \)
Неизвестен множител: \( \Box \cdot a = b \rightarrow \Box = b : a \)
Неизвестно умаляемо: \( \Box - a = b \rightarrow \Box = b + a \)
Неизвестно делимо: \( \Box : a = b \rightarrow \Box = b \cdot a \)
Неизвестен умалител: \( a - \Box = b \rightarrow \Box = a - b \)
Неизвестен делител: \( a : \Box = b \rightarrow \Box = a : b \)
Намерете \( \Box \) в израза \( ( \Box - 20) \cdot 5 = 100 \).
1. Разглеждаме \( (\Box - 20) \) като неизвестен множител:
\( \Box - 20 = 100 : 5 \rightarrow \Box - 20 = 20 \)
2. Сега намираме \( \Box \) като неизвестно умаляемо:
\( \Box = 20 + 20 \rightarrow \Box = 40 \)
Намерете неизвестното число: \( 50 - \Box \cdot 4 = 10 \)
1. \( \Box \cdot 4 \) е неизвестен умалител: \( \Box \cdot 4 = 50 - 10 \rightarrow \Box \cdot 4 = 40 \).
2. \( \Box \) е неизвестен множител: \( \Box = 40 : 4 \rightarrow \Box = 10 \).
Обиколката (P) е сборът от дължините на всички страни на една фигура.
Лицето (S) е площта, която фигурата заема.
За правоъгълник със страни \(a\) и \(b\):
\( P = 2 \cdot (a+b) \)
\( S = a \cdot b \)
За квадрат със страна \(a\):
\( P = 4 \cdot a \)
\( S = a \cdot a \)
Намерете лицето на правоъгълник с обиколка 20 см и една страна 6 см.
1. Намираме другата страна \(b\). \( P = 2 \cdot (6+b) \rightarrow 20 = 12 + 2 \cdot b \rightarrow 2 \cdot b = 8 \rightarrow b=4\) см.
2. Намираме лицето: \( S = a \cdot b = 6 \cdot 4 = 24 \) кв. см.
Видове ъгли:
- Остър: по-малък от 90° {Илюстрация на остър ъгъл}
- Прав: равен на 90° {Илюстрация на прав ъгъл}
- Тъп: по-голям от 90° Илюстрация на тъп ъгъл. Начертайте връх B. От върха B излизат две отсечки (лъчи) BA и BC. Разположението на отсечките трябва да формира ъгъл \(\angle ABC\), който е ясно видим като тъп (по-голям от 90 градуса, но по-малък от 180 градуса). Позиционирайте отсечка BA да е хоризонтална и да сочи наляво от B. Отсечка BC трябва да сочи нагоре и леко наляво от B, така че да образува ясно видим тъп ъгъл. Маркирайте точки A, B и C.
Видове триъгълници според страните:
- Разностранен: три различни страни.
- Равнобедрен: две равни страни (бедра).
- Равностранен: три равни страни.
Видове триъгълници според ъглите:
- Остроъгълен: три остри ъгъла.
- Правоъгълен: един прав ъгъл.
- Тъпоъгълен: един тъп ъгъл.
Какъв е триъгълник с обиколка 30 см и две страни по 12 см според страните му?
Третата страна е \(30 - (12+12) = 30 - 24 = 6\) см. Тъй като две от страните са равни, триъгълникът е равнобедрен.

Задачи за упражнение

Лесна: Пресметнете стойността на израза \(120 + 80 : 4 \cdot 5\).
Спазваме реда на действията (деление и умножение преди събиране):
\(120 + 20 \cdot 5 = 120 + 100 = 220\).
Отговор: 220.
Средна: Намерете неизвестното число в равенството: \( (150 - \Box) \cdot 3 + 50 = 200 \).
1. Разглеждаме \( (150 - \Box) \cdot 3 \) като неизвестно събираемо:
\( (150 - \Box) \cdot 3 = 200 - 50 \rightarrow (150 - \Box) \cdot 3 = 150 \)
2. Разглеждаме \( (150 - \Box) \) като неизвестен множител:
\( 150 - \Box = 150 : 3 \rightarrow 150 - \Box = 50 \)
3. Разглеждаме \( \Box \) като неизвестен умалител:
\( \Box = 150 - 50 \rightarrow \Box = 100 \)
Отговор: 100.
Трудна: Двор с правоъгълна форма има дължина 20 метра и лице 300 кв. м. Колко метра телена мрежа са необходими, за да се огради дворът, ако трябва да се остави място за врата с широчина 2 метра?
1. Намираме широчината на двора:
\( S = \text{дължина} \cdot \text{широчина} \rightarrow 300 = 20 \cdot b \rightarrow b = 300:20 = 15 \) метра.
2. Намираме обиколката (дължината на цялата ограда):
\( P = 2 \cdot (20+15) = 2 \cdot 35 = 70 \) метра.
3. Изваждаме дължината на вратата:
\( 70 - 2 = 68 \) метра.
Отговор: Необходими са 68 метра мрежа.

Надвий
домашното
с хиляди решения, уроци и тестове:

Математика

97240 решения

2132 уроци и тестове

Иконка Математика
4 клас
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас

Литература

773 материали

Иконка Литература
5 клас
6 клас
7 клас
8 клас
9 клас
10 клас
11 клас
12 клас